Решение № 16950 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2011 г.

Решение № 16950 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Марин Петков Маринов и Миленка Георгиева Маринова, чрез адв. Николай Делчев Ташев, срещу Решение № 149 от 25.11.2010 г. на Окръжен съд Варна - осми състав, постановено по адм. дело № 818/2006 г.. Касаторите считат решението за материално незаконосъобразно - противоречащо на разпоредбата на § 63 от ПЗР ППЗСПЗЗ и § 4 "А" и 4 "Б" от ПЗР ЗСПЗЗ, както и на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 3 от АПК, тъй като се разпорежда преработване на плана на новообразуваните имоти чрез засягане на техния имот, за който притежават нотариален акт за собственост след извършена правна сделка. Твърдят, че чрез постановеното по делото решение се продължава развитието на една съдебна практика, добиваща устойчива тенденция на формализъм при приложението на закона, като се дава превес на по-рано постановени административни актове, за които се приема, че са влезли в законна сила и са произвели своето действие, без да се съобразява фактът, че тези административни актове не са противопоставими на лицата, които не са участвали в административното производство по тяхното издаване. Конкретното им оплакване за порочност на съдебния акт се основава на допуснато съществено процесуално нарушение по отношение неприлагане на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК и неправилно приемане, че жалбоподателят в административното производство има качеството на ползвател по смисъла на закона, като е нарушен чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Позовават се и на нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК и заявяват, че преди да се отреди имот в ПНИ, следва да се разреши спорът за материално право по надлежния гражданскоправен ред. По тези и други подробно развити съображения молят обжалваното от тях съдебно решение да бъде отменено и постановено ново такова, с указания към административния орган за точно приложение на закона. От ответника - Областен управител на Област с административен център град Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпила молба, в която се моли постановеното от Окръжен съд - Варна решение да бъде отменено като неправилно. От ответната страна Донка Атанасова Димитрова, чрез пълномощника й адв. Тодорка Рачева е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение е правилно постановено, изцяло съобразено с материалния закон. От заинтересованата страна Николай Атанасов Адамов, чрез адвокат Станислав Славов е постъпил писмен отговор, в който се изразява несъгласие с така подадената касационна жалба, като се счита решението на Варненски окръжен съд за правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде оставено в сила, а касационната жалба срещу него без уважение. Останалите заинтересовани страни: Деспа Николова Адамова, Марийка Димитрова Йорданова, Мартина Андреева Райкова, Светослава Николова Колева, Йорданка Иванова Янева, Стоянка Тодорова Банева, Васил Кирилов Василев, Тодорка Кирилова Василева, Николина Пеева Христова, Иван Димитров Иванов, Снежана Димитрова Бонева, Янка Цанкова Ковачева чрез особен представител Мария Христова Кирова, Венетка Филипова Русева, Радка Станева Иванова, Виолета Иванова Стефанова и Стефан Иванов Стефанов, не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на окръжния съд е правилно. При постановяването му е преценен доказателствения материал по делото, вкл. заключението на допуснатата и приета СТЕ, неоспорено от страните. В експертното заключение е посочено, че по действащия КП на новообразуваните имоти са съставени три нови имота с пл. № № 6208, 6263 и 6264, като в тях попада имотът на Донка А. Димитрова, по отношение на който тя е представила надлежни доказателства за собственост - съдебно решение, оценителен протокол и документи за плащане на определената оценка. Този имот - пл. № 5027, не е нанесен графично в ПНИ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. В съответствие с § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти следва да бъде съобразен с правата на ползвателите с признато право да придобият собствеността върху ползвания имот; собствениците с възстановено право на собственост и собствениците, на които не е отнемано правото им на собственост. В случая окръжният съд се е мотивирал правилно, като е приел, че административният орган е следвало да се съобрази с придобитото от Д. Димитрова право на собственост върху ползвания от нея имот. В тази връзка е постановил обосновано отмяна на процесната заповед на Областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване ПНИ на селищно образувание "Траката", кв. Виница, гр. Варна, в частта, относно имоти № 6208, № 6263 и № 6264. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 149/25.11.2010 г. по адм. дело № 818/2006 г., Варненският окръжен съд, гражданско отделение, осми състав, ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. издадена от Областния управител на област с административен център Варна, за одобряване на плана на новообразуваните имоти за земеделски земи предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "Траката", землище кв. Виница, гр. Варна, в частта относно имоти № 6263, 6264 и 6208, по жалбата на Донка Атанасова Димитрова от гр. Варна, кв. "Виница", ул. "Кастрица" № 2 и с втори диспозитив съдът ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, но процесния имот № 5207, идентичен с имот пл. № 634, по отношение на който жалбоподателката е представила надлежни доказателства за собственост - съдебно решение, оценителен протокол и документи за плащане на определената оценка, не е нанесен графично в ПНИ. Наред с това съдът от представената по делото извадка от регистъра на имотите е установил, че като собственици на новообразуван имот с пл. № 6208 са записани н-ци на Георги Йорданов Христов, на имот № 6264 - н-ци на Пауна Костадинова Юрданова и на имот № 6263 - н-ци на Иван Йорданов Христов, а придобитият от жалбоподателката имот, който би следвало да бъде ситуиран върху части от изброените три имота, не е записан в регистъра на имотите, в нарушение на разпоредбата на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Съдът се е позовал на заключението по допуснатата СТЕ и приложената към него скица, че по действащия КП на новообразуваните имоти са съставени нови имоти с пл. № 6208, 6264 и 6263, но в тях попада имотът на жалбоподателката. Затова е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена в тази част. След отмяната на заповедта съдът е счел, че следва да върне преписката на административния орган за преработване на плана с указания, че при изготвянето му следва да има предвид придобитите права от наследниците на Атанас Стаматов Адамов върху 600.00 кв. м от имот с пл. № 5027, целият с площ по скица от 1097 кв. м., като изрично е посочил, че границите на имота следва да бъдат определени с плана от административния орган при спазване на законовите разпоредби, което не означава непременно по предложения от вещото лице в заключението по СТЕ вариант, защото при наличието на други възможности, но при условията на оперативната самостоятелност, преценката на административния орган е въпрос на целесъобразност и не може да бъде проверявана от съда. Така постановеното съдебно решение е правилно. Пред Варненския окръжен съд е обжалвана Заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на Областен управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразувани имоти в мащаб 1:1000 за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "ТРАКАТА", землище кв. Виница, община Варна, област Варненска. Първоначално жалбоподателката Донка Атанасова Димитрова е посочила, че обжалва заповедта относно имот пл. № 5027 в местност "Фатрико дере", а впоследствие с допълнителна молба, в изпълнение на разпореждане на съда уточнява, че обжалва заповедта по отношение на ПИ № 6263, 6264 и 6208, в които са включени части от имот № 5027, идентичен с имот пл. № 634 кв. 144 по КП от 1989 г.. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници или при искане за преразпределение на собствеността, възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт, което е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В конкретния случай от два влезли в сила съдебни акта следва извода, че жалбоподателката Донка Атанасова Димитрова е лице с трансформирано по надлежния ред право на ползване в право на собственост върху имот с площ от 600 кв. метра и че същата има правен интерес да обжалва заповедта на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти, в който план не е включен този имот - решение от 15.I. 1996 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. дело № 632/1995 г. и определение № 8350 от 21.06.2010 г. по адм. дело № 1190/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение. При дадения от законодателя приоритет на ползвателските имоти е безспорно, че в плана на новообразуваните имоти следва да бъде отразен претендирания от Донка Атанасова Димитрова имот от 600 кв. метра, което не ограничва правото на засегнати лица по гражданскоправен път да поискат разрешаване на спор за собственост. Разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда няколко хипотези при наличието на които влязъл в сила план на новообразуваните имоти да може да бъде изменян впоследствие, като на първо място е предвидено при спор за материално право, правата на заинтересуваните лица да се осъществяват по съдебен ред. В контекста на изложеното се явява неоснователно твърдението в касационната жалба за нарушение на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК и не са били налице условията административният орган да спре производството докато спорът за собственост между претендиращите имотът да е техен да бъде решен в състезателно исково гражданско производство. Напротив, областният управител е бил длъжен да нанесе в ПНИ имота на ползвателя по § 4а и 4б и тъй като това не е направено, в съответствие със закона - чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ съдът е отменил оспорената заповед. Неоснователно е позоваването на нормата на чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в административното производство, в което се извършва пряк съдебен контрол върху конкретен директно обжалван административен акт, а косвен съдебен контрол върху друг административен акт е недопустим в административно производство, за разлика от гражданското производство. Отделно от това разпоредбата на чл. 302 от ГПК предвижда задължителна сила на решението по административен спор, тоест влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,