Решение № 6778 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4240/2015 г.

Решение № 6778 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4240/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. П. П.-Ц. е подала касационна жалба срещу решението от 13.02.2015 г. по адм. дело № 2836/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу Националното бюро за правна помощ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, причинени от отмененото като незаконосъобразно решение № 08-06-57-3/08.04.2011 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Националното бюро за правна помощ е поискало отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № 08-06-57/2010 г. до Националното бюро за правна помощ И. П. П.-Ц. поискала да й бъде предоставена правна помощ за завеждането на гражданско дело за делба на недвижим имот, находящ се в град Брезник. С решение № 08-06-57-3/08.04.2011 г. председателят на Националното бюро за правна помощ отказал предоставянето на правна помощ. Административният акт бил обжалван пред съда от И. Ц. С влязло в сила решение от 2.01.2014 г. по адм. дело № 1077/2013 г. по описа на Административния съд-София град отказът бил отменен и преписката била изпратена на председателя на Националното бюро за правна помощ за ново разглеждане. От правна страна съдът приел, че по делото е установена първата предпоставка за ангажиране на имуществената отговорност на ответника - незаконосъобразен административен акт, който е бил отменен с влязло в сила съдебно решение. Не са били събрани доказателства обаче за наличието на втората предпоставка за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, изразяваща се в настъпването на имуществени и неимуществени вреди в пряка причинна връзка с постановения отказ за предоставяне на правна помощ. Ищцата не представила доказателства, че поради незаконосъобразния отказ е била лишена от възможността да придобие в собственост чрез делба наследствения имот в град Брезник, да го поддържа в добро състояние и да получава доходи от него, както и че е понесла морални вреди, изразяващи се в притеснения и тревоги от забавяне на решаването на проблема и от невъзможността да защити собствеността си. Поради това административният съд отхвърлил предявените искове срещу Националното бюро за правна помощ. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди исковете за вреди от незаконосъобразна административна дейност се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 АПК задължава съда да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. С определение от 17.11.2014 г. в открито съдебно заседание съдът е указал на И. Ц., че следва да представи доказателства за възникването на имуществени и неимуществени вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразния отказ на председателя на Националното бюро за правна помощ. Такива доказателства обаче не са били представени. С молба от 13.01.2015 г., в отговор на указанията на съда, ищцата е заявила, че е предоставила достатъчно информация на съда и че е безспорна връзката между отменения административен отказ за предоставяне на правна помощ и произтеклите за нея вреди. Съдът събира доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, по искане на страните (чл. 171, ал. 2.АПК). При положение, че И. Ц. не е направила доказателствени искания, твърденията й за настъпването на вреди, причинени от административния акт вреди, са останали недоказани. При липсата на доказателства за установяването на обстоятелства, за които ищецът носи доказателствената тежест, съдът не е нарушил закона, като е отхвърлил предявените искове. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд