Решение № 4796 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1319/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Петрич, чрез юриск.Здравкова, против Решение 2070/10.11.2023 г., постановено по административно дело 502/2023г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова Заповед I-С-60/10.04.2023г. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение и с подробни доводи се иска отмяна му и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. В допълнително становище поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Е. Танчев, в писмен отговор и в съдебно заседание, твърди неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - С. Танчева, Й. Божинова, Е. Назърова, И. Танчев, Д. Танчев, Г. Линков и С. Пахова не взимат становище по касационната жалба и не се явяват в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед I-С-60/10.04.2023г. на Кмета на община Петрич, издадена нa основание чл.44, ал.1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 194,ал.1, ал.3 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.223. ал.5 т.1 от ЗУТ, писмо вх. 24-00-356/09.07.2021 г. от Главна дирекция Гранична полиция, уведомително писмо вх. 94-00-2232-001/06.04.2023г. и във връзка с образувано адм.д. 901 /2022г. по описа на Административен съд Благоевград, с която е наредено на наследниците на Т. Танчев - съсобственици на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 22143.200.200.39 по КККР на [населено място], община Петрич, местност Срането, да осигурят от 10.04.2023г. до приключване на административно дело 901/2022г. по описа на Административен съд - Благоевград с влязло в сила решение достъп в горепосочения имот в частта, представляваща съществуващ на място път /частично асфалтиран/, осигуряващ достъпа на служители от Главна дирекция Гранична полиция по охрана на българо-македонската държавна граница и до сгради с идентификатори: 22143.200.558.1, 22143.200.566.1, 22143 200.566.2, 22143.200.566 3 и 22143.200.566.4 по КККР на [населено място], община Петрич. Посочено е, че достъпът е необходим, за да не се възпрепятстват изпълнението на служебните задължения на служителите от Главна дирекция Гранична полиция. За да отмени процесната заповед, съдът извел правни изводи, че тя е издадена с правно основание по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, кой гласи, че собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Тази норма не предпоставя съгласие за осигуряване на достъп, а изпълнение на задължение от страна на собственика/обитателя на съответния имот, в който е предвидено да се извършат описаните в нея действия и в този смисъл принудителното осигуряването на достъп до чужд имот следва да се приема като крайна мярка на ограничаване вещното право на собственика да ползва имота си по предназначение в пълен обем. Под "свободен достъп", разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ предпоставя, че такъв трябва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено. От това следва, че в хипотезата на чл. 223, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, заповедта за осигуряване на достъп следва да сочи характера на контролните действия, които трябва да бъдат извършени, мястото, времето и периода за приключване на същите. В конкретния случай оспорената заповед е издадена в несъответствие с посоченото правно основание. Тя не е издадена за да се извършат разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, а с цел каквато нормата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ не е предвидила в своя хипотезис, а именно за да осигури достъп, по смисъла на цитираната разпоредба на чл.223, ал. 5, т. 1 от ЗУТ не на служителите за контрол по строителството, а за преминаване през имота на служителите на ГД Гранична полиция за изпълнение на служебните им задължения, което е възможен предмет на различна от настоящата процедура. Цитираното в процесната заповед правно основание не може да обуслови издаването на заповед с посоченото съдържание, съответно тя е издадена в противоречие на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ и на неговата цел. Настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно всички правни изводи на административния съд, изведени в мотивите на обжалваното съдебно решение и в условията на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, препраща изцяло към тях. По изложените съображения и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение