Решение № 8064 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2013 г.

Решение № 8064 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Главния архитект на Столична община, на Виолета Григорова Шукерова от гр. Смолян и на "Ямайка" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 176/08.01.2013 г., постановено по адм. д. № 5972/2012 г. на Административен съд - София-град, като в тях се развиват оплаквания за недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени, да се остави жалбата срещу издадената виза за проектира без разглеждане и производството по делото се прекрати, или делото се върне за ново разглеждане от друг състав, или се отхвърли жалбата срещу визата за проектиране. Ответникът, Румен Руменов Георгиев от гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на касационните жалби, респективно за неоснователността им. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са процесуално недопустими с оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, респ. изразява становище за неоснователността им. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Виза от 03.05.2011 г., издадена от главния архитект на Столична община на основание чл. 140, 134, ал. 6 и чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗУТ във връзка § 2, ал. 5 ПЗР на Закон за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/, за проучване и проектиране на гаражи и жилищна сграда в УПИ IV-336, кв. 21, в. з. "Киноцентърн-I част", с посочени в нея параметри. От същата се вижда, че е издадена за проучване и проектиране на нова жилищна сграда в район с действуващ регулационен план, определен за ниско жилищно застрояване, без да се променя характерът на застрояването. От това следва, че по-конкретно визата е издадена с правно основание по чл. 140, ал. 5 във връзка с ал. 3 и ал. 1 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ и пр. В случаите, когато издаването на визата е задължително, какъвто е настоящия случай, и с нея се допуска строителство, непредвидено в плана за застрояване и без да се изменя самият план, тя допълва този план, тъй като за строежа такъв не е одобрен. С процесната виза по същество се одобрява изменение на планът за застрояване и тя става част от него, поради което основанието на което е издадена, представлява самостоятелно основание за изменение /допълване/ на одобрения план за застрояване в ново застроително петно, при облекчена процедура, със самостоятелни условия за това, извън случаите по чл. 134 ЗУТ. С оглед изложеното, характеристиката и предназначението на визата за проектиране, издадена на посоченото основание, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 21, ал. 1 АПК, за одобряване изменение на ПУП-план за застрояване, поради което попада в изключенията на чл. 215, ал. 7 ЗУТ и съдебните решения постановени по оспорването й, подлежат на касационно обжалване. Практиката на второ отделение е непротиворечива в посочения смисъл и в последствие е възприета и от законодателя със ЗИД на ЗУТ, в сила от 26.11.2012 г. /чл. 140, ал. 1 и 3 ЗУТ/. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че касационните жалби са основателни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Румен Руменов Георгиев, Виза от 03.05.2011 г., издадена от главния архитект на Столична община на основание чл. 140, 134, ал. 6 и чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗУТ във връзка § 2, ал. 5 ПЗР на ЗУЗСО, за проучване и проектиране на гаражи и жилищна сграда в УПИ IV-336, кв. 21, в. з. "Киноцентърн-I част", имот с идентификатор по кадастрална карта 68134.1974.336, с посочени в нея параметри. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателят, като собственик на съседен урегулиран имот УПИ - III, е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като с визата се променя предназначението на УПИ IV от вилно застрояване, за жилищно застрояване, т. е променя се устройствената зона, както и че с визата за проектиране е допуснато застрояване на УПИ IV-ти 25 % плътност, а с оглед посоченото застроително петно с нея, като се има предвид и съществуващото му застрояване, плътността е над 35 %, надвишаващо определения процент, поради което е незаконосъобразна. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ЗУТ, собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседни имоти /какъвто собственик е жалбоподателят пред първата инстанция Румен Георгиев/ могат да оспорват ПУП, когато е налице някоя от предпоставките, посочени в тях, а именно: имотите са включени при свързано застрояване; допускат се намалени разстояния; променя се предназначението на имота, предмет на плана. В конкретния случай няма спор, че за процесният имот, както и за имотът на жалбоподателя Румен Георгиев, с процесната виза не се предвижда свързано застрояване. От заключението на вещото лице безспорно се установява, че предвиденото ново строителство с визата е с височина корниз 8.5 м - т. е. предвидено е ниско застрояване съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ. При такова застрояване съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ изискването за разстояние до страничната граница е 3.00 м., а с визата е установено разстояние от 4.00 м., от което безспорно се установява, че не се допускат с нея намалени разстояния до страничната регулационна граница с имота на Георгиев. