Решение № 5334 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2009 г.

Решение № 5334 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Станка Иванова Костадинова против Решение № 456/26.06.2009 г., постановено по адм. дело № 924/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, Административно отделение, 2-ри състав, с което е отменен Данъчен ревизионен акт № 605/21.12.2005 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Търговище, в частта потвърдена с Решение № 161/27.03.2006 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която на "Фунда Анд Систем Япъ - България" ООД, гр. Търговище, представлявано от управителите Бекир Тайлан Тюрктен и Юсуф Угур Алпагут чрез пълномощник адвокат Огнян Генковски от АК гр. Варна, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53800 лева за данъчни периоди м. 02, 03, 05, 06.2005 г. по фактури, издадени от "Меркурий 2004" ЕООД на "Дилер Иншаат Be Тиджарет " ООД., непризнат данъчен кредит в размер на 37800 лв. за д. п. м. 05.2005 г. и в размер на 19500 лв. за д. п. м. 06.2005 г. по фактури, издадени от СП "Фунда Анд и Систем Япъ" с предходни доставчици "Еге Распа" ООД, "Серка иншаат" ООД, "Аса Иншаат" ООД и "Меркурий 2004" ЕООД, както и за лихви за д. п. м. 05.2005 г. в размер на 3260.58 лева и за д. п. м. 06.2005 г. в размер на 2621,46 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в касационната жалба съображения, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Фунда Анд Систем Япъ - България" ООД, гр. Търговище, представлявано от управителите Бекир Тайлан Тюрктен и Юсуф Угур Алпагут чрез пълномощник адвокат Огнян Генковски от АК гр. Варна оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се възлагане на направените разноски. Подадена е касационна жалба и от "Фунда Анд Систем Япъ - България" ООД, гр. Търговище, представлявано от управителите Бекир Тайлан Тюрктен и Юсуф Угур Алпагут чрез пълномощник адвокат Огнян Генковски от АК гр. Варна против Решение № 537/28.09.2009 г., постановено по адм. дело № 924/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, Административно отделение, 2-ри състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 26.06.2009 г. по същото дело на същия съд, на основание чл. 192, ал. 2 от ГПК. Излагат се съображения. Претендира се отмяната на Решението и допускане на исканата поправка. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящият си състав на Първо "А" отделение, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отменен по жалба на "Фунда Анд Систем Япъ - България" ООД, гр. Търговище Данъчен ревизионен акт № 605/21.12.2005 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Търговище, в частта потвърдена с Решение № 161/27.03.2006 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53800 лева за данъчни периоди м. 02, 03, 05, 06.2005 г. по фактури, издадени от "Меркурий 2004" ЕООД на "Дилер Иншаат Be Тиджарет" ООД, непризнат данъчен кредит в размер на 37800 лв. за д. п. м. 05.2005 г. и в размер на 19500 лв. за д. п. м. 06.2005 г. по фактури, издадени от СП "Фунда Анд и Систем Япъ" с предходни доставчици "Еге Распа" ООД, "Серка иншаат" ООД, "Аса Иншаат" ООД и "Меркурий 2004" ЕООД, както и за лихви за д. п. м. 05.2005 г. в размер на 3260,58 лева и за д. п. м. 06.2005 г. в размер на 2621,46 лв. Съдът е признал право на данъчен кредит по посочените фактури и в посочения размер. Осъдил е данъчната дирекция да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 900 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно с обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит на ревизираното лице "Фунда Анд Систем Япъ - България" ООД, гр. Търговище по посочените фактури, издадени от доставчиците "Дилер Иншаат Be Тиджарет" ООД и СП "Фунда Анд и Систем Япъ". С ревизионния акт правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, предвид направения извод, че липсват доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, от което следва че данъкът е начислен неправомерно. Съдът е изложил подробно какви са изискванията за доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, за облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 ЗДДС, за данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за изискуемост на данъка и за начисляване на данъка от регистрирано лице по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Направил е извода, че предвид посоченото правно основание, в конкретния случай правото на данъчен кредит е отказано на жалбоподателя, поради това че негови предходни доставчици не са имали основание да начислят ДДС, тъй като при тях не е налице реална доставка. Относно преките доставчици "Дилер Иншаат Be Тиджарет" ООД и СП "Фунда Анд и Систем Япъ" съдът е посочил, че при ревизията е установено, че данъчните фактури са издадени, данъкът е начислен от съответното задължено лице правомерно по смисъла на чл. 86 ЗДДС и разплащането по фактурите е извършено по банков път. Съдът е посочил, че получателят по конкретната доставка е обвързан само от действията на прекия си доставчик, който следва да начисли данъка по доставката, а правото на приспадане на данъчен кредит по тази доставка не се влияе от неизпълнението на изискванията за данъчен кредит по предходните доставки. Приел е за безспорно, че е налице крайният продукт, което само по себе си говори за реалност на доставките. В резултат на подробното обсъждане на представените писмени доказателства, съдът е извел извода, че е осъществена реална доставка между по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДДС, по отношение на жалбоподателя са изпълнени и другите изисквания за признаване право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага извода, че изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. Правилно съдът е цитирал съдържанието на приложимите разпоредби на чл. 6, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС относно определенията за доставка на стоки, облагаема