Решение № 1146 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2012 г.

Решение № 1146 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 62, ал. 2 от АПК. Образувано е по жалби на Красимир Димитров Беев и Цонка Данаилова Беева, двамата от гр. Велинград, подадени чрез процесуалните представители адв. Пенка Иванова и адв. Петър Кошничарски, против поправка на решение № 172/26.03.2010 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавни нужди за изграждането на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", обнародвана в ДВ, бр. 63 от 16.08.2011 г. В жалбите се излагат доводи за нищожност на обжалваната поправка на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че тя е постановена при пълна липса на приложима материалноправна норма и е засегната от порока материална незаконосъобразност, поради това, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК е неприложима за конкретното административно решение. Така се е стигнало до промяна, поправяне и изменение на решението на МС, което е недопустимо по посочения процесуален ред. Чрез промяната на името на собственика, по отношение на Цонка Беева, не е проведено редовно административно производство по отчуждаване. А като не й е съобщен актът за поправката, тя е била лишена от право да обжалва оценката на имота. Нарушението е толкова съществено, защото засяга правото на собственост на лицето, гарантирано от Конституцията на Република България. С оглед на изложените доводи се иска да бъде обявена нищожността на обжалваната поправка на решение № 172/26.03.2010 г. на Министерския съвет, обнародвана в ДВ, бр. 63 от 16.08.2011 г. Ответникът - Министерски съвет на Република България, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Василев. Оспорва жалбата като неоснователна и твърди, че актът на МС е съобразен със закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - министър на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, не се явява и не се представлява. Заинтересованата страна - министър на финансите, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ангелов. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и оспорва изложените доводи за нищожност на оспорения акт, като се позовава на ТР № 5/20.07.2010 г. на ОС на ВАС. Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" - София, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Василева. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че жалбите са подадени от надлежни страни в срока по чл. 163, ал. 3 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Представените по делото доказателства установяват от фактическа страна, че с решение № 172/2010 г. на МС на РБ на основание чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС е отчуждена част от 2529 кв. м. от поземлен имот № 2064 по КП на гр. София, находящ се в район "Студентски", целият с площ от 5169 кв. м., който е идентичен с имот № 008019 в землището на кв. "Симеоново". В Приложение по т. 1 от решението като собственик на имота е вписан Красимир Димитров Беев. Видно от приложения по делото нотариален акт № 66, т. II, рег № 14542/07.09.2009 г. Красимир Димитров Беев е дарил на своята майка Цонка Данаилова Беева поземлен имот с площ от 2539 кв. м., имот № 008019, находящ се в землището на Симеоново, община Столична. По жалба на Красимир Димитров Беев против решение № 172/26.03.2010 г. на МС е образувано АД № 5877/2010 г. по описа на ВАС и с решение № 12874/02.11.2010 г. по делото е изменено решение № 172/26.03.2010 г. на МС в частта относно определеното парично обезщетение за отчуждената част от 2529 кв. м. от поземлен имот № 2064, идентичен с имот № 008019 в землището на кв. "Симеоново" и е увеличен размера на обезщетението от 540 713 лв. на 1 085 320.30 лв. След влизане в сила на решението на съда по АД № 5877/2010 г. Министерският съвет извършва поправка на първоначалното си решение № 172/26.03.2010 г., като променя името на собственика на отчуждения имот и вписва вместо Красимир Беев името на Цонка Данаилова Беева. Поправката е обнародвана в ДВ, бр. 63/16.08.2011 г. По жалба на Красимир Димитров Беев и Цонка Данаилова Беева срещу процесната поправка на решение № 172/26.03.2010 г. на МС е образувано АД № 14310/2011 г. на ВАС. Производството по делото е било прекратено поради просрочие на жалбите, подадени след 14-дневния срок от обнародването на поправката в ДВ, бр. 63/16.08.2011 г. Определението е потвърдено от петчленен състав на ВАС по АД № 5280/2012 г. и в мотивите на решението № 6545/09.05.2012 г. съдът е приел, че не е бил необходим друг ред за уведомяване на заинтересованите лица за извършената поправка. Редът за обявяване на решение за поправка на явна фактическа грешка е редът за обжалване на самото решение, чиято поправка се иска. В този смисъл съдът с посоченото решение е отговорил на възражението на жалбоподателите относно липсата на уведомяване за поправката по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. След преценка на представените по делото доказателства, настоящият състав приема, че е било допустимо извършването на поправка в първоначалното решение на МС за отчуждаване на имота на жалбоподателите по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, доколкото законът не определя срок за поправка на очевидна фактическа грешка в административния акт. В този смисъл процесуалният способ би бил приложим, ако с него се цели коригиране на допуснато несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. В настоящия случай административният орган погрешно е посочил собственика в първоначалното решение за отчуждаване на имота и с поправката на акта е извършил смяна на името на собственика на отчуждения имот. Тази промяна представлява съществено изменение на административния акт. Тя не се дължи на грешно изразена воля на административния орган. От мотивите на първоначалното решение на МС не става ясно, че намерението е било да се отчужди имот на Цонка Беева, а грешно е вписано името на Красимир Беев. Решението на МС в частта на вписания собственик на имота, не е било обжалвано и актът е влязъл в сила, което определя допустимостта на възобновяване на производството по издаване на акта - чл. 99 от АПК. Правилни са възраженията на жалбоподателите, че промяната на името на собственика не попада в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от АПК и не може да се извърши чрез поправка на очевидна фактическа грешка. Административният орган не е бил компетентен да измени издаденото от него решение по този ред и на основание чл. 146, т. 1 от АПК извършената от него поправка на акта е нищожна. Оспореният административен акт е нищожен и поради липсата на форма, изискуема съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. По делото не е представено копие на акта, но извършената служебна проверка в ДВ, бр. 63/16.08.2011 г. установи, че обнародваната поправка представлява таблица, в която е променено името на собственика на отчуждения имот. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК, поправката следва да се извърши с решение, което представлява самостоятелен акт и подлежи на оспорване на собствено основание. От това следва, че този акт трябва да съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК. Неспазването на това изискване е допълнителен довод за нищожност на оспорената поправка на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Що се отнася до твърденията за превратно упражняване на власт от страна на административния орган и лишаването на действителния собственик от право да се защити срещу отчуждаването на имота и определянето на оценката му, те не намират опора в закона и нямат отношение към извършената поправка. Първоначалното решение на МС № 172/26.03.2010 г. е обнародвано в ДВ, бр. 28/13.04.2010 г. Уреденото в чл. 34б от ЗДС обнародване има за цел съобщаване на административния акт до всички заинтересовани лица, включително и тези, които не са участвали в административното производство. Действителният собственик на отчуждения имот, който не е бил посочен в решението по чл. 34б от ЗДС, е легитимиран да го обжалва, защото има пряк личен интерес и по този ред може да премахне неблагоприятните последици за себе си. Видно от приложеното АД № 5877/2010 г. на ВАС жалба срещу решението на МС е подал само Красимир Димитров Беев, но не и Цонка Данаилова Беева, с което тя не се е възползвала от правото си да защити своя интерес. По същия ред е обнародвана и поправката на решение № 172/26.03.2010 г., която също не е била оспорена в законоустановения срок от Цонка Данаилова Беева. По изложените съображения, настоящият състав приема, че оспореният административен акт - поправка на решение № 172/26.03.2010 г. на МС, обнародвана в ДВ, бр. 63/16.08.2011 г., е нищожен и жалбите на Красимир Димитров Беев и Цонка Данаилова Беева срещу него са основателни. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение