Решение № 4011 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4984/2016 г.

Решение № 4011 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4984/2016 г., V о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - град С. срещу решение № 14 от 25 февруари 2016 г., постановено по адм. дело № 357/2015 г. по описа на Административен съд С., с което е отменена негова заповед № 343з-1367/20 октомври 2015 г. В касационната жалба и в постъпила писмена защита се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Р. А. Ч. от с. Г., общ. К., чрез процесуалния си представител адв. С. Г., в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на Р. А. Ч. срещу заповед № 343з-1367/20 октомври 2015 г. на директора на ОДМВР - град С., с която на младши инспектор Р. Ч., старши полицай в група "Охранителна полиция" в Районно управление - гр. К. на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал 1, т. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2, предл. второ и т. 13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон, поради това, че вмененото на Чолаков дисциплинарно нарушение е останало недоказано от административния орган в хода на провелото се административно и съдебно производство, поради което съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Решението е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Дисциплинарното наказание на Р. Ч. е наложено за това, че на 6 октомври 2015 г. в с. Г., в извънработно време и във видимо нетрезво състояние е нарушил изискването за политически неутралитет, като лично и открито на публично място е извършил агитация на лицето Н. Б. в полза на конкретна политическа партия и издигнатите от нея кандидати за кметове. С издадената в последствие заповед за описаното тежко дисциплинарно нарушение на основание чл. 203, ал. 1, т. 2 и т. 13 от ЗМВР на Ч. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че вмененото със заповедта нарушение не е осъществено от страна на жалбоподателя и е останало недоказано от дисциплинарнонаказващия орган поради това, че от събраните и преценени в съвкупност доказателства по делото не е установено безспорно, че Чолаков е извършил твърдяната открита и публична агитация спрямо конкретна политическа партия. Установено е, че Р. Ч. е имал контакт с лицето Б. на посочената дата, но това му поведение по никакъв начин не може да се квалифицира като нарушение на Етичния кодекс или нарушаване на политическия неутралитет на държавния служител, така както е квалифицирано в обжалвания административен акт като тежко дисциплинарно нарушение. Правилен е изводът на административния съд, че показанията на свидетелите, главно въз основа на които административнонаказващият орган е повдигнал дисциплинарната отговорност на служителя, са противоречиви и взаимноизключващи се, като дадени от лица, които не са очевидци на случилото се. В тази връзка, правилна се явява преценката на съда, че с посоченото деяние не е осъществен съставът на твърдяното дисциплинарно нарушение и последното е останало недоказано от страна на административния орган. Следва да се посочи, че тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на дисциплинарно нарушение е на административния орган, съгласно чл. 170 от АПК, като в настоящия случай, както в административната, така и в съдебната фаза на производството, твърдяното от касатора дисциплинарно нарушение остава недоказано. В този смисъл, заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение е издадена при неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган и правилно е била отменена като незаконосъобразна от Административен съд С. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и въпреки своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски за представителство пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав приема, че такива не следва да бъдат присъждани, поради липсата на представени доказателства за реалното извършване на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,