Решение № 7266 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 396/2019 г.

Решение № 7266 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 396/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Димов, от [населено място], [адрес], чрез пълномощника си адв. Ж. Апостолова, против решение № 1606 от 28.09.2018 г. по адм. дело № 1010/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС Бургас), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-272/19.03.2018 г. на кмета на община Карнобат, за премахване на незаконен строеж "Метална гаражна клетка" разположена в южната част на УПИ XV, кв. 14 по плана на гр. Карнобат. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, че не е установено по безспорен начин кой е извършителя на строежа, както, и че е в тежест на административния орган да установи посоченото качество на лицето, което следва да бъде адресат на заповедта. Счита, че съдът не е обсъдил обстойно всички наведени от него възражения и доводи, поради, което е постановил необоснован съдебен акт. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- Кметът на община Карнобат, чрез процесуалния му представител адв. Е. Мосинов в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Бургас е отхвърлил жалбата на С. Димов срещу заповед № РД-272/19.03.2018 г. на кмета на община Карнобат, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ), е наредено премахването на незаконен строеж: "метална гаражна клетка", разположена в южната част на УПИ XV кв. 14 по плана на гр. Карнобат. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, по отношение на който не са налице отменителните основания на чл. 146, т. 1-5 АПК. Изложил е доводи, че непосочването на категорията на строежа не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При анализ на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 ЗУТ, съдът е направил извод, че гаражите са обект на допълващо застрояване, като съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" и ал. 3 ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 представляват строежи V- та категория, поради което процесният обект неможе да се приеме за преместваем такъв по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. От представените по делото доказателства - констативен акт за извършената проверка, както и от допуснатата и приета по делото съдебно – техническа експертиза, съдът е приел, че е безспорно установено, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, тъй като същия е изграден в несъответствие на действащия ПУП, без инвестиционен проект и без разрешение за строеж. При така установеното съдът е направил извод, че възприетата в заповедта фактическа обстановка и изведените правни изводи, кореспондират изцяло със събраните доказателства, поради което същата е законосъобразен административен акт. Изведени са и изводи за нетърпимост на основание § 16 ПР ЗУТ, както и по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При анализ на разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР ЗУТ съдът е приел, че липсва кумулативното наличие на предпоставките визирани в нея, поради което разпоредбата е неприложима. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти съдът е извел правилни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентен орган, спрямо обект, притежаващ характеристиките на строеж, за който са налице данни, че е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, поради това, че е извършен без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Пред решаващия съд, а и пред настоящата инстанция, касаторът не е оборил установените факти и не е представил доказателства за наличие на строителни книжа за гаража. Поради това като е приел, че е налице незаконен строеж, за който са налице предпоставките на чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ за премахване, съдът е постановил правилно решение. Решението е правилно и по отношение изводите на съда, че строежът не е търпим, в хипотезата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Установено е, че не е налице нито една от визираните предпоставки, а именно същият да е допустим по нормите на строителните правила действали към момента на строителството, респ. към момента на констатиране на незаконното строителство, строежът да е бил деклариран от собственика до 31.12.1998 г. Правилно е прието и, че не е приложима и разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. От заключението на вещото лице е установено, че по действащия ПУП на община Карнобат за УПИ XV в кв. 14 е отреден за "Обществено застрояване"- "Жилищно строителство и обслужване" без да е предвидено допълващо застрояване. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че гаражът не е "строеж", а е "преместваем обект" по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. С оглед предназначението на гаража, което не е свързано с увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, както и с оглед изпълнението му - трайно закрепен към земята, чрез бетонова основа, той не може да бъде характеризиран като преместваем обект (§ 5, т. 80 ДР ЗУТ), по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Безспорно е установено, че процесният гараж е надземна постройка, с предназначение за паркиране на МПС. В този си вид, същият представлява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа. Неоснователен е и касационния довод, че неправилно е определен адресатът на заповедта. В чл. 225, ал. 6, т. 5 ЗУТ е визирано, че принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на възложителя, който съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на закон. С факта на закупуване на имот купувачите придобиват качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните факти, обсъдил е подробно доказателствата, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за законосъобразност на заповедта е в съответствие, както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. От изложеното следва, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, тъй като същата е недоказана. Пред настоящата инстанция не са представени никакви доказателства удостоверяващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение