Решение № 8549 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4547/2011 г.

Решение № 8549 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4547/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Каолин" АД, гр. Сеново, община Ветово, срещу решение № 1350/27.01.2011 по адм. дело № 2833/2010 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против разрешение № 691/07.01.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите, за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ в площ "Дервент", разположена на територията на община "Аврен", област Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваното разрешение и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Заинтересованата страна - "Темос - ГМ" ООД, гр. София, чрез процесуалните си представители, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че са спазени всички административнопроцесуални и относимите материалноправни норми при издаване на оспореното разрешение, като е неоснователно и възражението в жалбата, че спечелилата конкурса заинтересована страна - адресат на разрешението, не е представила извлечения от годишните си счетоводни отчети /ГСО/ за последните три години съобразно изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, тъй като между доказателствата по делото са извлеченията от ГСО за 2006, 2007 и 2008 г. Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт между доказателствата по делото се намират извлечения от ГСО на "Темос - ГМ" ООД, гр. София само за 2007 и 2008 г.. В описа на документите на "Темос - ГМ" ООД, гр. София, обаче се сочи, че се представят извлечения от ГСО за три години. Доколкото заверени от ответника преписи от цитираните доказателства и от преписката са представени на листове в насипен вид, неприкрепени към никакъв носител, без номерация, без посочване на общия брой представени страници, настоящият съдебен състав няма възможност да прецени дали към момента на изготвяне на съдебния акт от тричленния състав действително в кориците на делото се е намирала извадка от ГСО за 2006 г. или съдът се е позовал на несъбрано по делото доказателство. Първоинстанционният съд е нарушил задължението си по чл. 152, ал. 4 от АПК да изиска служебно преписката от административния орган в цялост, надлежно окомплектована по начин, че да може да се установи безспорно какво се съдържа в нея и какво липсва. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение и делото да се върне за ново разглеждане от тричленен състав на ВАС, при което решаващият състав да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 4 от АПК с оглед установяване дали е спазено изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ. Първоинстанционният съд следва да се произнесе и по претендираните в касационното производство разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия