Решение № 2329 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 613/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение 1212 от 10.10.2024 г. постановено по адм. дело 1067/2023 г. от Административен съд София-област (АССО). Първата касационна жалба е подадена от Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) чрез процесуален представител гл. юрк. Манолов. С тази касационна жалба първоинстанционното съдебно решение е обжалвано единствено в частта, в която АССО е отменил решение 696 от 20.07.2023 г. на КЗК по адм. преписка КЗК/228/2023 г. и преписка е върната за ново разглеждане по отношение на установеното нарушение от Биър Бастърдс ООД по чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗЗК. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира се заплащане на разноски по делото за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, и при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Втората касационна жалба е подадена от Кохонес Брюъри ЕООД, чрез процесуален представител адв. Беров и адв. Лалев. С тази касационна жалба се обжалва първоинстанционният съдебен акт в цялост, както в частта с което е отменено решението на КЗК с което е установено, че е извършено нарушение от Биър Бастърдс ООД по чл. 32, ал.1 и чл. 33, ал. 1 ЗЗК и е върната преписката на КЗК за ново произнасяне, така и в частта, с която е отхвърлена жалбата на Кохонес Брюъри ЕООД, Пивоварна Сепия ЕООД, Пивоварна 359 ЕООД, София Брю ЕООД, в частта, с която се установява, че не е извършено нарушение по чл. 31 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на Биър Бастърдс ООД. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради непроизнасяне по възраженията на дружеството, дали Биър Бастърдс представлява българска крафт пивоварна и предлага българска крафт бира. Направено е искане да се постанови решение, с което да се отмени решението на АССО и съответно да се постанови друго по същество на спора, с което да се отмени решението на КЗК в частта по т.3 и т. 4 от диспозитива на решението, а в останалата част да бъде оставено в сила решението на КЗК. Претендира се присъждане на разноски и се възразява за прекомерност на разноските сторени от Биър Бастърдс ООД. Ответникът - Биър Бастърдс ООД представлявано от редовно упълномощен процесуален представител адв. Терзийска, моли касационните жалби да бъдат отхвърлени и да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Ответниците Пивоварна Сепия ЕООД и Пивоварна 359 ЕООД, редовно уведомени, не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът София Брю ЕООД редовно призован, представлява се от управителя В. Василева, изразява становище за основателност на двете касационни жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на Биър Бастърдс ООД и по жалби на Кохонес Брюъри ЕООД, Пивоварна Сепия ЕООД, Пивоварна 359 ЕООД и София Брю ЕООД в съответните неблагоприятни за страните части срещу решение 696/20.07.2023 г. на КЗК, постановено по преписка 228/2023 г., с което е установено извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК от страна на Биър Бастърдс ООД, наложена е имуществена санкция и е постановено прекратяване на нарушението, като е установено, че не е извършено нарушение по чл. 31 и чл. 29 ЗЗК. С обжалваното решение, АССО е отменил решението на КЗК в частта с която е установено, че е извършено нарушение от Биър Бастърдс ООД по чл. 32, ал. 1 вр. чл. 33, ал. 1 ЗЗК и е върната преписката на КЗК за ново произнасяне съобразно задължителните указания дадени в решението по тълкуване и прилагане на закона и е отхвърлена жалбата на Кохонес Брюъри ЕООД, Пивоварна Сепия ЕООД, Пивоварна 359 ЕООД и София Брю ЕООД срещу решението на КЗК в частта, в която се установява, че не е извършено нарушение по чл. 31 и чл. 29 ЗЗК. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е обсъдил установената от КЗК фактическа обстановка. Приел е, че КЗК е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При все това, е прието, че правилно са определени дружествата страни по преписката като предприятия, въпреки това, КЗК не е дефинирала съответният продуктов и географски пазар, въпреки, че е достигнала до правилния извод, че страните са конкуренти в дейността по производство и разпространение на бира на територията на страната. В искането към КЗК и съответно разгледани от органа са две действия от страна на Биър Бастърдс ООД, а именно представяне на бирата Баси кефа , промотирана като Бира 1 в България и Най-добрата българска бира според сайта ratebeer.com, както и при представяне на бирата Beer Bastards Need For Snow, като първата генерирана от AI бира. В тази връзка, АССО е потвърдил извода на КЗК, че представянето и популяризирането на продуктите има рекламен и публичен характер, изразяващ се чрез популязирането на бирата в интернет пространството на официалния си сайт и официалните си страници в социалните мрежи, както и чрез публикации и интервюта в различни онлайн издания. Относно първото действие, което Комисията е установила като нарушение на правилата за лоялна конкуренция на пазара, АССО е приел, че от решението на КЗК не става ясно защо органът е стигнал до извода, че сайтът Ratebeer не разполага с ясно комуникирани критерии. Също така не е обосновано защо е прието, че броят на получените оценки за бирата е твърде малък, което ги прави недостатъчно представителни и легитимни за формиране на класацията. Допълнително е посочено, че КЗК не е отчела факта, че критериите за класацията не са изготвени от предприятието Биър Бастърдс ООД, поради което последното не може да носи отговорност за тяхното прилагане или разясняване. Това е довело до съществено процесуално нарушение от страна на КЗК, тъй като фактическата обстановка по преписката е останала неизяснена. Относно второто действие на Биър Бастърдс ООД, АССО е приел, че в своето решение КЗК не е отчела факта, че твърдяното нарушение обхваща различен период в сравнение с другото разгледано нарушение. Според съда, най-ранната дата за това нарушение е от 23.01.2023 г. до 20.07.2023 г., което оказва влияние върху определянето на наложената санкция, тъй като един от ключовите критерии за нейния размер е именно продължителността на нарушението. Въпреки това, КЗК е приела неправилно, че периодът на нарушение започва още от месец февруари 2020 г. и продължава до момента на постановяване на решението 20 юли 2023 г. Първоинстанционният съд е констатирал също, че при определянето на санкцията не е отчетено, че част от визираните съобщения са публикувани еднократно предимно в социалните мрежи на ответното дружество (Facebook и Instagram), както и като кратък анонс в неговия сайт. Освен това, тези съобщения са били комуникирани в ограничен брой еднократни публикации в няколко онлайн издания. Поради тези обстоятелства, АССО е приел, че не е ясно за кой конкретен период от време и за кое точно нарушение е определена наложената санкция, както и че липсва оценка на тежестта на извършеното нарушение. По отношение на установената липса на нарушение по чл. 31 и чл. 29 от ЗЗК, АССО е споделил изводите на КЗК, че действията на предприятието попадат в специалната норма на чл. 33 във връзка с чл. 32 ЗЗК, поради което самостоятелното приложение на посочените разпоредби не следват да намерят приложение. Обжалваното решение е правилно. Правните изводи на съда съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми. Сочените в касационните жалби оплаквания са неоснователни и недоказани поради следното: Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. С разпоредбата на чл. 29 ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция, която има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само, когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава Седма от Закона за защита на конкуренцията (чл. 30 - чл. 37). В конкретния случай предмет на изследване е поведението на дружеството Биър Бастърдс ООД от гледна точка на забраната на нелоялна конкуренция под формата на публикации, съдържащи послания, за които се твърди, че са заблуждаваща реклама. Правилно е установено от Комисията за защита на конкуренцията, респективно от Административния съд София-област, че страните по административната преписка представляват предприятия, които осъществяват автономна стопанска дейност. На първо място следва да се обърне внимание на определения от КЗК съответен продуктов пазар и на наличието на конкурентни отношения между съответните предприятия. Още с подаването на искането до Комисията за образуване на производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (вх. ВХР-441 от 08.03.2023 г.) са изложени твърдения, че Биър Бастърдс ООД не е български производител на занаятчийска (крафт) бира, а единствено търговец, който предлага продукти под собствена марка, но без собствено производство (л. 4-7 от папка 1.1). Тези възражения са последователно поддържани както в жалбата до АССО, така и в касационната жалба до Върховния административен съд. Въпреки това, КЗК не е взела предвид тези обстоятелства при правния анализ за определяне на съответния продуктов пазар, като е направила генерализирано заключение, че релевантната стопанска дейност включва както производството, така и разпространението на бира на територията на страната. В същото време, от фактическа страна е установено, че Биър Бастърдс ООД възлага производството на бирата, предлагана под бранда Beer Bastards, на дружества със седалища в Нидерландия, Чехия, Полша и България. Тази констатация се подкрепя и от становището на Биър Бастърдс ООД, според което основният предмет на дейност на предприятието е търговия с напитки и осъществяване на дейност в сферата на ресторантьорството. В допълнение, предприятието подчертава, че в продължение на повече от шест години от съществуването си никога не е декларирало публично, че е фактически, физически и/или пряк и самостоятелен производител на бира по смисъла на закона, нито че осъществява производствения процес само на територията на България. Освен това, на етикетите на всички продукти, предлагани под бранда Beer Bastards, е изрично обозначено местоположението на производствените съоръжения (т.