Решение № 7984 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15691/2010 г.

Решение № 7984 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15691/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение № 2168 от 27.10.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 865/2010 г., с което е обявен за нищожен РА № 180900985 от 13.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Русе, потвърден с решение № 114/8.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че тъй като за процесните данъчни периоди има издадени ДАПВ, преди изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, установените с тях данъчни задължения следва да бъдат изменени само при условията на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Тъй като възлагането на ревизията е извършено от орган, компетентен да възлага ревизии по реда на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, а не от компетентния орган по чл. 134 от ДОПК, то РА е нищожен. Нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г. като процесуална се прилага за ревизионните производства, образувани след влизането й в сила и същата допуска задълженията за данъци да се установяват чрез извършване на ревизия, независимо от извършеното прихващане или възстановяване. Ревизионното производство е образувано със ЗВР № 900645/24.07.09 г. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Маринекс" ООД със седалище в гр. Русе и адрес на управление: ул. "Фердинанд" № 24, вх. А - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Минчева по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил РА № 180900985 от 13.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, офис Русе, потвърден с решение § 114/8.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчните периоди от м. септември 2004 г. до м. декември 2004 г. на ревизираното дружество са определени данъчни задължения за ДДС в общ размер 19 686 лв. и лихви за забава - 13 464.90 лв. За да прогласи нищожността на РА, съдът е приел, че с 4 бр. ДАПВ, издадени през 2004 г. и 2005 г., за всички процесни данъчни периоди на "МАРИНЕКС" ООД са определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила РА данъчно задължение. Затова ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор. В настоящия случай ревизията е възложена от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Русе, който със заповед е определил и компетентния орган да издаде ревизионния акт. Налице е ненадлежно възлагане на ревизията и ненадлежно определяне на издателя на акта, което води до материална некомпетентност на издателя на акта и съответно до нищожност на РА. Изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г. ограничава правните последици на издадените след тази дата АПВ, но не променя правния характер на издадените преди това и влезли в законна сила такива. Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение. Съгласно второ изречение на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, доп. ДВ, бр. 108 от 2007 г. в сила от 19.12.2007 г., независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът за прихващане или възстановяване е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. С изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ, бр. 108/07 г. се установява нов, различен ред за изменение на АПВ. Не случайно нормата се намира в раздел III на глава ХVI от ДОПК - "Процедура", където е уредена процедурата по издаване и изменение на актовете за прихващане или възстановяване. Тя предвижда процесуалната възможност АПВ да бъде изменен с ревизия, осъществена по общия ред и приключила с издаването на Ревизионен акт, издаден именно по реда на общото ревизионно производство, а не по реда на особеното - за изменение на задължения (чл. 133 - чл. 134 от ДОПК). Това е процесуална норма, която следва да намери приложение по отношение и на АПВ (ДАПВ), издадени преди влизането й в сила. Поради това, ако ревизията е възложена по общия ред след влизане в сила на посоченото изменение, РА не е нищожен, независимо, че с него се изменят АПВ (ДАПВ), издадени преди влизането й в сила. Не може да бъде споделено становището, че нормата е приложима по отношение на АПВ, издадени след влизането й в сила, но не и по отношение на тези, издадени преди това, тъй като тя не е материалноправна. В случая ревизията е възложена със ЗВР № 900645/24.07.09 г. и ревизионният акт, с който същата е завършила и който е предмет на обжалване пред АС - Варна, не е нищожен. Доколкото в мотивите на съдебното решение липсват доводи по съществото на спора, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По претенциите за разноски следва да се произнесе съдът, който ще разгледа повторно делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,