Решение № 11492 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6080/2009 г.

Решение № 11492 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6080/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Динекс Трейд Корпорейшън" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адв Н. Кунев от ВАК, срещу решение № 160/9.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1435/05 г., по описа на Варненски окръжен съд (ВОС), Административно отделение (АО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 92/06.06.2005 г. издадено от Началник Митница-Варна, потвърдено с Решение № Д-44-24-0087 от 20.07.2005 г. на Директор РМД - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът не е кредитирал представените и приети по делото договори с износителя, в които е уговорена цена на стоката такава каквато е посочена като стойност в митническите декларации и реално платена. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменено обжалваното Постановление. Ответниците по жалбата Директора на РМД Варна и Началник Митница Варна не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна НАП не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна "Варна Спед" ЕООД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред ВОС е било ППСПДВ № 92/6.06.2005 г. издадено от Началник Митница-Варна, потвърдено с Решение № Д-44-24-0087 от 20.07.2005 г. на Директор РМД - Варна, с което жалбоподателят и ЕООД "Варна Спед" са задължени да заплатят солидарно възникнали и несъбрани публични държавни вземания в общ размер на 79 594.00 лева, от които мито в размер на 2303 лева и ДДС в размер на 77 291 лева, ведно със законна лихва ведно със законна лихва. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с подробно индивидуализирани ЕАД за периода м. 03., м. 04, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 12 2003 г. и м. 01, м. 02., м. 03, м. 04 и м. 05, 2004 г., са оформени на режим внос, стоки (растителна мазнина) с ползвана преференцията на основание чл. 16 от Протокол № 4 от ЕСА. Към всяка от ЕАД е представена фактура и сертификат EUR. 1. След извършена последваща проверка по реда на чл. 84 от ЗМ и въз основа на писма с per. индекс 44-17-1449/03/22.10.2004 г. и 44-17-1449/03/01.11.2004 г. на ЦМУ при. Агенция Митници, придружени с отговорите на ДФСФ - Белгия при представяне на сертификати EUR. 1, съпоставени с декларираните митнически стойности при износа било установено, че стойността на стоките по сертификатите е по-висока от стойността обявена при оформяне на режим на внос за Р. България, както и от стойността съгласно представените пред българските митнически органи фактури. При тези данни за несъответствие съдът е приел, че законосъобразно АО е приел, че действителните митнически стойности на стоките са тези по данните от износните фактури и митнически декларации - приложени към отговорите на ДФСФ - Белгия и определени на основание чл. 35, вр. чл. 38, ал. 1, т 5 от ЗМ. Митните сборове и данъчната основа на дължимия ДДС са определение в по-високия размер, като на основание чл. 202 ал. 2 от ЗМ е прието, че е налице солидарно задължение за упълномощителя "Динекс Трейд Корпорейшън" ЕООД и пълномощника - заинтересованата страна "Варна Спед" ЕООД. Приел е, че са налице предпоставите по чл. 35, ал. 1 от ЗМ за определяне на нова митническа съобразно представените от Държавна федерална служба Финанси, Администрация на митниците и акцизите, Брюксел писма и приложените към тях документи представени при износа на процесната стока, поради което и законосъобразно на осн. чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ в резултат на така определената митническа стойност е определено допълнително задължение на жалбоподателя за заплащане на мито и ДДС. Началникът на митницата е уведомил дружеството-жалбоподател за резултатите от извършената проверка и за определените допълнителни задължения. Решението е правилно. Основният спорен момент както в хода на първоинстанционното, така и в настоящото производство е, налице ли са предпоставките на чл. 35 от ЗМ, вр. чл. 38 ал. 1 т. 5 за определяне на по-високи митнически стойности на процесните стоки от вписаните в съответните клетки 45 на ЕАД. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗМ, митническите органи имат право след вдигане на стоката с цел установяване истинността на данните по декларацията да извършат контрол на търговските документи и данните за вносните операции с декларираните стоки. Според ал. 3, когато при повторната проверка на декларацията или последващия контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Под необходими мерки следва да се има предвид и вземането под отчет на нововъзникналото митническо задължение. С писма от 16.11.2004 г. за касатора и от 30.11.2004 г. за солидарния длъжник последните са били уведомени за задължението си веднага след като е установен размерът му, поради което и разпоредбата на чл. 206 от ЗМ не е нарушена. Именно въз основа на посоченото правомощие на митническите органи визирано в чл. 84 ал. 2 от ЗМ е направено искане от страна на митническите органи по линия на международното сътрудничество и на осн. чл. 3 от Протокол 6 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки от една страна и Р. България от друга (ЕСА). От получения отговор обективиран в писма рег. инд. 44-17-1449/03/22.10.2004 г. и 44-17-1449/03/01.11.2004 г. на ЦМУ при. Агенция Митници и представените към тях документи - рекапитулативна таблица, оригинален протокол за разпит от 09.04.2004 г. на лицето Вереке хосе- сървиз-мениджр суровини във "Фуджи Ойл Юръп" АД, продажни фактури, извлечение от счетоводството на доставчика, декларации при износа, търговски документи, копия от извлечения от банкови сметки, сертификати EUR. 1, се установява съвпадение във вида и количеството стоки, както и по отношение на контейнерите, в които са превозвани. От фактурите и износните декларации обаче е установено, че стойността на стоките е по-висока от стойността, обявена при оформянето на режим внос в РБ и посочената в представените при вноса фактури. Отговорът на Белгийската митническа администрация, даден по реда на чл. 3 от Протокол 6 от ЕСА, обективиран в цитираните писма, представлява официален документ, поради което доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа издал акта, са се осъществили така, като е посочено в документа. От касатора в хода на съдебното обжалване не са ангажирани допълнително доказателства за опровергаване на материалната доказателствена сила на посочените писма, поради което позоваването в касационната жалба на факта, че договорната стойност, която е реално платената за процесните стоки е единствено тази декларирана при вноса е неоснователно. С оглед на изложеното и при липса на поддържаните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение