Решение № 8684 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2017 г.

Решение № 8684 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е подала касационна жалба срещу решение № 3742 от 5.06.2017 г. по адм. дело № 10340/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което по жалба на А. Ж. Т. е отменено издаденото от органа решение № 2-709 от 20.09.2016 г. за установяване и обявяване на принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. свързано с тълкуването и прилагането на чл. 3, ал. 2, т. 9-11 и чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Поискана е отмяната на решението и постановяването на друго, с което жалбата на А. Т. да бъде отхвърлена. О. А. Ж. Тилев е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че по искане на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с писмо № 37-0063/6.03.2008 г., Българската народна банка изпратила на електронен носител информацията, съдържаща се в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити (ЗИОНК) към 1997 г. По данни от бюлетина, един от длъжник на "Банка за земеделски кредит" е дружеството "Д. АВ" ООД. Допълнителна информация било поискана и от "Централна кооперативна банка" АД като правоприемник на "Банка за земеделски кредит". С решение на Софийския градски съд от 20.08.1990 г. "Д. АВ" е регистрирано като колективна фирма на граждани с представител В. Ж. Т.. С решение на Софийския градски съд от 1992 г. дружеството било преобразувано в "Д. АВ" ООД, като А. Ж. Т. е бил вписан като съдружник заедно с В. Ж. Т.. За управител на дружеството е бил посочен А. А.. С решение от 13.05.1996 г. на Софийския градски съд А. Ж. Т. бил заличен като съдружник, а на негово място е било вписан "Д. Ф." ООД. Последващо били направени няколко смени на управителя на дружеството и на съдружниците. С решение от 18.02.2000 г. "Д. АВ" ООД е обявено в несъстоятелност по молба на "Банка за земеделски кредит". От приложеният като доказателство по делото списък на фирмите - длъжници към "Банка за земеделски кредит" е посочено, че последната дата на обслужване на кредита, отпуснат от банката на "Д. АВ" ООД, е 30.06.1997 г. След проверка на лицата, посочени като длъжници, както и на лицата, членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия приела решение № 2-709/20.09.2016 г., с което обявила принадлежността на лица към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С решението била установена и обявена принадлежността към органите по чл. 1 от закона и на А. Ж. Т., осъществявал дейност като секретен сътрудник към Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия и Държавна сигурност, ПГУ-V. Принадлежността е установена въз основа на намерени в архива документи, изброени в решението. От правна страна съдът приел, че решението на административния орган в оспорената му част е незаконосъобразно. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИОНК в срок от три месеца от влизането на този закон в сила Българската народна банка публикува в специален бюлетин информацията по ал. 1 - списък на лицата с необслужвани кредити. Административният съд изтъкнал, че да се приложи хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДРДОПБГДСРСБНА (редакция ДВ, бр. 103 от 2012 г.) от една страна, дружеството трябва да попада сред предприятията, посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 ЗИОНК, а от друга лицето, чиято принадлежност се обявява, да е било чл. на управителен или контролен орган на това дружество. При наличието на първата от нормативните предпоставки ("Д. АВ" ООД е посочено в бюлетина на Българската народна банка като длъжник на "Банка за земеделски кредит") в случая не била осъществена втората норма предпоставка - А. Т. е бил чл. на общото събрание на дружеството в качеството му на съдружник, но не е бил в състава на неговия управителен орган. Според изложените мотиви, общото събрание на дружеството с ограничена отговорност не представлява управителен или контролен орган по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДРДОПБГДСРСБНА и обявяването на принадлежността на жалбоподателя не следва да се извършва. Поради това административният съд отменил като незаконосъобразно решението на комисията в частта за установяване и обявяване на принадлежност на А. Ж. Т. към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не е било допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДРДОПБГДСРСБНА (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона е задължително за лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити. А. Т. е бил съдружник в "Д. АВ" ООД, което фигурира като длъжник с необслужвани кредити в бюлетина на Българската народна банка. Видно от доказателствата по делото, управител на "Д. АВ" ООД първоначално е бил А. А., а след това - Т. И. и И. К.. При положение, че Тилев не е бил управител на дружеството не е следвало да се издава решение за обявяването на принадлежността му към органите на чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Административният съд е направил законосъобразен извод, че е управителният орган на дружеството с ограничена отговорност е неговият управител. Съгласно чл. 137, ал. 1 от Търговския закон органи на дружеството с ограничена отговорност са: общото събрание и управителя (управители). Общото събрание се състои от съдружниците. То е орган с изрично уредена компетентност и има право да изменя и допълва дружествения договор; приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов чл. или на друг съдружник; приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане; взема решения за намаляване и увеличаване на капитала; избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност; взема решения за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества; взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях; взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях; взема решение за допълнителни парични вноски. Съгласно чл. 141 ТЗ, наименован "Управление и представителство", управителят представлява дружеството, организира и ръководи неговата дейност съобразно закона и решенията на общото събрание. Освен от цитираните разпоредби аргумент в полза на тълкуването на първоинстанционния съд може да се почерпи и от разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ, която гласи: "Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. Едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма". Съгласно тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд " .. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството". Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. При положение, че А. Ж. Т. не е бил чл. на управителния орган на "Д. АВ" ООД, няма основание за установяването на принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА с решение на комисията. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд