Решение № 4344 от 9.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 79 от 22.04.2021 г., поправено с Решение 158 от 26.05.2021 г., постановено по адм.д. 517/2020 г. Административен съд Перник е отменил Ревизионен акт (РА) Р-22002219002274-091-001/27.03.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта на установени задължения по ЗДДС в размер на 66 379,82 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 24 359,21 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 16 780,23 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 4 834,15 лв.; и е отхвърлил жалбата на ДЖЕМИНИ 31 ЕАД, [ЕИК], в останалата част. Присъдени са разноски в полза на двете страни, съобразно изхода на делото. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. ДЖЕМИНИ 31 ЕАД е подало касационна жалба срещу Решение 79 от 22.04.2021 г., в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА Р-22002219002274-091-001/27.03.2020 г. В жалбата се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че дружеството няма право на ползване на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 4 840,80 лв. по фактури, издадени от МВ Документс ЕООД за м.август и м.октомври 2015 г. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил и направеното възражение за изтекла погасителна давност на установените с РА задължения по ЗДДС за периодите от 01.01.2013 г. до 30.11.2013 г. В допълнение към жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата, че неправилно органите по приходите и съдът са приели, че автомобил Ауди RS 6 е използван за личните нужди на собственика и са начислили 20% ДДС върху годишните му амортизации за 2013 г. и 2014 г., както и върху разходите за експлоатация и ремонт. Посочва се, че автомобилът е използван за осъществяваната от дружеството охранителна дейност, поради което е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗДДС. Възразява и срещу непризнатото право на данъчен кредит за мебели, ползвани в апартамента в гр. София, както и за мебели, заведени по партида Испания, като посочва, че всички тези мебели ще се използват за облагаеми доставки, тъй като апартаментът в гр. София вече е отдаден под наем, а всички мебели по партида Испания са налични и оставени на склад до приключване на строителството на почивната база в кв. Градоман, който факт е бил установен при извършената проверка от ревизиращия екип по отменения от директора на Дирекция ОДОП РА. Излага съображения, че незаконосъобразно е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Иска отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Претендира разноски по списък. Ответникът по касационната жалба на ДЖЕМИНИ 31 ЕАД - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. От своя страна Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА Р-22002219002274-091-001/27.03.2020 г., в частта на установени задължения по ЗДДС в размер на 66 379,82 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 24 359,21 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 16 780,23 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 4 834,15 лв. В жалбата се сочи, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилна преценка на съда и неправилно приложение на материалния закон - чл. 27, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС, както и чл. 26, т. 1 ЗКПО. Иска се отмяната на Решение 79 от 22.04.2021 г. в обжалваната част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София ДЖЕМИНИ 31 ЕАД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че двете касационни жалби са процесуално допустими, а по същество неоснователни. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Жалбата на ДЖЕМИНИ 31 ЕАД е основателна, а жалбата на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е неоснователна. Неоснователни са доводите на касатора ДЖЕМИНИ 31 ЕАД за необоснованост на съдебното решение, тъй като първоинстанционният съд дължи произнасяне по всички наведени в жалбата аргументи. С обжалваното решение съдът е установил фактическа обстановка, съответстваща на събраните доказателства и е мотивирал правните си изводи в съответствие с установените факти, подведени под приложимите законови разпоредби. 1.Съдебното решение е неправилно, в частта, с която е отхвърлено възражението на ДЖЕМИНИ 31 ЕАД за изтекла погасителна давност на установените с РА задължения по ЗДДС за периодите от 01.01.2013 г. до 30.11.2013 г. Както е отбелязано в касационната жалба на ревизираното дружество разсъжденията на съда по повод направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК по принцип са правилни. Съгласно цитирания текст, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. От приложението на тази норма във връзка с чл. 89, ал. 1, вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС следва, че за задълженията по ЗДДС за периодите от 01.01.2013 г. до 30.11.2013 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2014 г. Съдът правилно е посочил, че със започване на ревизионното производство по първата ревизия на 12.06.2018 г. давността е спряла за период от една година, като е допуснал техническа грешка в изчислението си, че до този момент е изтекъл давностен срок от три години и сто шейсет и два дни (пет месеца и дванайсет дни). Изтеклият давностен срок е четири години, пет месеца и дванайсет дни. Неправилно съдът е посочил и че след отмяна на първоначално издадения РА при административното му обжалване и започване на ревизията отново е налице спиране на давността за още една година. Спирането на давностния срок за една година е еднократно в рамките на едно ревизионно производство, поради което направеното възражение, че на 01.01.2020 г., преди издаване на процесния РА е изтекла давността за установените задължения по ЗДДС за периодите от 01.01.2013 г. до 30.11.2013 г. е основателно. 2.В касационната жалба на ДЖЕМИНИ 31 ЕАД се възразява и срещу заключението на първоинстанционния съд, че с процесния РА законосъобразно и правилно е отказано право на данъчен кредит в размер на 4 840,80 лв. по фактури, издадени от МВ Документс ЕООД за периодите м.август и м.октомври 2015 г. Основанието за отказ на правото на данъчен кредит по две от издадените три фактури от това дружество за действително извършени СМР е, че те неправилно са били издадени на Джемини 31 ЕООД, с което е бил сключен договорът за строителство от 01.08.2015 г., тъй като са издадени след преобразуването на дружеството в Джемини 31 ЕАД. Така издадените фактури не могат да се приравнят на погрешно съставен документ, тъй като отразяват вярно действително извършена стопанска операция. В този смисъл дружеството отговаря на условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред по отношение на стоки или услуги, по които е получател. Преобразуваното дружество е правоприемник на прекратеното ЕООД, поради което е встъпило в правата и задълженията му по сключения договор и е реалният получател на доставките по спорните фактури. При това положение на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС ревизираното дружество има право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. 3.Дружеството-касатор счита, че неправилно съдът е споделил изводите на органите по приходите, че автомобил Ауди RS 6 е използван за личните нужди на собственика и законосъобразно са начислени 20% ДДС върху годишните му амортизации за 2013 г. и 2014 г., както и върху разходите за експлоатация и ремонт и е увеличен счетоводният финансов резултат за съответните години с начислените годишни амортизации на основание чл. 26, ал. 1 ЗКПО. В тази връзка правилно се посочва, че в ревизионното производство и в съдебното производство не са събрани доказателства, че автомобилът е използван за лични нужди на собственика на дружеството. Съдът не е изложил никакви мотиви за този свой фактически извод. Следва да се отбележи и че предвид чл. 70, ал. 3, т. 2 и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС използването на автомобила за ежедневно пътуване до работното място не представлява безвъзмездна доставка и дейност извън икономическата дейност на ревизираното лице. В тежест на приходната администрация е било да докаже, че автомобилът е използван за лични цели, но това не е направено. Като е приел друго, без да обоснове правните си изводи, първоинстанционният съд и в тази част е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. 4.По отношение на непризнатото право на данъчен кредит и извършеното увеличение на финансовия резултат за съответните години с разходите по фактури за покупка на мебели за обзавеждане на апартамент в гр. София и мебели по партида Испания, съдът без да анализира доказателствата по делото е посочил, че разходите не са свързани с търговската дейност, а са за личните нужди на представляващия дружеството, поради което е отхвърлил жалбата срещу РА в тази част. Още в хода на ревизионното производство РЛ е дало обяснения, че апартаментът в гр. София се отдава под наем, а идеята за изграждане на почивна база в Марбея Испания е пропаднала, поради което закупените мебели са пренасочени за Почивна станция в гр. Несебър и Почивна база в кв. Градоман, гр. Банкя. Установено е, че по лични документи нито постоянните, нито настоящите адреси на управителя на дружеството и на неговия син не съвпадат с тези адреси, за които органите по приходите сочат, че се ползват само за техни лични нужди. При така установеното, изводите че вещите не се използват в икономическата дейност на дружеството са необосновани и незаконосъобразни. Следва да се отбележи и посоченото на с. 27 и сл. от приетото заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза, че ревизиращите органи по приходите едновременно не са признали право на данъчен кредит за закупените стоки и услуги във връзка с посочените обекти, тъй като са направили заключение, че се използват за личните нужди на представляващия дружеството, но в същото време незаконосъобразно са начислили ДДС за използването им на основание чл. 27, ал. 2 ЗДДС. След като са отказали право на данъчен кредит за придобиването на стоките и услугите, т.е. са приели, че не са свързани с осъществяваната дейност, то няма как с тях дружеството да извършва безвъзмездни доставки. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на РА в тази част е и посоченото на с. 31 от приетото заключение от ССчЕ, че вещото лице е установило, че при начисляване на ДДС на основание чл. 27, ал. 2 ЗДДС органите по приходите са допуснали техническа грешка в размер на 34 459,22 лв. от установените 66 962,40 лв. 5.Възражения в касационната жалба на ДЖЕМИНИ 31 ЕАД в частта по установени задължения по ЗКПО, от които за 2016 г. в размер на 46 871,59 лв. и за 2017 г. 2 113,25 лв.: Данъчният финансов резултат е увеличен с разходите по фактури 111869/22.12.2015 г. с данъчна основа 833,33 лв. и ДДС 166,67 лв. с предмет на доставката декоративен плат за щори и 111830/15.12.2015 г. с данъчна основа 6 250 лв. и с ДДС 1 250 лв., с предмет на доставката текстил за щори, издадени от БРР ЕООД. Органите по приходите са преценили, че тези разходи не са свързани с дейността и са увеличили данъчния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. Вещото лице е посочило, че доколкото същите са свързани със строителния обект в гр. Банкя, то неправилно са били отразени в счетоводна сметка 602 Разходи за материали , а би следвало да се отнесат в сметка 613 Разходи за придобиване на ДМА . От своя страна съдът е посочил, че същите са били отразени в Разходи за придобиване на ДМА в партида Строителен обект гр. Банкя , поради което изводът му, че следва да се увеличи данъчния финансов резултат с тези разходи е необоснован и противоречив. На основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, ревизиращите са увеличили данъчния финансов резултат за 2017 г. с общо разходи 49 385,50 лв. по фактури, издадени от ПОЛИФОРМ ЕООД, ДН СТУДИО ЕООД, УРБАНЕКС ЕООД, ИМИДЖ ЕООД и др. ДН СТУДИО ЕООД е издало фактури с предмет авансово/окончателно плащане за Архитектурно и конструктивно заснемане на обект Административна сграда и работилница - хале , находящи се в гр. Варна, ул. Цар Освободител 76А. Съдът е споделил изводите на органите по приходите, че тези разходи в размер на 24 375,00 лв. не следва да се приемат за присъщи за дейността, а следва да се отразят в увеличение на дълготрайния актив. Касаторът възразява срещу този извод, като сочи, че не е съгласен, че очаква да получи икономически изгоди от извършената услуга. Изводите на съда в тази насока са противоречиви, тъй като той едновременно приема, че тези разходи попадат в приложното поле на точка 3.1 от НСС 16 Дълготрайни материални активи , във вр. с т.6.1 и т. 6.2 от Последващи разходи от НСС. Доколкото не е установено, че предприятието очаква да има икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив, то следва че е приложимо изр. 2 на т.6.1 от НСС 16, и тези разходи правилно са били отчетени от дружеството като текущ разход в периода, в който са направени. По отношение на коментираните в частта по ЗДДС фактури, издадени от МВ ДОКУМЕНТС ЕООД, с разходите по тях е увеличен данъчният финансов резултат за 2015 г., като несвързани с дейността. Вещото лице е посочило, че сумата от 57 171,32 лв. по тях не е включена във финансовия резултат за 2015 г., поради което и тези разходи не трябва да се включват в увеличение за същата година, в случай, че тези разходи се приемат за свързани с дейността на дружеството. Доколкото същите касаят извършени СМР на обекта в гр. Банкя, то същите следва да се приемат като свързани с дейността на дружеството. Такива са и изводите на първоинстанциония съд по отношение на тези фактури, поради което възраженията в касационната жалба на дружеството са неосновавателни, тъй като жалбата му в тази част е била уважена. Жалбата на дружеството е уважена от първоинстанционния съд и в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат с фактури, издадени от ПОЛИФОРМ ЕООД. По отношение на фактурите, издадени за медицински изделия, ползвани от собственика, след като е установено, че същите са заплатени с негови лични средства, то увеличението на финансовия резултат с разходите по тях е необосновано. Неправилно е бил увеличен и финансовия резултат на дружеството със счетоводните разходи по фактури, издадени от ЕТ ГРИЙН ПАРК С. СТРИЛ , с общ размер на данъчната основа 5 800,00 лв., с предмет на доставките декоративна растителност и озеленяване, тъй като не е установено същите да представляват разходи за придобиване на ДМА, а не текущи разходи, както са били отразени, в какъвто смисъл са заключенията на органите по приходите, споделени от съда. По жалбата на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу съдебното решение в частта, с която е отменен РА Р-22002219002274-091-001/27.03.2020 г., в частта на установени задължения по ЗДДС в размер на 66 379,82 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 24 359,21 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 16 780,23 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 4 834,15 лв. следва да се посочи, че неоснователно се поддържа като касационен довод необоснованост на решението. Първоинстанционният съд изключително подробно е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и е обосновал правните си изводи в съответствие с установените факти и приложимите правни норми. Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че органите по приходите не са се справили с доказателствената тежест да установят, че поземленият имот в гр. Банкя и апартаментът на ул. Латинка в гр. София не се ползват за икономическата дейност на предприятието, а за личните нужди на собственика и неговия син. При така направените фактически изводи, следват изводите, че неправилно органите по приходите са приели, че всички разходи извършени за тях не са свързани с дейността на дружеството и съответно не следва да се признае право на данъчен кредит и следва да се увеличи финансовият резултат на дружеството за съответните години. Съдът е изложил изключително подробни мотиви по тези спорни въпроси, които напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изложеното, първоинстанционното решение е неправилно само в частта, с която е отхвърлена жалбата на ДЖЕМИНИ 31 ЕАД срещу РА Р-22002219002274-091-001/27.03.2020 г., в частта на установени задължения за корпоративен данък в размер на 32 204,61 лв. главница и 9 769,51 лв. лихви, както и в частта на установени задължения по ЗДДС в размер на главница 42 231,64 лв. и лихви 20 244,64 лв., а в останалата му част като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдени разноски. ДЖЕМИНИ 31 ЕАД претендира разноски пред първата инстанция в размер на 19 362 лв., а пред настоящата инстанция в размер на 763,13 лв., заплатена държавна такса в настоящото производство и 17 040 лв., адвокатско възнаграждение. От процесуалният представител на ответника пред касационната инстанция е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е основателно предвид извършените процесуални действия пред настоящата инстанция, тъй като заплатеното такова е повече от тройния размер на минималното, определено при съобразяване с материалния интерес по делото, поради което следва да бъде намалено на 5 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,