Решение № 10388 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5838/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. С., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Делчева, против Решение 3982/17.04.2025 г., постановено по адм. дело 728/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2019 от 27.02.2025г., на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Касаторът сочи доводи за неправилност на съдебното решение нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства, свързани с обстановката в Сирия. Касационният жалбоподател излага, че представените справки са частни свидетелстващи документи без официална доказателствена сила. Цитира различни информационни източници. По подробни съображения моли съдебното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане или да бъде уважена жалбата и да бъде отменен административния акт с връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание. Представя писмени доказателства: актуални справки за обществено-политическата обстановка в Сирия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. С., гражданин на Сирия, срещу Решение 2019 от 27.02.2025 г., на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от ЗУБ, тъй като заявените причини лицето да напусне Сирия, че не са му давали да работи и да говори на кюрдски, както и че срещу кюрдите имало расизъм, са общи и неконкретизирани. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос съдът се е съобразил с Решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С-465/07 относно тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, респективно с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Приел е, че не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие. Обжалваното решение на Административен съд Хасково е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на лицето. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Лицето мотивира молбата си с общата обстановка в Сирия и с причини от икономически характер. Заявява, че нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии и организации, не участвал във въоръжена групировка, не бил арестуван и осъждан. Родителите му, двата му братя и двете му сестри, вкл. и годеницата му били останали в Сирия. Тенденциозно дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход. Опасенията му, основани на кюрдския му произход, са твърде общи и неконкретни, още повече че действащата власт е изразила готовност за равно третиране на всички малцинства в страната, както и продължаващите процеси, вкл. и постигнато споразумение, за интегрирането на въоръжените сили на Сирийските демократични сили и цивилните кюрдски институции в новото сирийско правителство. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. А. С. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд - Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки от дати 29.01.2025 г., 03.02.2025 г. и 08.04.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на първата от които се е позовал административният орган, а следващите - представени в съдебно заседание. Доказателствената стойност на посочените документи е преценяна в аспект чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при МС. Извън пространно цитираните статии от различни медии, в по-голямата си част несъотносими към районът от който идва касатора, а и обсъдени от първата съдебна инстанция, не са ангажирани каквито и да било други доказателства, които да обосноват фактически извод, различен от сторения такъв от Административен съд Хасково за липсата на безогледно насилие по смисъла на общностното право и цитираната практика на СЕС. Или първостеннният съд е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, потвърдена и от представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и МД-02-483/10.09.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. В точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС, решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07). Всъщност данните от посочените източници не навеждат изводи относно наличието на безогледно насилие . Именно във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната история на лицето се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от тежки посегателства, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Съответно се налага изводът, че първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,