е. фактическият производител на съответния продукт). В този контекст е уточнено, че производственият процес се извършва по поръчка или по рецепта на Биър Бастърдс ООД, което допълнително потвърждава разграничението между търговската и производствената дейност на предприятието. Поради това, мотивите на АССО относно наличието на съществено процесуално нарушение, допуснато от КЗК поради липсата на надлежно определяне на съответния продуктов пазар, следва да бъдат споделени. В този контекст КЗК следва да извърши задълбочен и прецизен анализ на релевантните фактически обстоятелства по делото, с оглед на правилното и обосновано определяне на съответния продуктов пазар. По-нататък, по отношение на установеното от КЗК нарушение, свързано с представянето на бирата Баси кефа на Биър Бастърдс ООД като номер едно в България , най-добрата българска бира и определянето на предприятието като най-добрата пивоварна в България въз основа на класация от сайта ratebeer.com, следва да се отбележи, че заключенията на АССО са правилни и обосновани. На първо място, решението на Комисията за защита на конкуренцията не съдържа достатъчно задълбочена правна аргументация и мотиви относно това защо класацията от платформата ratebeer.com следва да се разглежда като ненадеждна или недостатъчно представителна. Комисията не е изложила изчерпателни правни критерии, съобразно които се преценява представителността и легитимността на потребителските класации, както и не е представила конкретни емпирични данни или правен стандарт, на чиято основа да се направи обективна преценка относно броя и релевантността на потребителските оценки. Тази непълнота на мотивите е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и принципи, заложени в АПК и ЗЗК, като поставя под въпрос законосъобразността и правилността на приетото от КЗК заключение относно извършеното нарушение при рекламното използване на въпросната класация. Допълнително, следва да се подкрепи изводът на АССО, според който критериите и методологията, прилагани от ratebeer.com за формирането на класациите, не са под контрола на Биър Бастърдс ООД. Сайтът представлява независима платформа, чиито оценки и класации се базират на мнения и гласове на потребители. От правна гледна точка е необходимо да се отбележи, че предприятието не е носител на задължение за контрол, нито има правомощия за намеса в дейността на трета, независима платформа, чиито оценки се формират въз основа на свободното изразяване на мнение от страна на потребителите. В правно-теоретичен план платформите от типа на ratebeer.com могат да се разглеждат като примери за т.нар. саморегулиращи се или авторегулативни механизми, които функционират в условията на цифровата икономика и се основават на децентрализирано оценяване от страна на потребителите. Подобни платформи, при условие на прозрачност на използваните критерии следва да се приемат като легитимни инструменти за формиране на пазарна репутация и потребителски предпочитания. Съгласно принципите на конкурентното право и защитата на потребителите, отговорност за евентуално подвеждащи или недостатъчно прозрачни критерии би следвало да носи платформата, която осъществява оценката, а не предприятието, чиито продукти са обект на класиране. С оглед на изложеното, правилно АССО приема, че при постановяване на своето решение Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение, тъй като не е извършила надлежно изясняване на фактическата обосновка. Това нарушение се изразява в липсата на пълно, всестранно и обективно изследване на всички релевантни факти и обстоятелства по делото, което е от съществено значение за законосъобразното и обосновано решаване на спора. На следващо място, по отношение на установеното от Комисията нарушение, което в последствие е отменено от АССО, касаещо предлагането на бирата Beer Bastards Need For Snow, която първоначално е промотирана като първата бира с етикет, създаден от изкуствен интелект (AI) , а впоследствие е представена като първата бира, генерирана с изкуствен интелект или от изкуствен интелект . В тази връзка е наложително да се подчертае необходимостта от провеждането на по-задълбочен и прецизен анализ от страна на Комисията, който да установи ясно фактическите и правните аспекти на твърдяното нарушение и евентуалните последици от него върху конкурентната среда и потребителското поведение. В този контекст Комисията следва да извърши цялостна оценка на маркетинговата стратегия на производителя, като анализира представените рекламни материали, включително визуални елементи като снимки, графики и други рекламни носители. Основният въпрос, който следва да бъде изяснен, е дали потребителите са възприели представянето на продукта по начин, който може да създаде заблуда относно степента на участие на изкуствения интелект в неговото производство. При този анализ е необходимо да се отчете не само конкретната словесна формулировка, но и цялостният контекст, в който е представен продуктът. Изследването следва да обхване всички аспекти на комуникацията с потребителите, за да се установи дали е било ясно, че през цялото време се визира единствено и само изготвянето на етикета, а не самата бира като продукт. В този смисъл обоснованата преценка на КЗК следва да се основава на анализ на цялостното представяне на продукта, а не само на откъслечни или изолирани елементи от рекламата. Допълнително, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че Биър Бастърдс ООД е търговец на бирата, предлагана под неговата марка, но не и фактическият ѝ производител. Този факт е от съществено значение при анализа на маркетинговата стратегия и начина, по който е представен продуктът пред потребителите. С оглед на това КЗК следва да изследва дали при комуникацията на бирата Beer Bastards Need For Snow е направено ясно разграничение между ролята на предприятието като търговец и ролята на фактическия производител, както и дали съществува риск от създаване на погрешно впечатление у потребителите. Това изисква пълно и обективно изследване на представената рекламна информация, включително анализ на използваните формулировки и визуални елементи, за да се установи дали маркетинговите послания са могли да доведат до заблуждение относно същинските характеристики на продукта и степента на участие на изкуствения интелект в неговото създаване. В допълнение, правилно Административният съд София-област (АССО) е констатирал, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е допуснала съществено процесуално нарушение, като е определила процесния период общо за двете рекламирани бири (представляващи две различни стоки и прилагащи два различни подхода на реклама) от месец февруари 2020 г. до датата на постановяване на решението на Комисията 20.07.2023 г. В резултат на това, конкретно по отношение на второто установено нарушение от Комисията, не е отчетено, че първите рекламни съобщения датират от 23.01.2023 г., което неминуемо би повлияло на определянето на размера на наложената санкция. Продължителността на нарушението на правилата за лоялна конкуренция е съществен критерий не само за установяване на действителното въздействие върху конкурентната среда, но и върху интересите на потребителите. С оглед на гореизложеното е необходимо също така извършването на конкретен и задълбочен анализ на тежестта на всяко от установените нарушения и степента, в която всяко от посочените поведения е способно да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на съответния пазар. В тази връзка е правилно приетото от АССО, че допуснатите от КЗК съществени процесуални нарушения са довели до непълнота и необоснованост на постановеното решение. Що се отнася до потвърденото от Административния съд София област заключение на Комисията относно липсата на нарушения по чл. 29 и чл. 31 от ЗЗК, следва да се отбележи, че решаващият съдебен състав правилно е приложил материалния закон. Съдът обосновано е приел, че разглежданите деяния на Биър Бастърдс ООД попадат в приложното поле на специалния фактически състав по чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗЗК, уреждащ заблуждаващата реклама. Поради наличието на специална норма, регламентираща конкретния вид поведение, съдът правилно е заключил, че тези действия следва да бъдат изключени от приложното поле на общите разпоредби, каквато и е нормата на чл. 31 ЗЗК. В този контекст, подходът на съда напълно съответства на общоприетия правен принцип, че специалната норма изключва приложението на общата ( lex specialis derogat legi generali ), поради което разглеждането на деянията по общия състав не е било необходимо и законосъобразно е било изключено. По изложените доводи, настоящият състав счита, че решението на АССО е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните в касационните жалби нарушения, които да съставляват основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претендираните от касаторите възнаграждения не се дължат. Относно разноските в касационното производство, ответникът Биър Бастърдс ООД има право на тяхното възстановяване, предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. От представените по делото доказателства, включително списък на разноските, се установява, че ответникът е направил разноски в размер на 3000 лева, представляващи договорен и реално заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира направеното от насрещните страни възражение за прекомерност за неоснователно. Отделно от това, следва да се има предвид, че ответникът е поискал присъждане и на разноските, направени в производствата пред КЗК и АССО. От постановеното решение на първоинстанционния съд, както и от последващото определение по чл. 248 ГПК, е видно, че разноските за производството пред АССО вече са били присъдени и поради това не подлежат на повторно присъждане. По отношение на разноските пред КЗК, АССО е оставил молбата без разглеждане с мотива, че тези разноски не са дължими, като това определение е влязло в сила поради необжалването му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение