Решение № 16499 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2100/2013 г.

Решение № 16499 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2100/2013 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сава Яворов Бушнаков, жив. в с. Драгиново, община Велинград, чрез процесуален представител, срещу решение № 647/13.12.2012 г. по адм. дело № 674/2012 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-05-272/17.08.2012 г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. Пазарджик, с която на основание чл. 97, ал. 1 - 4, във вр. с чл. 93, ал. 1 - 3, чл. 92, чл. 91, чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че оспорваната пред него заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и не е спазена нормата на чл. 91 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорваната заповед. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОД "Земеделие" - гр. Пазарджик, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на V отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С решение № 647/13.12.2012 г. по адм. дело № 674/2012 г. на Административен съд - Пазарджик е отхвърлено оспорването по жалбата на касатора срещу заповед № ЧР-05-272/17.08.2012 г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. Пазарджик, с която на основание чл. 97, ал. 1 - 4, във вр. с чл. 93, ал. 1 - 3, чл. 92, чл. 91, чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби и е изложил своите мотиви. Съдът посочва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за законосъобразност и с целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен по следните съображения: Основният спорен въпрос по делото е: дали за извършеното и сочено в заповедта нарушение на служебните задължения наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното и настъпилите от нарушението последици за държавната служба или за гражданите. Страните не спорят за установените от съда факти - след извършена проверка на наличните парични средства в касата на ОД "Земеделие" - гр. Пазарджик е установено, че в касата е налице липса на приходите, които са събрани от държавни такси по издадени квитанции. Установено е, че е трябвало да са налице средства в размер на 922 лв., а са установени налични такива в размер на 252 лв. Безспорно е установено при проверката, че за липсващите суми ползващите средствата са оставили индивидуализиращи разписки като сумата, заета от касатора е в размер на 50 лв. и същите са възстановени на 2.03.2012 г. след ползването на платен годишен отпуск. На следващо място следва да се посочи, че въпреки нарушението на служебната дисциплина дисциплинарната комисия изрично е установила, че началникът на службата не е предвидил изрична заповед, установяващ работата на служителите с касата на службата. Същата не се е произнасяла писмено в посока въвеждане на изрична забрана да се ползват служебни пари за лични цели, както и не е предвиден регламент по отношение на съхраняването на ключа от касата. Нещо повече, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства недвусмислено се установява, че е налице трайна практика по заемане на служебни средства от държавните служители и въпреки знанието на ръководителя на звеното не са взети мерки за тяхното преустановяване - писмено регламентиране на правила за съхранение на финансовите средства, изземване на ключа от касата и възлагане съхранението му на отговорно лице, и др. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че от виновното поведение на служителя не са настъпили вредни последици за държавната служба и гражданите, както и че не е уронен престижът на службата с оглед факта, че няма данни деянието да е станало обществено достояние, а що се отнася до достигането до знанието на останалите служители в дирекцията, следва да се има предвид практиката да се ползват служебни пари за лични нужди и от други служители, както и възстановяването им след това. Фактът, че Бушнаков е оставил бележка за взетата сума, недвусмислено сочи, че същият е възнамерявал да върне взетата сума и умисълът, доколкото е налице, се заключава до временно ползване на заетите средства. С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, дисциплинарно наказващият орган е спазил формално изискванията на чл. 91 от ЗДСл, но е нарушил принципа на съразмерност при издаването на административния акт, което представлява несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 и е основание за неговата отмяна. Воден от горното Върховният административен съд, тричленен състав на V отделение,