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не се явява заинтересувано лице, активно легитимирано да оспорва процесната виза по т. 2 и 3 ЗУТ. Настоящата касационна инстанция приема, че първоинстанционният съд при неправилно прилагане на материалния закон е приел, че жалбоподателят Румен Георгиев е заинтересувано лице, активно легитимирано да оспорва процесната виза по т. 4 ЗУТ, тъй като се променя предназначението на имота, предмет на процесната виза. Настоящата инстанция приема, че не се променя предназначението на имота, тъй като същият представлява такъв за жилищно строителство преди издаване на процесната виза и след издаването й остава за жилищно строителство. От заключението на вещото лице Алексиева, неоспорено от страните и прието от съда, УПИ IV-336, кв. 21, м. в. з. "Киноцентър-I част", предмет на визата, по предвижданията на действуващия Общ устройствен план /ОУП/ на Столична община, попада в жилищна зона с малкоетажно застрояване. В същия смисъл е и заключението на вещото лице Точева. От приложените по делото строителни книжа - разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво, същите са издадени за застрояване на вилна сграда. За извършеното строителство собственикът му е поискал узаконяване и след проведената процедура е издаден Акт № 124/26.11.2003 г. за узаконяване на двуетажна жилищна сграда, от което следва, че имотът се ползува след застрояването му за жилищни нужди. Видно от приложените към заключението на вещото лице Точева скици от съответните планове, включително и от действуващия регулационен план /л. 99, 104 и л. 106/ старата, съществуваща сграда е нанесена като двуетажно масивно жилище. Извършеното строителство на жилищна сграда в регулационния план и ползуването му за жилищни нужди, определя и предназначението на имота като такова за жилищно строителство, за каквото е издадена и процесната виза, за втора жилищна сграда. Това налага недвусмислено, че с процесната виза, с която се допълва и застроителния план, не се променя предназначението на имота. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че при противоречието на предвижданията на Подобния устройствен план /ПУП/, с ОУП, прилага се ОУП, като план от по-висока степен, а безспорно установено е, че процесният УПИ IV- 336 попада в устройствена зона ниско и средно жилищно застрояване, поради което счита се, че имотът е за жилищно строителство. Освен това видно от текстовата част на визата същата е издадена и на основание § 2, ал. 5 ПЗР на ЗУЗСО, който е в същия смисъл. С оглед изложеното не е налице промяна предназначението на имота, предмет на процесната виза за проучване и проектиране, поради което жалбоподателят пред първоинстанционния съд не е заитресувано лице съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ и жалбата му е процесуално недопустима. След като са изяснени безспорно фактите и обстоятелства, имащи релевантно значение за процесуалната недопустимост на жалбата, а съдът е приел обратното и разгледал жалбата, е постановил недопустимо съдебно решение. Налице са основанията за отмяната му по чл. 209, т. 2 АПК, поради което следва да се обезсили, да се остави жалбата без разглеждане и производството по делото се прекрати. На Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за първата инстанция, каквото е поискано своевременно, преди приключване на устните състезания и е представлявана от юрисконсулт. За касационната инстанция не се претендират разноски от касационните жалбоподатели. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати други съществени процесуални нарушения, а именно неуважаване на искането за отлагана делото, както и ненсаправен отвод от съдията, докладчик. Видно от заключенията на вещите лица същите са представени в съда на 05.11.2012 г., преди съдебното заседание насрочено за 13.12.2012 г., както и преди упълномощаването на адвокат. Адв. Мънчев е упълномощен от нея на 20.11.2012 г., поради което до заминаването му в чужбина на 13.12.2012 г., е имат възможност да се запознае с материалните по делото и заключенията на вещите лица, да вземе становище по тях писмено, като ги оспори или зададе писмено въпроси, или преупълномощи друг адвокат, каквото право има по даденото му пълномощно. С оглед на това правилно съдът е приел, че не са налице основанията за отлагане на делото по реда на чл. 139, ал. 1 АПК, тъй като не е налице неотстранимо препятствие за провеждане на защитата на страна по делото, което не е могло да се отстрани. Не е налице процесуално нарушение и обстоятелството, че съдията, разглеждащ делото не се е отвел от разглеждането му, тъй като представените писмени доказателства към касационната жалба, не обосновават безспорно съмнения за безпристрастността на същия, разгледал делото. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 143, ал. 4 АПК