Решение № 10550 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2012 г.
ВАСI отделение11.07.2013 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Любка Ценова в качеството й на процесуален представител на Боряна Стефанова Йосифова от гр. Пловдив за тълкуване на решение № 14552/20.11.2012 г. по адм. дело № 1950/2012 г. по описа на Върховния административен съд, I отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10550 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1950/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 251 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С молба адв. Любка Ценова - процесуален представител на Боряна Стефанова Йосифова от гр. Пловдив е поискала тълкуване на решение № 14552/20.11.2012 г. по адм. дело № 1950/2012 г. по описа на Върховния административен съд, I отделение в частта относно сумата от 530 024,38 лв., получена като дарение от Боряна Йосифова от нейния баща Стефан Йосифов. Във връзка с това са поставени следните въпроси с искане съдът да ги поясни, за да изясни действителната си воля, изразена в посоченото решение. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 01.01.2013 г. не е изразил становище. Върховният административен съд, I отделение счита, че молбата за тълкуване е неоснователна поради следните съображения: С решение № 14552/20.11.2012 г. по адм. дело № 1950/2012 г. настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение е отменил решение № 2027/28.11.2011 г. по адм. дело № 1755/2010 г. на Пловдивския административен съд в частите, в които е бил отменен РА № 161000746/25.05.2010 г. за определените суми на Боряна Йосифова за данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 18 216,90 лв. и лихви - 14 444,26 лв.; за 2005 г. в размер на 30 938,49 лв. и лихви - 16 847,87 лв. и за 2006 г. за разликата над сумата от 213 931,42 лв. до пълния размер от 294 384,99 лв. и за разликата над 87 997,14 лв. до пълния размер на лихвите от 121 090,38 лв. Вместо това решение е постановено друго по съществото на спора на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което жалбата на Боряна Йосифова срещу ревизионния акт е отхвърлен в посочените по-горе части. По касационната жалба на Боряна Йосифова решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионния акт за остатъка е оставено в сила. На практика с касационното решение е потвърден изцяло РА № 161000746/25.05.2010 г. В решението си ВАС, I отделение категорично и ясно е изразил действителната си воля относно посочената в молбата по чл. 251 ГПК сума от 530 024,38 лв., за която е прието, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че е дадена от баща й Стефан Йосифов. В решението си касационният съдебен състав изрично е посочил защо счита за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че Боряна Йосифова не е разполага с процесната сума към началото на ревизирания период, като дадени като дарение пари от баща й. В тази връзка съдът изрично е посочил в решението си, че не споделя тези мотиви на решаващия първоинстанционен съд, тъй като се е позовал на отменен ревизионен акт, както и че при извършване на ревизията на бащата на Йосифова, няма констатации, че той е притежавал такава или по-голяма сума, за да може да я дари на дъщеря си. В тази връзка е прието от настоящият касационен съдебен състав, че Боряна Йосифова не е могла да даде в заем на фирма "Микрон" сумата от 1 011 991 лв., както е приел и първоинстанционния съд. Предвид изложеното по-горе решението на ВАС, I отделение не се нуждае от тълкуване, тъй като ясно и категорично е изразена действителната воля на съда и при изложени ясни мотиви е постановен и диспозитива на съда. Наистина в мотивите на касационното решение е посочено, че решението на първоинстанционния съд се оставя в сила, но от мотивите по същество и диспозитива явства категоричната воля на съда, която е за отмяна частично на съдебното решение, а в останалата част е оставено в сила. Тълкуването на съдебно решение не може да доведе до нова преценка на доказателствата, а мотивите са ясни и въз основа на тях е постановен и диспозитива на решението и поради това, последното не се нуждае от тълкуване, тъй като то е ясно с последователно изложени мотиви въз основа на доказателствата по делото. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,