Решение № 7410 от 25.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Центриом ООД против решение 5193/16.08.2021 г. по адм.д. 13158/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Бельова. Моли да се остави без уважение подадената касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на претендираните разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Изводите си първоинстанционният съд е формирал на база подробен и последователен анализ на писмените доказателства по делото, заключението на съдебносчетоводната и съдебнотехническата експертизи и следва да бъдат споделени. В случая не е доказано осъществяването на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по искова молба от Центриом ООД срещу Комисията за енергийно и водно регулиране, като се претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 895 007,85 лв., вследствие на отменени като незаконосъобразни актове на ответника, както следва: 1. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 210 688,05 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, а именно - т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 16953 от 17.12.2013 г. на ВАС, Петчленен състав, по адм. дело 7175/2013 г., на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. АПК; 2. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 106 846,64 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата по т. 1, за периода от 17.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба (14.12.2018 г.); 3. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 572 227,74 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, а именно - Решение Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение 13785 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. дело 12851/2017 г., на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. АПК; 4. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5245,42 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата по т. 3, за периода от 12.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба (14.12.2018 г.); - ведно със законната лихва върху главниците по т. 1 и т. 3, за периода от датата на подаване на исковата молба (14.12.2018 г.), до датата на окончателно изплащане на дължимите суми. Съдът е отхвърлил исковете. Изложил е мотиви, че и при двете съдебни отмени на ценовото решение преписката е върната на специализирания орган за ново произнасяне. Поради това реално настъпили правни последици не се доказва да са възникнали от отмяната на административните актове. Съдът е посочил, че ищецът не е доказал, че произведената от него електроенергия е изкупена на по-ниските цени единствено поради отменените решения на ДКЕВР. Според съда, претенцията се основава на едно предположение, че при различна (вместо отменената) регулация на цените от ответника, ищецът щеше да има реализирани продажби и съответно пропуснати ползи. Посочва, че цената за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, се осъществява не на свободния пазар, а по регулирани от ответника цени. С Решение Ц-14/03.04.2019 г. КЕВР е определила преференциална цена, която цена е била прилагана от производителите на електроенергия и разпределителните дружества. Поради това съдът е направил извод, че за претендирания от ищеца период има действаща разпоредба, която определя цената на изкупуване. Макар това решение да е обявено за нищожно, тази цена се е прилагала в отношенията между производителя и крайния снабдител, като ищецът е продавал електроенергия по цената, която е действала към момента на продажбите В мотивите на решението е прието, че класификацията на отделните производители на електроенергия не е в правомощията на ответника, който определя само различните групи производители. Следователно отмяната на т. 7 сама по себе си не обуславя попадането на ищеца в друга категория, респ. по т. 2 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. Категоризацията на отделните производители не се определя от КЕВР. По тези съображения, крайният извод на АССГ е за липса на имуществени вреди, претърпени в причинна връзка с незаконосъобразни решения на КЕВР и съответно за неоснователност на исковете. Решението е правилно. Установените факти по делото сочат, че Басeйнова дирекция за Дунавски район е издала на ищеца разрешително за водовземане 11140045/21.04.2009 г. за производство на електроенергия посредством малка водноелектрическа централа МВЕЦ Априлци. Между ищеца като продавач и ЧЕЗ Електро България АД като купувач е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия 23/01.12.2010 г. Според клаузата на чл. 11, ал. 2 от същия, купувачът заплаща на продавача количеството електрическа енергия по преференциални цени в съответствие с действащото законодателство. С решение Ц-010/30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, считано от 01.04.2011 г. е определена преференциална цена за продажба на електрическа енергия/ЕЕ/ от възобновяеми енергийни източници/ВЕИ/ и водноелектрически централи/ВЕЦ/ с мощност до 10 МВт, без ДДС, като в т. 7 за водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., е определена цена 112.48 лв./МВтч. Това решение на ДКЕВР в частта му по т. 7 е отменено с Решение 2126/13.02.2013 г., постановено по адм. д. 5492/2011 г. на ВАС, потвърдено с Решение 16953/17.12.2013 г., постановено по адм. д. 7175/2013 г. на петчленен състав на ВАС и административната преписка е върната на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението. В тези решения е прието, че незаконосъобразно в точка 7 от процесното решение е въведен допълнителен разграничителен критерий за отделните видове водноелектрически централи въведени в търговската експлоатация преди 19 юни 2007 г. Преписката е върната на комисията за ново определяне на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност /ИМ/ до 10 МВт. В останалата част, по точки от 1 до 6 решението на КЕВР е влязло в сила. В частта по т. 4 от същото е определена, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за производство на електрическа енергия от ВЕИ и ВЕЦ с ИМ до 10 МВт на високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изпарител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10000 кВт - 171,18 лв./МВтч. С Решение Ц-5/20.02.2015 г. ДКЕВР определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт в размер на 112,48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. Решението на ДКЕВР в частта по т. 7 е отменено с Решение 4039/15.06.2017 г., постановено по адм. д. 2596/2015 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 13785/12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. на ВАС. В съдебните решения е отбелязано, че не са посочени фактически и правни основания за въвеждането на разграничителния критерий съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, като преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. На 03.04.2019 г. КЕВР приема Решение Ц-14, с което определя преференциална цена за изкупуване на електроенергията, произвеждана от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до 19.06.2007 г. /датата на влизане в сила на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата/ в размер на 112,48 лв./МВтч, считано от 01.04.2011 г. Това решение е обявено за нищожно с Решение 5129/23.07.2019 г. по адм. д. 4506/2019 г. по описа на АССГ. В хода на устните състезания пред касационната инстанция е представено Решение 492 от 14.01.2021 г. по адм. д. 13432/2019 г. на Върховния административен съд, с което решението на АССГ е оставено в сила. Пред АССГ са изслушани заключения на комплексна експертиза относно приходите от продажбата на електроенергия, реализирани от централата, нейната категоризация, разликата между реализираните приходи от продажбата на електроенергия на преференциална цена и приходите, които биха били реализирани при преференциални цени по т. 3 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. по отношение на ВЕЦ Априлци, размер на пропуснати приходи от продажбата на пълното нетно специфично количество електрическа енергия, размер на законната лихва върху цялата главница. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая претендираните имуществени вреди не са доказани по несъмнен начин, нито е доказана причинна връзка между незаконосъобразен административен акт и твърдените вреди. Правилно съдът е обосновал изводите си с факта, че и при двете съдебни отмени на ценовото решение преписката е върната на специализирания орган за ново произнасяне. Липсва извод на съответните съдебни инстанции, че не е налице необходимост от ново определяне на цените за конкретната категория ВЕЦ. За да възникне отговорността по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така, както се твърди в исковата молба, отмененият административен акт би следвало да е породил такова административно правоотношение между издателя на акта - ДКЕВР и касатора, по силата на което последният да се причисли към някоя от другите категории ВЕИ по ценовото решение. Такива правни последици в случая не са възникнали. Цената, по която Центриом ООД продава произведената от водноелектрическата централа електрическа енергия не се формира на енергийния пазар. Сделките с електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, се сключват по регулирани от комисията цени. Затова не може да се направи извод, че дружеството е понесло вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразен административен акт, тъй като иначе би продавало електроенергия на по-висока от отменената цена. След отмяната на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съдът е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане, което поражда задължението на органа да определи повторно цената за съответния период. Затова няма основание да се смята, че с отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, за касатора влизат в сила други, по-високи преференциални цени на изкупуване на електрическата енергия, само защото той се самокатегоризира като ВЕЦ по т. 4 от решението. Следва да се посочи, че с двете отменителни решения на ВАС преписката е върната за ново произнасяне от КЕВР, като с Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. отново е определена преференциална цена за изкупуване на електроенергията, произвеждана от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до 19.06.2007 г. /датата на влизане в сила на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /в размер на 112,48 лв./ МВтч, считано от 01.04.2011 г., като по силата на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката този акт има предварително изпълнение. Следователно, за претендирания от ищеца период има действаща разпоредба, която определя цената на изкупуване именно на 112,48 лв./МВтч и която цена следва да бъде прилагана съобразно изискванията на §7, ал. 1 от ПЗР на ЗЕВИ. Доколкото тази цена е идентична с цената, определена в т. 7 на отменените решения на КЕВР, не може да се направи извод за реално претърпени от ищеца вреди, представляващи пропуснати ползи. Отделно от това, отмяната на т. 7 сама по себе си не обуславя попадането на ищеца в друга категория, било то по т. 1 или т. 2, както той твърди, още повече, че категоризацията на отделните производители е извън компетентността на вещите лица. Също така, определянето на принадлежността на всяка ВЕЦ към утвърдените категории се доказва от собственика, а в сключените от самото дружество договори за продажба на електроенергия е посочено, че то следва да бъде поставено в категорията по т. 7 от решението на ДКЕВР и произведената от него електроенергия да бъде изкупувана на цена 112, 48 лв./МВт. В мотивите на административния акт, при определяне на преференциалните цени, комисията е изложила съображения, че освен наличието на горен и долен изпарител на централите и схемата на хидроенергийния обект /руслови, подязовирни или деривационни ВЕЦ/ - т.е. специфичните фактори на производство в зависимост от използваните възобновяеми енергийни източници и използваните технологии, при определяне на преференциалните цени се отчита и средният размер на инвестиционните и експлоатационни разходи. За да определи цените, Комисията извършва анализ на инвестиционните разходи за типа технология, разходите за производство според вида технология и нормата на възвръщаемост на капитала. Действително в Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР не е посочено как инвестиционните разходи за типа технология, разходите за производство според вида технология и нормата на възвръщаемост на капитала са се отразили на определянето на цената по т. 7 от решението и именно и по тази причина решението е било отменено. Както е посочено и в Решение 2126/13.02.2013 г. на Върховния административен съд по адм. д. 5492/2011 г., допустими и нормативно относими са въведените при определянето на преференциалните цени критерии по т. 2 и т. 3 от обжалваното решение, съгласно чл. 19а, ал. 2 от приложимата редакция на отменената Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия. Но това не означава, че за определяне на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, комисията прилага само критериите, касаещи въпросните изравнители; напротив - изрично е посочено, че тези критерии са специални и се прилагат допълнително. При регулиране на цените, съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за енергетиката в приложимата редакция. (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.), при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи, наред с останалото и от принципите по чл. 23 и 24, както и от следните принципи: цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за: а) управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; б) поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на потребителите; в) доставка и поддържане на резервите от горива; г) ремонти; д) амортизации; е) съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Във връзка с изложеното, в Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. е добавен технико-икономически анализ, че старите водноелектрически централи изцяло са изплатили направените инвестиционни разходи, като същевременно са натрупали средства за амортизационни отчисления, които да възстановят инвестицията, както и направените амортизационни отчисления. Вместо да обоснове цената по това решение с икономическите съображения, които са изложени в него, като въведе критерий, отразяващ именно икономическите особености на разглежданите централи, КЕВР отново незаконосъобразно в диспозитива на решението е обвързала цената единствено с времеви критерий, което е било и основанието за отмяна и на това решение и за ново връщане на преписката на комисията. Следователно, изцяло неоснователно е твърдението на касатора, че само поради техническите му показатели той следва да се квалифицира като ВЕЦ по т. 3 от отмененото Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР и поради това да продава електрическа енергия по цените, посочени в тази точка. Както бе подробно обосновано по-горе, техническите показатели на отделните производители на електрическа енергия съставляват само един от многото критерии, които регулаторът следва да съобрази при определяне на преференциалната цена. Не по-малко значими са икономическите показатели, във връзка с които Комисията се е опитала, но не е успяла да мотивира второто си решение. Именно след съобразяване и подробно мотивиране на всички общи критерии, залегнали в чл. 31 ЗЕ, както и на специалните критерии, касаещи конкретната категория производител, следва да бъде определена преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от процесната ВЕЦ. Техническите показатели на последната съвсем не са достатъчни, за да се приеме, че преференциалната цена за нея е тази по т. 1, или както ищецът твърди по т. 2, от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР. Изкупуването на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, се осъществява не на свободния пазар, а по регулирани от ответника цени. Тази цена се прилага в отношенията между производителя и крайния снабдител, поради което не може да се приеме, че ищецът търпи вреди от пропуснати ползи. Обстоятелството, че Решение Ц-14/03.04.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно, с нищо не променя този извод. Ако то беше от съществено значение за изхода на исковото производство, то, както и множеството други сходни спорове щяха да бъдат спрени до приключване на производството по оспорването му. Ищецът е продавал електроенергия по цената, която е действала към момента на продажбите. Липсва утвърдена по-висока цена за същия период, поради което вреди изобщо не възникват. Дори някога такава цена да бъде утвърдена, тя не би могла да бъде взета предвид от настоящата инстанция, поради забраната за нови фактически установявания, нито би била основание за отмяна на съдебното решение по редовен или извънреден способ; евентуално решение, с което такава цена би била утвърдена, не съставлява част от обстоятелствата, на които се основава искът. То би представлявало просто нов факт, който не е преклудиран от силата на пресъдено нещо. Не е налице и причинна обусловеност между отменения акт и вредата. Противоправното поведение следва да изпълнява ролята на необходимо условие, без което вредата не би се проявила. В случая тази предпоставка не е налице. В мотивите на решение 2126/13.02.2013 г. по адм. д. 5492/2011 г. ВАС е посочил, че при определяне преференциалните цени за продажба ДКЕВР се е съобразила с изискването на чл. 21, ал. 2 от ЗВАЕИБ /отм., но в сила към постановяване решението на регулаторния орган/ и чл. 21, ал. 3 от НРЦЕЕ, но в частта си по т. 7 това решение е незаконосъобразно единствено поради въвеждането на допълнителния критерий въведени в търговската експлоатация преди 19 юни 2007 г. В съдебното решение не се дават указания тези производители да бъдат класифицирани по други точки, нито се сочи, че обособяването на тези производители в отделна точка е незаконосъобразно по принцип. Съдът изобщо не се е занимал с въпроса доколко ищецът се включва правилно в категория на производителите по отменената т. 7, за да са налице основания в настоящото съдебно производство последният да твърди, че неправилно е категоризиран от ответника с отменената т. 7. Нещо повече - в решение 13785/12.11.2018 г. ВАС изрично сочи, че в решението на предходния тричленен състав /на ВАС/ не се съдържа указание за прегрупиране по критериите, посочени от т. 1 до т. 6 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР. Съдебните решения на ВАС имат отношение само към обжалваната част от административния акт и не се отразяват на частта, в която той е влязъл в сила. Отмяната на процесната т. 7 от решението на ДКЕВР сама по себе си не обуславя попадането на касатора в друга категория производители по т. 1-6 от административния акт във влязлата му в сила част, предвид и подробно изложените по-горе мотиви. Поради това и експертното заключение относно техническата категоризация на касатора като производител в случая няма решаващо за спора значение - то касае само един от множеството критерии, които следва да бъдат съобразени от КЕВР при определяне на преференциалната цена. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,