Решение № 19 от 26.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 750/2010 г.

Решение № 19 от 26.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 750/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1359/2010 г. на РС-Видин Предлага се отмяна на постановеното по него определение от 01.09.2010 г. с което е одобрено постигнатото между В. РП и защитникът на осъдения В. Д. споразумение, и е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, в частта, определяща типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание на 18.01.2011 г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденото лице и назначеният му служебен защитник се солидаризират със съображенията на Главния прокурор за дерогиране на закона и молят искането за възобновяване на делото да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 01.09.2010 г., по нохд № 1359/10 г., в процедура по чл. 384 от НПК, Видинският РС е одобрил споразумение, по силата на което В. Д. Д. е признат за виновен в извършено на 25.08.2010 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 2, 4, пр. 2, 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от НК и осъден на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при общ режим изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. При съблюдаване изискванията на чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение и наложеното с присъда по нохд № 585/2010 г. наказание - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Визираният съдебен акт е влязъл в сила и за същия са приложими процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Атакуваното с искането на Главния прокурор определение, в частта очертаваща начина на изтърпяване на лимитираната наказателна санкция за престъпното посегателство, предмет на споразумението и на приведеното в изпълнение наказание по нохд № 585/2010 г. индицира на несъблюдаване на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Семантическото и логическо тълкуване на правните норми обосновава изводи за съдържащи се в тях задължителни предписания за настаняване в затворнически общежития от закрит тип на осъдените на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, извън обсега на визираните в чл. 59, ал. 1 от закона хипотези и на рецидивистите по § 3 от ДР на ЗИНЗС, и за определяне на строг режим на изтърпяване на наложеното им наказание. Конкретиката по настоящото дело сочи на осъждания на В. Д. по нохд № 585/2010 г. и нохд № 1359/10 г., по описа на РС-Видин за престъпни деяния по чл. 195, ал. 1 от НК, с индивидуализирани санкционни последици -ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, спрямо които е неотносим очертаният в чл. 25, вр. чл. 23 от НК институт, като формира заключение за необходимост от прилагане на императивните правила на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Допуснатото нарушение на материалния закон аргументира основателност на искането на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 1359/2010 г., отмяна на постановеното от Видинки РС определение, в частта, с която на В. Д. е диференциран открит тип затворническо общежитие и общ първоначален режим на изтърпяване на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и за връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При последното в пределите на лимитираната в чл. 306, ал. 1, т. 2 от процесуалния закон компетентност на решаващия орган да се приложат стриктно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, обезпечаващи точното изпълнение на съдебния акт. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1НПК, Върховният касационен съд