Решение № 3738 от 6.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Аврамов, чрез процесуалния му представител адв. К. Толев срещу решение 716 от 20.04.2022 г. по адм. дело 2259/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16001620006727-091-001 от 29.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 329 от 14.06.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив относно установена отговорност по чл. 19 ДОПК за данъчни задължения на Тракия Фуудс 2017 ЕООД в общ размер на 64 948,23 лева, както и в полза на Национална агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 2 832,09 лева.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон необоснованост на решението. Според касатора приходните органи, чиято е доказателствената тежест в процесното ревизионно производство, не са установили всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл.19 ДОПК относно задължения за Тракия Фуудс 2017 ЕООД за съответните данъчни периоди. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, както и заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че е налице имущество на дружеството, с което могат да се покрият задълженията му. Иска отмяната на решението ведно с отмяна на процесния РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът директорът на дирекция "ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова оспорва касационната жалба и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт е ангажирана отговорност на Г. Аврамов в качеството му на управител на Тракия фуудс 2017 ЕООД за задължения на дружеството за корпоративен данък, за ДДС, данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) върху трудови и приравнени на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ на основание чл.19, ал. 2 ДОПК, за съответните данъчни периоди от 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

Според приходните органи по чл.19, ал. 2 ДОПК е обоснована първата хипотеза, а именно, че лицето е предприело действия за разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до неговото намаляване, изразяващи се в изплащане на дивиденти в общ размер на 216 000 лева в полза на Г. Аврамов, като съдружник и управител във Версо Хюман Ресурсис ООД/ за периода 01. 06.2019 г., както и предоставяне на заемни средства в полза на Тракия фууд ООД / свързано лице с Тракия фуудс/. Прието е, че с извършените плащания е намаляло имуществото на Тракия фуудс 2017 ЕООД и съответно по тази причина не са изплатени задълженията за данъци и ЗОВ.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в съответната изискуема писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1, т. 1-8 ДОПК и при спазване на процесуалните разпоредби.

От доказателствата по делото съдът е приел за доказани предпоставките за ангажиране на отговорност на трето лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Установил е, че Г. Аврамов е управител на Тракия фуудс 2017 ЕООД. За процесните периоди на 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дружеството има непогасени публични задължения по подадени ГД по чл.92 ЗКПО, по СД по ЗДДС, данък върху доходите на физическите лица по трудови и приравнени на тях правоотношения и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ като осигурител в общ размер на 64 948,23 лева.

Съдът е приел, че обстоятелството, което е спорно и подлежи на изследване в съдебното производство, е наличието на недобросъвестно извършени плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата, както и дивидент. Приел е, че това обстоятелство е доказано. Установено е, че по отношение на дружеството има образувано изпълнително дело 180492838/2018 г. главница 45 884,35 лева, лихва 22 296,15 лева, нелихв. част 6 249,54 лева. Има наложени обезпечителни мерки запор на банкова сметка в ТД Уникредит Булбанк . След образуването на изпълнителното дело от страна на Тракия фуудс 2017 ЕООД съгласно протоколи от съдружниците Г. Аврамов и И. Динев са изплатени дивиденти в общ размер на 216 000 лева в полза лично на Г. Аврамов като съдружник и управител на свързаното лице Версо хюман ресурсис ООД, което е станало през периода м.01. м.10.2019 г. Отделно от това, съдът е приел за доказано и наличието на намаляване на имуществото на заълженото лице и чрез предоставянето на заемни средства в полза на Тракия фууд ООД за 2017 г. и 2018 г. Според съда недобросъвестността е доказана и съобразно констатациите на вещото лице по ССчЕ, а именно, че към 31.12.2018 г. наличността по каса е била 311 594,07 лева и същата е намалява до 55 372,56 лева. Не е установена наличност от активи, за да бъдат събрани задълженията на дружеството.

Решението е правилно.

Развитите в касационната жалба доводи се отнасят до състава на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а видно от съдържанието на РД, РА и в решението на решаващия орган отговорността на Г. Аврамов като управител на Тракия фуудс 2017 ЕООД за данъчните задължения на дружеството е реализирана само по чл. 19, ал.2 ДОПК.

Фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК включва следните елементи:

1. субект на отговорността - управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК (носители на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски и задължените да удържат и внасят такива);

1. наличие на неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2;

1. извършване на определено действие: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

1. действието да е извършено недобросъвестно;

1. причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения;

1. граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото;

1. отговорността се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице.

Г. Аврамов е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на Тракия фуудс 2017 ЕООД. За процесните периоди на 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дружеството има непогасени публични задължения по подадени ГД по чл.92 ЗКПО, по СД по ЗДДС, данък върху доходите на физическите лица по трудови и приравнени на тях правоотношения и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ като осигурител в общ размер на 64 948,23 лева, тъй като в изброените периоди е бил управител на задълженото лице.

