Решение № 8410 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 243/2017 г.

Решение № 8410 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 243/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура Смолян срещу решение № 304/14.11.2016 г. по адм. д. № 37/2016 г. на Административен съд Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-главният архитект на Община Неделино, Б. Д. С. и Р. Д. К. не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Р. Д. С. намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест от Окръжна прокуратура Смолян с искане за обявяване нищожността на удостоверение за търпимост № 99-00-198/17.10.2013 г. на главния архитект на община Неделино, с което на основание пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ е признат за търпим незаконен строеж "складово помещение". С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста. Развил е доводи, че оспореното удостоверение за търпимост е издадено от компетентен орган, в изискуемата се форма, като е налице ясно и разбираемо волеизявление. Решението е съответно на материалния закон: В този аспект съдът правилно е изтъкнал, че само тежък порок на основанията за отмяна на административен акт води до нищожност. В случая не са налице основания за невалидност на оспореното удостоверение за търпимост. Същото е издадено в кръга на материалната компетентност на издателя на акта, в изискуемата писмена форма и при яснота на материализираното в него волеизявление. Както пред първоинстанционния съд, така и пред касационния съд, доводите са в насока на материална незаконосъобразност на издаденото удостоверение. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая удостоверението за търпимост е издадено на посочено правно основание и има своята законова опора. Дали са налице материалноправните предпоставки за издаването му на основание пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ, е въпрос, който може да бъде релевиран само при претенция за унищожаемост на акта, но не и при претенция за обявяването му като нищожен. Поради това актът не е засегнат от толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожността му. Като е констатирал липсата на основания за прогласяване на нищожността на оспореното удостоверение за търпимост, съдът е правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални норми. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,