доставка и възникване на данъчно събитие. При извършения подробен и последователен анализ на представените по делото доказателства съдът е направил обоснования извод, че фактурите удостоверяват реални доставки на стоки. В обжалваното решение на Варненския окръжен съд правилно е разрешен въпроса относно реалността на процесните доставки на строителни услуги по оспорени фактури, издадени от преките доставчици "Дилер иншаат" ООД и СП "Фунда Анд и Систем Япъ", гр. Търговище. Този извод на окръжния съд е обоснован на фактите по делото и е съобразен с разпоредбите на закона. Извършена е преценка на доказателствата по делото, включително заключенията на вещите лица и ревизионните актове, издадени на преките и на предходните доставчици, в които е констатирано изпълнението на процесните доставки. От доказателствата по делото е видно, че изводите на съда за реалност на доставките от преките доставчици кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, в това число: строителните книжа, договори за строителство, отчетни ведомости, месечните списъци за изпълнени СМР, описи, протоколи, съставения официален документ - акт обр. 16 на завод за домакинско стъкло - протокол за установяване годността на ползване на строеж "Завод за стъкло", в който са посочени участниците в строителството, митническите декларации и счетоводните записвания при преките доставчици, удостоверяващи наличието на техника за изпълнение на доставките, трудовите договори и официалните удостоверения от НОИ за заетите лица, удостоверяващи кадровата обезпеченост на преките доставчици. В касационната жалба не се оспорва възможността на преките доставчици да изпълнят самостоятелно фактурираните от тях услуги, то следователно формалното оспорване на изводите на съда за реалност на доставките не може да се приеме като касационно основание за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нито като оплакване за необоснованост на решението. Изложените в касационната жалба доводи се свеждат до твърдение за неправилна преценка на приложението чл. 65, ал. 4, т. 4 и ал. 8 от ЗДДС (отм.), с аргумент, че липсват реално изпълнени предходни доставки от предходни доставчици към прекия доставчик "Дилер иншаат" ООД и към предходни доставчици на другия пряк доставчик СП "Фунда Анд и Систем Япъ". Така формулирано оплакването на касатора е неоснователно. След като окръжният съд правилно и обосновано на доказателствата по делото е приел, че преките доставки са реално изпълнени и начисленият за тях данък е платен по ДДС сметка на преките доставчици на жалбоподателя, то напълно ирелевантно за спора е обстоятелството дали някой предходен доставчик на пряк или на друг предходен доставчик е изпълнил или не услуги, които нямат нищо общо с процесните доставки на строителни услуги, изпълнени от преките доставчици. От доказателствата по делото е видно, че строителните услуги, които преките изпълнители са извършили към жалбоподателя са подробно описани като предмет и като стойност /с натрупване/ в съставяните месечни отчети за изпълнените СМР. Тяхното реално изпълнение е анализирано от вещите лица по СТЕ и ССЕ, чийто заключения се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства. В съответствие с така направения извод, правилно е приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), която изключва приложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), правилно прието, че жалбоподателя има право на данъчен кредит и правилно и законосъобразно е постановен диспозитив за отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част. По изложените съображения, обосновано и правилно първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в обжалваните части, като е приел, че не е налице основание за отказ на данъчен кредит. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е касационната жалба на "Фунда Анд Систем Япъ - България" ООД, гр. Търговище против Решение № 537/28.09.2009 г., постановено по адм. дело № 924/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, Административно отделение, 2-ри състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 26.06.2009 г. по същото дело на същия съд, на основание чл. 192, ал. 2 от ГПК. С обжалваното Решение на Варненския окръжен съд е отменен по жалба на "Фунда Анд Систем Япъ - България" ООД, гр. Търговище Данъчен ревизионен акт № 605/21.12.2005 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Търговище, в частта потвърдена с Решение № 161/27.03.2006 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53800 лева за данъчни периоди м. 02, 03, 05, 06.2005 г. по фактури, издадени от "Меркурий 2004" ЕООД на "Дилер Иншаат Be Тиджарет" ООД, непризнат данъчен кредит в размер на 37800 лв. за д. п. м. 05.2005 г. и в размер на 19500 лв. за д. п. м. 06.2005 г. по фактури, издадени от СП "Фунда Анд и Систем Япъ" с предходни доставчици "Еге Распа" ООД, "Серка иншаат" ООД, "Аса Иншаат" ООД и "Меркурий 2004" ЕООД, както и за лихви за д. п. м. 05.2005 г. в размер на 3260,58 лева и за д. п. м. 06.2005 г. в размер на 2621,46 лв. Видно от мотивите и диспозитива на цитираното решение, настоящата инстанция не намира несъответствие между действителната и обективираната в решението воля относно това, кой е издал процесните фактури за посочените данъчни периоди, по което се е осъществило административното производство и по което е постановено горецитираното решение. Предходният доставчик на "Дилер Иншаат Be Тиджарет" ООД е "Меркурий 2004" ЕООД и именно той е техният издател. Въпрос на стилистично решение е да се запише изразът - фактури, издадени от "Меркурий 2004" ЕООД на "Дилер Иншаат Be Тиджарет" ООД или фактурите издадени от "Дилер Иншаат Be Тиджарет" ООД с предходен доставчик "Меркурий 2004". Предвид на изложеното, не е налице допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 192, ал. 2 от ГПК. Предвид изхода на правния спор, разноски за страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение