Решение № 3117 от 20.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15724/2014 г.

Решение № 3117 от 20.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15724/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Иван Димитров Желев и Мария Йорданова Желева от гр. Варна, подадено от процесуалния им представител - адв. Стоянка Ганева от АК - Варна, за отмяна на влязло в сила решение № 8646 от 24.06.2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, постановено по адм. д. № 6079/2014 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 560/12.03.2014 г. на Административен съд - гр. Варна по адм. дело № 1357/2013 г. и вместо него е постановено решение по същество, с което е отхвърлена жалбата на Иван Димитров Желев и Мария Йорданова Желева срещу решение № 799-5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОбС - Варна, в частта за одобрен план за улична регулация и посочени схеми на "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" без кв. 20, 21 и 26 в частта, засягаща имот 10135.2517.4190. В искането се поддържа наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, като се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав. Ответникът - Общински съвет -Варна, не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото, намира следното: С решение № 8646 от 24.06.2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, постановено по адм. д. № 6079/2014 г. по описа на съда е отменено решение № 560/12.03.2014 г. на Административен съд - гр. Варна по адм. дело № 1357/2013 г. и вместо него е постановено решение по същество, с което е отхвърлена жалбата на Иван Димитров Желев и Мария Йорданова Желева срещу решение № 799-5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОбС - Варна, в частта за одобрен план за улична регулация и посочени схеми на "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" без кв. 20,21 и 26 в частта, засягаща имот 10135.2517.4190. В искането за отмяна се твърди наличието на нови обстоятелства /писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да и бъдат известни- заповед № 18-10193 от 15.07.2014 г. на началника на АГКК- гр. Варна и скица № 15-263981 от 31.07.2014 г. С цитираната заповед е извършено изменение на кадастралната карта и КР като имоти с номера № 4190 и № 2738 са заличени и са образувани нови с № № 4916 и № 4917 като съответно се променят и границите и площите им и двата имота придобиват обща имотна граница. На базата на така представените писмени документи искателите претендират отмяна на цитирания по-горе съдебен акт. Според тях в случая са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязло в сила решение. Искането за отмяна е подадено от надлежни страни, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Не всички нови обстоятелства, а само тези, които са възникнали преди приключване на устните състезания по касационното производство и които имат съществено значение за решаване на делото представляват основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Постановената заповед на началника на АГКК - гр. Варна е от 15.07.2014 г. и предвидената в нея промяна на КК и КР има действие за напред от влизане в сила на заповедта. Решението на ВАС, чиято отмяна се иска е постановено на 24.06.2014 г., като устните състезания са приключили на 10.06.2014 г. Следователно изменението на КК, допуснато със заповедта на началника на АГКК - гр. Варна, представлява нововъзникнало обстоятелство. От друга страна изменението на КК, при което имотните граници на поземления имот не съвпадат с регулационните, е основание за изменение на ПУП, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ЗУТ. Изложеното по-горе води до извод, че представените писмени доказателства не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и не могат да послужат като основание за отмяна. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на Иван Димитров Желев и Мария Йорданова Желева оплаквания не обосновават отменително основание по отношение касационното решение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение на АС- Варна. Предвид горното искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на Втора колегия,