Решение № 15401 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2014 г.

Решение № 15401 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на "Одет-Ит-1" ЕООД гр. Пловдив против решение № 544 от 25.02.2014 г. по адм. дело № 3401/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РР-1760/5.08.2012 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска същото да бъде отменено и се постанови друго, с което да се отмени обжалваният административен акт. Ответникът по жалбата, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив /БДУВИР/ чрез пълномощника си по делото взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Одет-Ит-1" ЕООД гр. Пловдив срещу решение № РР-1760/5.08.2012 г. на директора на БДУВИР - Пловдив, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане № 300347/30.04.2004 г., издадено на името на същото дружество съгласно изменение с решение № 229/4.03.2008 г. Разрешителното е за водовземане от повърхностен воден обект, р. Чепинска, с разрешена цел "производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Милеви скали", като мястото на водовземане се проектира в землището на с. Драгиново, Община Велинград. Съдът е приел, че законосъобразно е отказано исканото от дружеството продължаване на срока на действие на издаденото разрешително, тъй като е налице законова забрана, произтичаща от одобрения План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, както и такава, свързана с местоположението на обекта - като попадащ в защитена зона. Решението е правилно. Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от с. з. В случая отказът е от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите /ЗВ/, директора на БДУВИР Пловдив, по подадена молба за това от притежателя му в законоустановен срок, но е прието че се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания и обществени интереси, предпоставки по чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ. Неоснователно е твърдяното в жалбата за неприложимостта на Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район към конкретно отправеното до административния орган искане, тъй като разрешението за водоползване, чието продължаване се желае попада в Приложение № 7 към плана, а това приложение е отменено с влязло в сила решение на съд. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че отменената част от плана за управление не касае територията, в която попада инвестиционното намерение на "Одет-Ит-1" ЕООД гр. Пловдив. Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район е утвърден със заповед № РД 292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. С решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. по описа на Върховния административен съд тази заповед е отменена в частта й, с която Плана за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата жалбоподатели, сред които не е настоящият касационен жалбоподател, а именно: забрана и ограничение за изграждане на МВЕЦ - Приложение № M7-15 - Забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл. 119, а, ал. 1, т. 5. от Закона за водите - от Приложения раздел 7 от плана. С решение № 17388/20.12.2013 г. по същото дело е допълнено решението от 29.07.2013 г., като е прието след думите "а именно" да се запише "Забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и Приложенията към него от План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" - Програма от мерки". Установено е по делото и не се оспорва, че инвестиционното предложение на жалбоподателя попада в Приложение № 7-3 към раздел 7 от ПУРБИБР, като същият счита, че с допълването на първоначалното решение на съда, е отпаднала и забраната по отношение на него, тъй като са отменени забраните в целия раздел 7. Правилно е прието в обжалваното решение, че от съдържанието на посочените съдебни решения не следва този извод. Инвестиционното предложение на "Одет-Ит-1" ЕООД гр. Пловдив попада в повърхностно водно тяло BG3MA900R186 - "река Чепинска от вливането на река Мътница до кантон Долене", за което водно тяло не са налице инвестиционни намерения на жалбоподателите по адм. д. № 511/2014 г. по описа на ВАС. Изрично в диспозитива на решението по делото, на което се основава жалбата е записано, че заповед № РД 292/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е утвърден Плана за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" се отменя в частта, с която планът въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата, тези по чиито жалби е образувано производството по делото, с оглед наличието на правен интерес от оспорването. Следователно отмяната не се разпростира за водния обект, в който попада инвестиционното намерение на жалбоподателя, като противен извод не следва и от решението за допълване, тъй като допълването е след думите "а именно" и не касае останалата част от диспозитива на първоначалното решение. При това положение правилно е прието в обжалваното решение, че са налице предпоставките на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, въвеждаща забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с целите по чл. 156а от с. з., като мерките и сроковете за постигане на целите се определят именно с плановете за управление на речните басейни - чл. 156а, ал. 2 от ЗВ. В случая въведената с плана мярка за водното тяло, в което попада инвестиционното намерение на жалбоподателя е: "Забрана за изграждане и влизане в редовна експлоатация на ВЕЦ, които нямат издадено разрешение за строеж по ЗУТ към датата на утвърждаване на ПУРБ". По делото не е спорно, че "Одет-Ит-1" ЕООД гр. Пловдив няма издадено въобще разрешение за строеж. Не могат да бъдат споделени и доводите в жалбата, че не е налице възприетата от административния орган и първоинстанционния съд изрична забрана за водовземане от повърхностни води по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, а именно "когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове". Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ зони за защита на водите са и защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. В жалбата се оспорва изводът на административния съд, че инвестиционното намерение на "Одет-Ит-1" ЕООД гр. Пловдив попада в Защитена зона с код BG0001386 "Яденица" в която зона попада и водният обект река Чепинска, от която се иска водовземане от касатора, при установеното по делото, че за тази защитена зона не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ от министъра на околната среда и водите, съответно не са и определени целите за защита на тази зона. С т. 2 от Решение № 122 на МС от 2.03.2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е приет списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгласно Приложение № 2. В това приложение е включена и защитена зона с код BG0001386 "Яденица" с обща площ 17016.21 ха и територия със същия размер. Не е налице твърдяната липса на граници на зоната, съответно невъзможност да се докаже дали инвестиционното намерение на жалбоподателя попада в тях. Списъкът на защитените зони, одобрен от Министерски съвет се основава на постъпилата документация по чл. 8, ал. 1 от ЗБР, която, според разпоредбата на т. 5 от чл. 8, ал. 1 включва и картен материал и координатен регистър на защитената зона. Съгласно т. 5 на Решение № 122/2007 г. на МС със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР се определя окончателната площ, включваща и опис на имотите в нея при въведено задължение за включване на цели имоти в защитената зона. Съответно, при неиздадена заповед, територията на зоната е тази, определена в решението на МС. Следователно в случая е налице и забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ за продължаване срока на издаденото разрешение за водоползване от повърхностен обект. Несъстоятелно е позоваването в жалбата на разпоредбата на чл. 59 от Наредбата за ползването на повърхностните води, съгласно която за изменение и/или продължаване на разрешително за използване на повърхностни води и водни обекти не се извършва писмена преценка по чл. 62 от ЗВ. В случая задължението на административния орган за цялостна преценка произтича от разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /ДВ, бр. 61/2010 г./, съгласно която всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване, което задължение е изпълнено от него. Следва да се има предвид и това, че съгласно чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ се изисква и преценка за ненарушаване на обществения интерес. Изрично в разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ е прието, че обществените интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от нарушаване на условията на плановете за управление на речните басейни. Уважаване на направеното искане от касатора, като противоречащо на условията на утвърден план за управление на речен басейн, чрез въздействие върху обема на воден обект включен в него, сочи на нарушаване на обществения интерес. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Алтернативно, направеното в писмени бележки от жалбоподателя искане за спиране на производството по настоящето дело на основание чл. 220, ал. 1, т. 4 от ГПК, до произнасяне на тълкувателно решение по адм. д. № 511/2013 г., при твърдяна преюдициалност е неоснователно, тъй като е несвоевременно направено и неподкрепено с доказателства, от които да се установява направено искане за тълкуване на постановеното по делото решение. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение