Решение № 8795 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 439/2010 г.

Решение № 8795 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 439/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Йордан Димитров Антонов със съдебен адрес гр. Варна, ул. "Пловдив" № 15, подадена срещу Решение № 89 от 19.11.2009 г., постановено по адм. дело № 95 от 2009 г. по описа на Административния съд - Силистра, в ЧАСТТА, с която съдът е оставил без разглеждане предявения иск срещу Националната агенция за приходите - София, (НАП) за обезщетение за имуществени вреди, както и в ЧАСТТА, с която не е уважен предявеният иск за неимуществени вреди. В жалбата се поддържа, че в обжалваните части решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на приложимия - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подадена е касационна жалба и от изпълнителния директор на НАП, Териториална дирекция - Силистра, срещу решение № 89 от 19.11.2009 г., постановено по адм. дело № 95 от 2009 г по описа на Административния съд - Силистра, в ЧАСТТА, с която е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен данъчен акт. В тази касационна жалба също се поддържа, че решението на съда в обжалваната част следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, намира, че са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество, са основателни, но не по изложените съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК , във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по иск за обезщетение за вреди, предявен от ищеца Йордан Димитров Антонов срещу Националната агенция за приходите, за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 11 от 18.05.2004 г. на ТП на НАП - Силистра, е приел, че искът за обезщетение за имуществени вреди е недопустим, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото се установява, че производството пред административния съд е образувано по искова молба от Йордан Антонов за обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени), причинени от отменен незаконосъобразен ДРА № 11 от 18.05.2004 г. на ТД на НАП - гр. Силистра. Ищецът е поддържал, че ДРА № 11 от 2004 г. е обжалван пред съда и с решение по адм. дело № 1556 от 2004 г. на Варненския окръжен съд актът е отменен, което решение е оставено в сила с решение, постановено по адм. дело № 10443 от 2006 г. по описа на Върховния административен съд - първо А отделение. Независимо че решението, с което е отменен ДРА № 11 от 2004 г., е влязло в сила на 29.10.2007 г., срещу ищеца са предприети действия за събиране на суми по ДРА, образувано е изпълнително дело и са събрани суми, които са недължими и подлежат на връщане на ищеца. Според ищеца в резултат на отменения незаконосъобразен акт за него са настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица, произтичаща от отменения ДРА № 11 от 2004 г.. При тези установени обстоятелства за предмета на делото по предявените искове (установяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ) съдът е приел, че претенцията за имуществени вреди е неоснователна, защото в друг закон - в ДОПК, е предвиден специален ред в чл. 128 и чл. 129, ал. 6 (процедура), по който подлежат на прихващане и възстановяване суми, неправилно събрани от данъчните органи, както и възстановяване на лихви върху тези суми. Законосъобразно съдът е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи суми и лихви върху суми, неправилно събрани и внесени по отменен данъчен ревизионен акт, не следва да бъде уважен по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 АПК на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Съдът неправилно е приел, че искът по отношение на имуществените вреди следва да бъде разгледан по реда на ЗОДОВ, след като е приел, че по отношение на имуществените вреди този закон е неприложим. Предявените искове за обезщетение за вреди се претендират от отменен незаконосъобразен ДРА и фактическото основание за присъждане на обезщетение не включва различни факти, от които ищецът черпи правото си на обезщетение за имуществени вреди и отделно за неимуществени вреди, както е приел съдът. За конкретните искове не е установено административно увреждане (административен деликт) от длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност - т. е. на управленска, властническа, публична дейност, за да са налице законовите предпоставки, изброени в чл. 204 АПК, за допустимостта и основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения решението на съда следва да се отмени, като при установените фактически основания се постанови правилно решение по делото, като се отхвърлят предявените искове за обезщетение по ЗОДОВ като неоснователни. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК