Решение № 11079 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2015 г.

Решение № 11079 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Ню уотър енерджи" ЕООД, седалище и адрес на управление с. Лесново, община Елин Пелин, представлявано от управителя Радостина Ангелова Георгиева, против решение № 6694 от 08.06.2015 г. по адм. д. № 5981/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 39 от 13.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с което на дружеството е отказано изменение на разрешително за водовземане № 01440010 от 02.11.2009 г. в частта "Начален срок за упражняване на правото на водовземане". Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Смята, че изводите на съда относно законовите изисквания за изменение на началния срок за упражняване на правото на водовземане на разрешение за водоползване са неправилни и вътрешно противоречиви по приложение на чл. 72, ал. 2 и чл. 78, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ). Иска да се отмени обжалваното решение. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител юрисконсулт Цветослава Тодорова, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи в писмени бележки за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган съобразно разпоредбите на чл. 72, вр. чл. 52, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, доколкото язовир "Жребчево" е включен в списъка - приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ под т. 17., в предвидената форма, при издаването му не са нарушени материалноправни разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага, че е установено, че в случая се отнася до второ поред искане за изменение на разрешителното и е отправено след издаване на предходно благоприятстващо решение № 94/3.04.2012 г. от министъра на околната среда и водите, като с последното заявление са представени идентични мотиви /липса на решение за изключване на поземлен имот от горския фонд/. Излага, че съгласно чл. 72 ЗВ изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа или по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а продължаването на срока на действие на разрешителното се извършва при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 2 от с. з., според който органът удовлетворява искането, когато молбата на заявителя е подадена не по-късно от три месеца от изтичането на разрешителното, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Излага, че законът не въвежда изисквания, които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на издадено вече разрешително за ползване на воден обект, поради и което въпросът се решава по целесъобразност от компетентния орган, респ. за настоящата преценка следва да се установи наличието на законовите предпоставки за вземане на оспореното решение. Смята, че съдебното решение е правилно по критериите на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 6694 от 08.06.2015 г. по адм. д. № 5981/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 39 от 13.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с което на дружеството е отказано изменение на разрешително за водовземане № 01440010 от 02.11.2009 г. в частта "Начален срок за упражняване на правото на водовземане". Тричленният състав на ВАС е приел, че оспореният акт е законосъобразен, като е съобразил, че съгласно чл. 72 от ЗВ изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа или по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а продължаването на срока на действие на разрешителното се извършва при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, според който органът удовлетворява искането, когато са налице посочените в разпоредбата изисквания. При извършения анализ на правните норми, е приел, че законът не въвежда изисквания, които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на издадено вече разрешително, което означава, че въпросът се решава по целесъобразност от компетентния орган, който е обвързан единствено от изискванията, посочени в чл. 72, ал. 2 от ЗВ и трябва да извърши проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително, ако тези условия не са изпълнени административният орган е в правото си да постанови отказ. Приел е, че титулярът на разрешителното не е изпълнил условията на издаденото разрешително въпреки предоставената му веднъж възможност с изменение на началния срок и удължаване на срока за строителството на водноелектрическата централа, поради и което причините, поради които инвеститорът не е изградил водноелектрическата централа и не е започнал разрешеното му водоползване, са без значение за преценката на министъра на околната среда и водите. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно Решаващият съд обективно е установил фактическите обстоятелства по повод подадено заявление на търговското дружество с вх. № ПВ-42 от 26.09.2013 г., с което е поискано изменение на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01440010 от 02.11.2009 г., изм. и доп. с Решение № 94 от 03.04.2012 г., в частта му относно началния срок за упражняване на правото на водовземане с искане този срок да бъде определен на 31.12.2014 г., в което е обосновал мотиви за наличие на обективни пречки за осъществяване на инвестиционното намерение, тъй като процедурата по преотреждане на земя от ДГФ пред Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) - МЗХ се извършва извън предвидените срокове. Обективно е установено, че на жалбоподателя е било издадено Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Жребчево" № 01440010 от 02.11.2009 г. с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ "Жребчево-2", началният срок на което е до 31.10.2011 г., в който срок следва да бъде завършено строителството на ВЕЦ и упражнено правото на водовземане за разрешената цел. Установено е също, че с Решение № 94 от 03.04.2012 г. на министър на околната среда и водите началният срок за упражняване на правото на водовземане за разрешената цел е изменен - до 31.10.2013 г., поради което и с новото заявление е налице повторно искане за удължаване на срока на същото основание - обективна невъзможност. Отказът на министъра е мотивиран с това, че правото на водовземане следва да бъде упражнено, съобразно разрешената цел, поради което налице неизпълнение на това условие в разрешителното и представлява самостоятелно основание за отказ за изменение. При тези фактически установявания съдът е приел, че отказът е законосъобразен по изложените по-горе мотиви. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно и противоречиво приложение на чл. 72, ал. 2 и чл. 78, ал. 2 от ЗВ. Съдът е съобразил приложимата правна уредба относно изменение и продължаване на разрешително за водовземане. С раздел III "Изменение и продължаване на разрешителното" от Закона за водите са уредени процедурите, като с чл. 72, ал. 1 от ЗВ изменение на разрешителното може да се извършва: 1. служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73 и 2. по молба на лицето, в полза на което е предоставено. В хипотезата на т. 2 органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. С чл. 73 - 77 от ЗВ са уредени хипотези за служебно изменение на разрешителни за водоползване, предпоставките и реда за извършването. С чл. 78 от ЗВ е уреден редът за продължаване срока на разрешителното и съответно предпоставките за това. В конкретния случай "Ню уотър енерджи" ЕООД е поискало повторно изменение на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01440010 от 02.11.2009 г., изм. и доп. с Решение № 94 от 03.04.2012 г., в частта му относно началния срок за упражняване на правото на водовземане с искане този срок да бъде определен на 31.12.2014 г. при условията на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Правилно тричленният състав на ВАС е съобразил, че при тази хипотеза за изменение на разрешителното не се изисква наличие на определени предпоставки, а само трябва да се извърши проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително. Безспорно е установено от решаващия състав, че жалбоподателят не е изпълнил условията на издаденото разрешително въпреки предоставената му веднъж възможност с изменение на началния срок и удължаване на срока за строителството на водноелектрическата централа (Решение № 94 от 03.04.2012 г.). След като условията на разрешителното не са изпълнени правилно съдът е приел, че органът при условията на оперативна самостоятелност и преценка по целесъобразност, законосъобразно е отказал изменение на разрешителното и удължаването на началния му срок, поради липсва нормативно основание. Излаганите в касационната жалба доводи са неотносими към материалноправните предпоставки и правомощието на органа за преценка при изменение на разрешителното за водоползване в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и при съобразяване на ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС в случаите, в които се отхвърли оспорването срещу административния акт, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. В конкретния случай касационното производството се е развило с представяне на писмено възражение и писмено становище от процесуален представител - юрисконсулт на административния орган, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МОСВ, по арг. на чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски по делото в размер на 300,00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,