Решение № 7597 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 765/2010 г.

Решение № 7597 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 765/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт "Варна Запад" при митница Варна, представляван от юрк. Дашева, срещу Решение № 1982/24.11.2009 г. по адм. дело № 891/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 9300-172/05.03.2009 г. на началника на МП "Варна Запад" за корекция към ЕАД № 07BG002002H000828420070302 и вземане под отчет на ДДС за довнасяне в размер на 11404,38 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Полимед 99" ООД, гр. София, чрез адв. Жеков, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, но е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят е осъществил внос на стока, която е била поставена под митнически режим "едновременно допускане до свободно обръщение и крайна употреба". Установено е, че фирмата "Куиксиа Тонга Флотатион - Китай" е била доставчик на жалбоподателя по международна фактура № TD - POLY004/10.01.2007 г., като тази фактура е послужила на дружеството-вносител да постави стоката под цитирания митнически режим. След извършена последваща проверка митническият орган е установил, че в процесния ЕАД, е декларирана обща фактурна стойност на стоката в размер на 75 254,40 щ. д. Същата сума е отразена и в счетоводната отчетност на фирмата, чрез заверка на дебита на сметка "301 - Доставки". В дневника на сметка "401/3", обаче, като начислени и погасени задължения към доставчика, свързани с доставката по международна фактура № TD - POLY004/10.01.2007 г., е установено, че е отразена сумата 113 578 щ. д. Тоест констатирано е превишение на извършените плащания над стойността на декларираната и поставена под режим стока в размер на 38 324 щ. д. Установено е още, че с банково извлечение № 65/29.05.2007 г. е нареден валутен превод в размер на 38 324 щ. д. в полза на "Куиксиа Тонга Флотатион - Китай", като основание за плащането е посочено pr. invoice № TD - POLY004/16.04.2007 г. Същевременно поради това, че същият валутен превод е отразен и като разчет за доставка по международна търговска фактура № TD - POLY004/10.01.2007 г., митническият орган е извършил корекция на декларираната, с реално платената, според него, стойност на стоката и е начислил допълнително ДДС за внасяне. Съдът е кредитирал съдебно счетоводната експертиза по делото, от която е установено, че митническият орган не е съобразил МО 137/31.12.2007 г., с който сумата от 38 324 щ. д. (констатираната разлика) е прехвърлена по аналитичната партида на фактура TD - POLY024/12.Х. 2007 г., поради погрешното й отнасяне като плащане по процесната фактура № TD - POLY004/10.01.2007 г. Вещото лице е установило, че проверката на счетоводните записвания изключва сумата от 38 324 щ. д. като плащане по фактура № TD - POLY004/10.01.2007 г. - въз основа на тях се установява, че задължението по тази фактура съвпада с декларираната стойност в размер на 75 254,40 щ. д. и че то е платено чрез прихващане на авансово платени суми в размер на 56 092,40 лв. и банков превод в размер на 19 162 щ. д. Въз основа на неоспореното заключение на вещото лице, съдът е установил, че не е налице прихваната сума в повече от наличната, че прихващанията се осъществяват на хронологичен принцип, като сумата на всяко прихващане се определя в зависимост от наличните към момента задължения по фактури за доставките, тоест не се установява надплащане по извършените доставки, следователно не са налице материално-правни основания за довнасяне на ДДС в размер на 11 404,38 лв. Решението е правилно. От приетата и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза е установено, че сумата от 38 324 щ. д., която според митническия орган представлява разликата между реално платената и декларираната митническа стойност за стоката, е прехвърлена по аналитичната партида на фактура TD - POLY024/12.Х. 2007 г., поради погрешното й отнасяне като плащане по процесната фактура № TD - POLY004/10.01.2007 г. Тоест установено е, че сумата от 38 324 щ. д. не представлява плащане по процесната фактура, следователно реално платената по нея стойност не е в размер на 113 578 щ. д. (както е приел митническият орган), а задължението по тази фактура съвпада с декларираната стойност в размер на 75 254,40 щ. д. При тези данни административният съд правилно е приел, че не е налице разлика между декларираната митническа стойност и реално платената цена на стоката, поради което и не са налице основания за вземане под отчет на ДДС за довнасяне в размер на 11 404,38 лв. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 506 (петстотин и шест) лева, представляващи доказано и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК