Решение № 6820 от 7.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Петрова от град София, подадена чрез процесуалния й представител адв. Р. Аврамова, срещу решение 434/26.01.2022 г., постановено по адм. дело 7157/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РМЛ21-РД48-7/24.06.2021 г. на кмета на район Младост - Столична община. В касационната жалба не са изложени конкретни отменителни основания по чл. 209 АПК, но от съдържанието й може да се изведат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, по което се иска отмяна на решението и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който оспорената в производството заповед да бъде отменена. Ответникът - кметът на район Младост - Столична община, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител гл. експерт в УОСЖФ в район Младост И. Якимова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и изложените доводи в касационната жалба, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на М. Петрова срещу заповед РМЛ21-РД48-7/24.06.2021 г. на кмета на район Младост - Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) е наредено да се изземе от М. Петрова недвижим имот частна общинска собственост, представляващ общинско жилище - апартамент, находящ се в град София, [ адрес], който се държи от жалбоподателката без правно основание. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата срещу административния акт като неоснователна. В подкрепа на този извод съдът е изложил мотиви, че за обекта е съставен акт за частна общинска собственост 330/07.12.1997 г., а със заповед РМЛ19-РД48-2/17.01.2019 г. на ВрИД кмет на район Младост е прекратено наемното правоотношение на основание неплащане на наем за общинско жилище за периода от 11.2014 г. до 07.2018 г., ТБО от 2014 г. до 2018 г., задължения към Топлофикация София ЕАД за период от 08.2011 г. до 11.2018 г. и към Софийска вода АД в размер на 2 205,97 лева към 08.01.2019 г. Този акт е връчен на адресата му чрез залепване на входната врата на апартамента и е поставен в сградата на районната администрация, след многократни опити за лично връчване на Петрова, като тези действия са обективирани в протокол от 22.03.2019 г. на служители от администрацията в район Младост . Съдът е приел, че заповедта не е обжалвана в законния срок, поради което е влязла в сила. Първостепенният съд е приел още, че заповедта за изземване е издадена при кумулативното наличие на следните предпоставки: имотът, който се изземва да е общински, да се владее или държи от адресата без правно основание, да не се ползва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай, съдът е формирал извод, че оспорената заповед е издадена при наличието на тези предпоставки процесният имот е общинска собственост, съгласно държи се от трето лице без правно основание. По отношение на първата предпоставка, приел за установено, че ползваният апартамент от оспорващото лице е частна общинска собственост, съгласно акт за частна общинска собственост 330/07.12.1997 г. и е налице и втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 ЗОС, а именно имотът се държи без правно основание от М. Петрова, съгласно влязлата в сила заповед РМЛ19-РД48-2/17.01.2019 г. на ВрИД кмет на район Младост , с която е прекратено наемното правоотношение. По тези съображения с обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Петрова срещу заповедта за изземване на общинския имот. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Първоинстанционният съд е констатирал, че жалбоподателката, заедно със семейството си, е била настанена в процесното общинско жилище със заповед 226/15.12.1997 г., като на 08.03.2006 г. между нея и Столична община е сключен договор за наем. От данните по делото и по-конкретно от доклад 6/12.07.2018 г. се установява, че към датата на изготвяне на доклада за имота не са били платени наемни вноски за периода 11.2014 г. до 06.2018 г., ТБО за период от 2013 г. до 2018 г., задължения към Топлофикация-София ЕАД за период от 08.2011 г. до 05.2018 г и към Софийска вода АД в размер на 423,53 лева, съгласно справка към 31.05.2018 г. С оглед на това на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС ВрИД кмет на район Младост е издал заповед РМЛ19-РД48-2/17.01.2019 г. за прекратяване наемното правоотношение за имота, поради неплащане на наем и битови сметки за общинското жилище. Поради неуспешното връчване на акта лично на Петрова, заповедта е съобщена чрез залепване на входната врата на апартамента и чрез поставяне на таблото в сградата на районната администрация на 22.03.2019 г. В законния срок същата не е обжалвана, поради което е стабилен административен акт, влязла е в сила и съответно е породила своите правни последици. Нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОС правнозначими са само възраженията за наличие на правно основание за ползване на имота, които почиват на облигационно отношение между общината и лицето, което владее или държи имота. По силата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, послужил като правно основание за издаване на оспорената заповед, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание. Собствеността върху имота предмет на оспорената заповед за изземване не се оспорва и е безспорно доказана с представения по делото акт за частна общинска собственост 330/07.12.1997 г. По делото е представена и заповед за прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателката, която също не е оспорена при приемането й като писмено доказателство в първоинстанционното производство. При тези правилно установени факти, първостепенният съд обосновано е преценил, че в конкретната хипотеза е налице ползване на имота без правно основание, с което е осъществена и последната материалноправна предпоставка на чл. 65, ал. 1 ЗОС - имотът не се ползва на правно основание, поради което издадената заповед е законосъобразна. Относно изложените в касационната жалба оплаквания във връзка със заплащането на дължимите наемни вноски и битови сметки, касационният съдебен състав счита, че те не следва да се обсъждат в това производство, тъй като са относими към заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение. В настоящето производство не би могло да се извършва инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на заповед РМЛ19-РД48-2/17.01.2019 г. на ВрИД кмет на район Младост , доколкото тя не е предмет на настоящия спор, обратно на твърдяното от касатора, и е следвало да се обжалва по друг ред. Жалбата, подадена пред първоинстанционния съд е насочена срещу заповед РМЛ21-РД48-7/24.06.2021 г. на кмета на район Младост - Столична община, поради което съдът е извършил проверка на основанията по чл. 146 АПК именно спрямо този, посочен в жалбата, административен акт. Неоснователното е и възражението в касационната жалба за настъпилата промяна в нормативната уредба и по специално на чл. 33, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО, водеща до незаконосъобразно приложение от страна на органа на разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК. Това твърдение е изцяло несъстоятелно, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, което в случая е 24.06.2021 г, а не и след това. Визираното в ал. 2 на същия текст изключение от това правило - преценяване наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент - приключване на устните състезания, е неприложимо в случая. Това е така, защото нови факти от значение за делото са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Приемането на нов закон, изменението на отделни разпоредби на действащ закон или частичната им отмяна не са правопогасяващи юридически факти, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. Правно значение имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. Настоящият случай не е такъв. Отмяната на чл. 33, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО, направено с решение 2817/24.04.2019 г. на Административен съд - София-град по адм. дело 716/2019 г., оставено в сила с решение 10556/30.07.2020 г. на ВАС по адм. дело 9415/2019 г., действа за напред, като не е придадено обратно действие с нарочна правна норма. Ето защо въпросната отмяна на посочената разпоредба от наредбата не е нов юридически факт, който следва да бъде преценяван от съда към момента на приключване на устните състезания по делото по отношение на оспорената заповед. Спрямо последната е приложима все още действащата към момента на издаване на оспорената заповед разпоредба на чл. 33, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО, посочена като валидно правно основание за издаването й. На следващо място, неоснователно е възражението на касатора, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, като постановена в нарушение на принципите по чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и това не е отчетено от съда в обжалваното решение. Следва да се отчете особеността, че закрилата, предоставена от тази разпоредба не е абсолютна. Допустимо е ограничаването на защитените с чл. 8 права, включително и за защита правата и свободите на другите правни субекти. Издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК и не нарушава чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип за ненамеса. Съгласно последния текст намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В разглежданата хипотеза намесата на държавата е осъществена при условията, регламентирани в текста - засягането на интересите на жалбоподателката е предвидено в закон, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Защита по този текст би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори. В конкретния случай това не е така и жалбоподателката не би могла да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Поради всичко изложено, като е приел за законосъобразна заповедта на кмета на район Младост - Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено да се изземе от М. Петрова недвижим имот частна общинска собственост и е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна, Административен съд София-град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания за отмяна ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същата следва да бъде уважена в размер на 100.00 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,