Решение № 606 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2158/2008 г.

Решение № 606 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2158/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Делото е образувано по касационна жалба на С. А. М. от гр. С. против решение на Софийския окръжен съд по гр. д. № 1244/2006 г. Ответниците Е. Н. М. и М. Т. М., двамата от гр. С. считат за неоснователна жалбата и молят да бъде оставена без уважение. При касационната проверка се установи следното: Районен съд - гр. С. с решение от 10.05.2006 г. по гр. д. № 68/2005 г. е отхвърлил иска на С. М. и други, против Е. и М. М. за предаване владението на част с площ 363 кв. м. от парцел ****, кв. 42 по плана на с. Г., при посочени граници на парцела, която част е изобразена графично на скица на вещо лице, представляваща неразделна част от решението. Районният съд е отхвърлил и предявеният срещу М. иск да бъдат осъдени да премахнат изградената в имота едноетажна паянтова сграда. Софийският окръжен съд с въззивно решение от 5.06.2007 г. е оставил в сила решението на районния съд поради недоказана материалноправна легитимация на ищците. Въззивният съд е посочил, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдяното от ищците основание за придобиване на собствеността - давност. Изводите и решението на въззивния съд са необосновани и постановени в нарушение на процесуалните правила. Спорът по делото е започнал с подаване на искова молба от 9.05.2002 г. първоначално само срещу Е. М., в която ищците са заявили, че са собственици на спорната част от парцел **** в кв. 42 по плана на с. Г., възстановена като земеделска земя с решение на поземлената комисия. От приложеното по делото решение № Г* от 12.06.2001 г. на ПК гр. С. е видно, че на наследници на Г. Б. З. е възстановена земеделска земя в стари реални граници, представляваща нива от 1.540 дка в строителните граници на с. Г., м. Б., имот пл. № 34 по кадастрален план от 1934 г. По делото има данни, че по разписния лист към плана от 1934 г., имот № 34 е бил записан на Г. Б. З. При това положение и с оглед направените във въззивното производство от пълномощника на ответниците М., възражения за правото на собственост на прекия наследодател на ищците - баща им А. Т., решаващият съд е следвало да изясни и се произнесе по възникналия спор за легитимацията на ищците като наследници на Г. Б. Към делото е приложена преписката на поземлената комисия № 10/29.07.1999 г., по която е представено удостоверение за наследници на Г. Б. З. и наследодателят на ищците А., роден 1901 г. и починал през 1989 г., е посочен като доведен син на Г. З. Това отбелязване не е достатъчно основание да се приеме, че А. Т. е наследник по закон на Г. З., което обуславя и наследственото качество на ищците. В този смисъл предмет на спора по делото не е въпроса за изработване на придобивна давност върху имота от А. Т., каквито съображения е изложил решаващия съд и които биха били от значение за делото, ако решението на поземлената комисия постановяваше възстановяване на собствеността на наследници на А. Т. Спорът по делото е, дали ищците са наследници на Г. Б. З., по който въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Не е изяснен и въпроса за реалното възстановяване на собствеността върху земеделската земя, притежавана от Г. З., с решение и скица към него на поземлената комисия, след приключване на процедурата по чл. 18д ППЗСПЗЗ. По изложените съображения касационният съд счита, че въззивното решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от същия съд за пълното му разясняване, както изисква чл. 186 ГПК. (отм.) Върховният касационен съд