Решение № 6345 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2276/2016 г.

Решение № 6345 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2276/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - В. против решение № 1 от 07.01.2017 г. по адм. дело № 446/2015 г. на Административен съд - В., с което е отменена заповед рег. № 368 з-885/05.10.2015 г. на същия административен орган, с която на А. В. А. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на А. против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – В. е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от първоинстанционния съд. Изводът на съдебния състав за допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила е направен в противоречие с нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР, когато дисциплинарното нарушение е по чл. 198 - 202 от закона, дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, а за негово начало следва да се приеме първото извършено действие. Извършването на проверка в тези случаи също не е задължително, а е по преценка на дисциплинарно наказващия орган. Последният извод следва от анализа на нормата на чл. 205, ал. 2 ЗМВР във връзка с чл. 207 ЗМВР. Ето защо обстоятелството, че служителят не е запознат със заповедта за назначаване на проверка не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не опорочава процедурата по налагане на наказание. Освен това в случая А. е запознат със справката от проверката и му е осигурена възможност да представи обяснения и евентуални нови възражения (обяснения от 02.10.2015 г.), поради което правото му на защита не е накърнено. Поради това съображенията на съдебния състав за допуснати съществени нарушения при образуване на дисциплинарното производство, водещи до отмяна на издадената заповед, не се споделят от настоящата инстанция. Останалите изводи за административния съд за постановяване на заповедта в противоречие с материалния закон и за нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР следва да бъдат споделени. Правилно съдебният състав приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и оспорената заповед противоречи на материалноправни разпоредби. Законосъобразно е преценено, че на 30.07.2015 г. и на 03.08.2015 г. при извършване на проверка на моторни превозни средства младши автоконтрольор А. не е допуснал нарушения на изискванията за работа със системата за видеонаблюдение, а именно на Раздел II, т. 17, т. 6. 1 и т. 6. 7 от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121 з-197/19.02.2015 г., според които: "Проверката на документите на спрения автомобил, водача и/или пътниците, както и съставянето на АУАН или фиш да се извършва само в купето на служебния автомобил в обхвата на камерата (на предните седалки); "Назначените в наряд служители да използват безжичните микрофони както следва: водачът на автомобила - микрофон № 1; вторият служител - микрофон № 2" и "Когато се намират в гнездата на приемниците микрофоните не работят, а само се зарежда тяхната батерия. В случаите, когато се налага контакт с гражданите или започване извършване на проверка, микрофоните се изваждат от приемниците, с което се въвежда работен режим. След приключване на контакта с гражданина, микрофоните се поставят в гнездата за зареждане". В случая в съответствие с изискванията на т. 17 от указанията служителят спира автомобилите в обсега на видеокамерите, проверява документи, съставя актове или издава фишове на водачите, допуснали нарушения. Действително, двата микрофона към системата за видеонаблюдение не са използвани, но с оглед данните за техническа неизправност на същите (постоянен звуков сигнал, сочещ за липса на връзка със системата), не може да се приеме, че поведението на служителя е в нарушение на т. 6. 1 и т. 6. 7 от указанията. Правилно е преценено, че нарушение на т. 20 от указанията, която задължава служителя при констатиране на неизправност в работата на системата незабавно да уведоми началника на структурното звено и определения със заповед отговорник за техническите средства, също не е допуснато, тъй като ръководството на сектора е информирано няколкократно от различни служители за констатираните неизправности в системата за видеонаблюдение. Допълнително следва да се посочи, че служителят не би могъл да отговаря за нарушения на т. 6. 1 и 6. 7 от указанията и едновременно с това за такова по т. 20 от същите, тъй като ако е бил длъжен да използва микрофоните, то те са били изправни и следователно не би могъл да извърши нарушение по т. 20. Обратно, ако микрофоните са били неизправни и в нарушение на т. 20 служителят не е докладвал за това, то тогава същият не би могъл да използва устройствата по обективни причини и съответно да извърши нарушение по т. 6. 1 и т. 6. 7 от указанията. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Поради изложеното, както и с оглед съображенията на първоинстанционния съд за нарушения на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, допуснати при квалификацията на нарушението и определяне на санкцията, следва да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, съставът на Административен съд – В. постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и съдебният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,