Задълженията за данъци и за ЗОВ на главния длъжник, като са определени от него по основание и размер по реда на чл. 105 ДОПК с подаване на декларация.

Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдяните от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. В разглеждания случай разпоредителните действия с имуществото на главния длъжник са установени по несъмнен начин и са в обхвата на приложената от ревизиращите разпоредба - въпреки съществуването на публичните задължения общото събрание на съдружниците в "Тракия фуудс 2017" ЕООД е приело решения през 2019 г. за разпределяне на дивидент.

В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано (както е в случая), че то няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестността е налице. В качеството си на управител на Тракия фуудс 2017 ЕООД Г. Аврамов не може да не е знаел за задълженията на дружеството, които са установени в подавани от него декларации по чл. 105 ДОПК.

От изплащането на дивиденти в полза на съдружниците на търговеца е намалял патримониумът на главния длъжник. У това лице по хипотеза е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия. Решението на общото събрание на съдружниците е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да се разпределят дивиденти. Отделно от това е установено, че Тракия фуудс 2017 ЕООД е предоставило заемни средства в размер в общ размер на 292 940,00 лева в полза на свързаното лице Тракия фууд ООД през 2017 г. и 2018 г. , за част от които се установява, че са погасени чрез прихващания на взаимни вземания и задължения. Към 19.03.2019 г. размерът на непогасените заемни средства е 273 640,00 лева.

От друга страна, в заключението по ССчЕ е изследван въпросът дали е имало имущество, което да послужи за удовлетворяване на процесните задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски. Към 31.12.2017 г. в счетоводството на Тракия фуудс 2017 ЕООД няма заведени дълготрайни материални актови. Към 31.08.2018 г. е вписан ДМА с наименование рекламен пилон с дата на придобиване 31.08.2018 г. с отчетна стойност 19 666,67 лева, начислени амортизации за посочената година 2 212,5 лева и остатъчна балансова стойност към 31.12.2018 г. в размер на 17 454,17 лева. По отношение на другите активи, изследвани от вещото лице и посочени в таблица 4 и 5 е установeно, че същите са заведени в счетоводството на дружеството на 03.07.2020 г. и не са част от активите през 2017 г,. 2018 г. и 2019 г. Отделно от това Г. Аврамов в уведомление до публичния изпълнител от 07.01.2021 г. /л. 441/ посочва, че описаните движими вещи са изнесени от неизвестни лица без негово съгласие и не е ясно къде е тяхното местонахождение.

Следователно, както е констатирало вещото лице с намаляването на касовите наличности на дружеството от 311 594,07 лева към 01.01.2019 г. до 55 372, 56 лева към 31.12.2019 г. и при наличието на знание за вече образувано изпълнително дело за събиране на вземанията от държавата спрямо главния длъжник, както и при липсата на други активи на дружеството, обосновано съдът е заключил изпълнението на всички материалноправни предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК от управителя на Тракия фуудс 2017 ЕООД в съответния размер. Наличностите по каса и по разплащателни сметки на дружеството не са достатъчни да погасят натрупаните задължения за данъци, ДОО и ЗО, включително и относно размера на ангажираната отговорност на управителя. Към датата на издаване на обжалвания в настоящото производство РА на управителя дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. Следва да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Този извод следва от приобщените доказателства относно действията, предприети от публичния изпълнител по образуваното спрямо Тракия фуудс 2017 ЕООД изпълнително дело от 2018 г., които действия са предприети през цялата 2019 г. и 2020 г., включително по обезпечаване на имущество, разпределение на постъпили суми от длъжника текущо през годината. Докато ревизията спрямо управителя е започнала със ЗВР от 06.11.2020 г. Съответно, отговорността на управителя е ангажирана само до размера на останалите като неудовлетворени вземания за данъци и ЗОВ за съответните данъчни периоди.

Без значение за изхода на настоящото производство е представеното пред касационната инстанция разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 ДОПК с изх. С220016-035-0314675 от 27.10.2022 г. на главен публичен изпълнител. Предмет на прекратяване е изпълнително дело 211038893/2021 г., което не съвпада с образуваното изпълнително дело спрямо главния длъжник и не може да доведе до извод, че публичните задължения на Тракия фуудс 2017 ЕООД за данъци и ЗОВ за съответните данъчни периоди са погасени, включително и до размера на отговорността на управителя с процесния РА.

С оглед на така изложените съображения се обосновава изводът, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизирания в качеството му на управител на задълженото лице, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен както в частта на установената с него главница, така и относно начислените лихви. Спрямо задължението за лихви следва да бъде съобразено Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. чл.7, ал.2, т. 4 вр. чл. 8, ал.1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5845,85 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,