Решение № 5010 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на „Калифея“ АД, представлявано от изпълнителния директор Д. В., подадена чрез адвокат Н. С. Славов против Решение № 9864/10.11.2025 г., постановено по административно дело № 821/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Хисаря за произнасяне по заявление вх. № 26-00-1288/25.11.2022 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Жалбата се поддържа от адвокат Н. Славов и от адвокат Н. Николова, които молят да бъде уважена, като се отмени съдебното решение, отмени се процесния отказ и преписката се върне на органа със задължителни указания за произнасяне и извършване на заявената услуга. Ответникът, Кмет на Община Хисаря посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Щ. Царев оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда е мълчалив отказ по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на Кмета на Община Хисаря да допусне изработването на проект за изменение на план за регулация от 1971 г. на гр. Хисаря по отношение на имот 3069 по Кадастралния план от 2000 г., заявено от „Калифея„ АД. Към заявлението е представена скица проект и мотивирано предложение, според които се иска одобряване на проект за обединяване на УПИ I - „Балнеосанаториум на трудещите се селяни“ кв. 36, УПИ I – „градина“ и част от УПИ III – „Профилакториум на ДСО „Редки метали“ гр. Бухово“, кв. 40 по РП на гр. Хисаря от 1971 г., в един нов УПИ I, кв.36, отреден за „Балнеосанаториум на трудещите се селяни“, като регулационните му граници се съвместяват с кадастралните имотни граници на поземлен имот 3069 по Кадастралния план от 2000 г. Съдът е спазил указанията на върховната инстанция, дадени при предходното разглеждане на спора, като е извършил проверка за законосъобразност на оспорения отказ, преценявайки относимите факти - заявлението да е подадено от лице по чл. 131 ЗУТ, предложението му да съответства на правилата и нормите по устройство на територията и на Общия устройствен план. Възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на мълчаливия отказ по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, мотивирали го да отхвърли жалбата срещу него, напълно се споделят от настоящия касационен състав, тъй като се основават на установените по делото факти и на приложимия закон. Няма спор, че заявеният за промяна поземлен имот е означен на скицата-предложение, така, както е съществувал по Кадастралния план от 2000 г. с площ от 52921 кв.м. Към момента на подаване на процесното заявление обаче съществува нова Кадастрална карта на гр. Хисаря, одобрена със Заповед № РД-18-218/24.11.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която е прекратила действието на Кадастралния план от 2000 г. Според действащата кадастрална карта заявеният имот не съществува като размери, местонахождение и граници, така както е бил отразен плана от 2000 г. Нанесения в КК имот с идентификатор 77270.504.3069 записан като собственост на „Калифея“ АД е със площ от 38923 кв.м., като в границите на имот 3069 по КП от 2000 г. са нанесени и други самостоятелни поземлени имоти с отразени в регистъра други собственици. Предвид на тези установявания, правилен е решаващият извод на съда за това, че заявеното изменение на регулационния план се явява обективно невъзможно, тъй като е по отношение на имот, който не съществува, респективно проектът за новообразувания УПИ не би могъл да се изработи при съвпадане с кадастралните/имотни граници на имот 3069 по КП от 2000 г., след като този план е с прекратено действие, тоест предложението не отговаря на общите правила и норми по устройство на територията. На следващо място, правилен е изводът на съда за това, че след като в мотивираното предложение на „Калифея“ АД са включени имоти, за които в кадастралния регистър са вписани други лица като собственици, то не може да се приеме, че изхожда от заинтересувано лице по чл. 131 ЗУТ по отношение на цялата заявена територия, което е още един аргумент в подкрепа на отказа по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Висящите административни и/или съдебни производства по изменение на КККР на гр. Хисаря по отношение на процесната територия са неотносими към настоящия правен спор, с оглед правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, още повече, че след приключването им с влязъл в сила административен/съдебен акт, за дружеството съществува възможност да инициира ново производство по чл. 135 ЗУТ. Съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. С оглед изложените мотиви и като се съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на Община Хисаря не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,