Решение № 12065 от 29.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Ди Ес Ел Ем ООД със седалище и адрес на управление гр. Поморие чрез адв. С. Марински срещу решение 49 / 14.01.2022 г. по адм. д. 2002 / 2021 г. на Административен съд-Бургас. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон вр. чл.1, ал.2 Кодекса на труда /КТ/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград чрез ст. юрк. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационното оспорване.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление от 20.07.2021 г. на Дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград, с което е предписано на Ди Ес Ел Ем ООД да предложи на работника/служителя М. Мурлев сключването на трудов договор считано от 01.07.2021 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесното постановление като е изложил мотиви, че налице е нарушение на чл.1, ал.2 КТ, като в случая съществуването на трудовото правоотношение правилно е обявено с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда в съотвествие с нормативните изисквания на чл.405а, ал.4 КТ и чл. 59, ал.2 АПК. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че при проверка на 01.07.2021 г. от контролните органи в обект лоби бар на хотел Добринище гр. Добринище, експлоатиран от дружеството жалбоподател, лицето М. Мурлев е бил на място в описания обект, в кухненската част на лоби бара. Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Й. Ковачка, Данчева, М. Чакърова и А. Първанова, чиито показания настоящият състав намира за обективни и неоспорени от страните. От свидетелските показания се констатира, че при извършената проверка лицето М. Мурлев е предоставял работна сила в кухнята на лобибара на хотел Добринище и бил част от работния процес, като същият е трябвало да реже продукти с работна престилка. Съставен е Протокол за извършена проверка рег. ПР2122124 / 20.07.2021 г., като в т.2 от същия се съдържат констатации, свързани с правоотношението между Мурлев и процесното дружество. При тези обстоятелства длъжностно лице при ДИТ-Благоевград е издало оспореното постановление на основание чл.405а, ал.1 КТ, ведно с предписание с правно основание чл.405а, ал.4 КТ. В хода на производството пред Административен съд Бургас инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми противно на изложените в касационната жалба твърдения. Наведените в касационната жалба възражения досежно неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, довело до необоснован извод за наличие на трудово правоотношение и неговите елементи, са неоснователни. По силата на чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В обжалваното постановление е посочената началната дата, на която е следвало да бъде сключено трудово правоотношение между страните - 01.07.2021 г. Изводът относно съществуването на трудово правоотношение се обосновава от наличието на организация на работа от работодателя, с негови пособия като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. Правилно, административният съд тълкува последващото доброволно регистриране на трудовото правоотношение с лицето Мурлев от страна на жалбоподателя преди постановяване на спорния административен акт като косвено доказателство за трудови правоотношения. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 405а, ал.4 КТ, посочена като правно основание за неговото издаване. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, претенцията на касационния ответник за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде уважена за касационната инстанция. Относно претендираното от него пред касационната инстанция възнаграждение за съдебното производство пред Административен съд Бургас, правото му на присъждане на разноски е преклудирано. На основание чл. 143, ал. 4, във вр.чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ Ди Ес Ел Ем ООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,