Решение № 14604 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2011 г.

Решение № 14604 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия, гр. София против решение № 896/28.02.2011 г. по адм. дело № 6962/2011 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Надежда Стоименова Хаджиева, от гр. Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. С решение № 896/28.02.2011 г. по адм. дело № 6962/2011 г. Административен съд София-град е отменил ЕР на НЕЛК № 441 от зас. № 169/18.11.2009 г., с което е определен процент ТНР на Надежда Стоименова Хаджиева 96 % без чужда помощ, като е редуциран определения по ЕР на ТЕЛК при МБАЛ "Св. Панталеймон" ЕООД, гр. Пловдив № 1309/23.06.2009 г. процент ТНР 100 % и е отменена определената необходимост от чужда помощ за освидетелстваното лице. Изпратил е преписката на НЕЛК за издаване на ново експертно решение съобразно указанията, които е дал по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното експертно решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган спрямо водещата диагноза на освидетелстваното лице, при спазване на предвидената форма и административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. По делото е установено, че Надежда Стоименова Хаджиева, от гр. Пловдив страда от множество заболявания, по чиято наличност експертните заключения и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза нямат различия. Налице е разминаване в оценката на функционалния ортопедичен дефицит и функционалния дефицит досежно установените очни заболявания. Приложението на материалноправните разпоредби е обусловено от медицински знания, доколкото за отделните заболявания методиката за определяне на функционалния дефицит допуска вариране в определени граници. Установените диагнози се потвърждават от приобщеното към доказателствата по делото заключение на изготвената в първоинстанционното производство комплексна съдебно-медицинска експертиза. Обосновано и мотивирано първоинстанционният съд е приел, че заключението на вещите лица е компетентно изготвено и опровергава частично констатациите на НЕЛК. Същото не е оспорено от страните в първоинстанционното производство и законосъобразно е ценено в съответствие с останалите доказателства по делото. Съгласно чл. 56 от НМЕР при обжалване решение на ТЕЛК, НЕЛК се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 56 от НМЕР. Експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейния процент, датата на възникването й, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. Приетата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза сочи неточно прилагане на материалноправните разпоредби от органа по медицинска експертиза и в частта досежно потребността от чужда помощ за освидетелстваното лице. Съгласно чл. 63, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността необходимостта от чужда помощ се признава на лицата с най-висока степен загубена работоспособност - 90 % и повече, които не могат да се самообслужват в битово отношение (ставане, хранене, обличане, тоалет и др.). Ответницата по касационната жалба е в напреднала възраст и при установената трудна подвижност във връзка с множеството и дегенеративни заболявания на костната система и слепота, административният съд обосновано е приел, че не може да се обслужва сама в битово отношение. Законосъобразно и с оглед всички обстоятелства по делото е приложил разпоредбата на чл. 63 от НМЕР (отм.). Визираната норма точно указва, че след като инвалидизираното лице не може да се обслужва само в битово отношение следва да му се признае право на чужда помощ. Непризнаването и в случая би било сериозно нарушение на основните човешки права и законни интереси. Тъй като издаването на ново експертно решение, с което се признава право на чужда помощ е предоставено само в правомощията на административния орган, първоинстанционният съд законосъобразно е разпоредил на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да бъде изпратено на НЕЛК с дадените задължителни указания. Съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, административният съд е достигнал до законосъобразни изводи, което налага потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение