Решение № 4186 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Р. С. К. срещу решение 1175 от 13.06.2024 г. по адм. дело 101/2024 г. на Административен съд Сливен. С обжалваното решение АС Сливен е отхвърлил жалбата на Р. С. К. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-200-6500/10887#22 от 18.01.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , оспорено в частта, с която са извършени намаления в размер на 5478,43лв. по Схема за обвързвано подпомагане за плодове (СП-основна). Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че оторизираната сума и наложените намаления по СП основна е съответна на представената декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. Намира за неправилни изводите на съда, че парцели 30990-796-1-2 и 30990-799-1-2 с обща площ 4,37 ха, в землището на с. Злати войвода, заети с трайни насаждения череши, не са със сертифицирано биологично производство, както и парцел 47980-493-2-1 с площ 1,28 ха, в землището на с. Мечкарево, с трайни насаждения праскови/нектарини, не е в преход, и съответно коректно са приложени правилата за определяне на минимален добив от земеделските площи. В подкрепа на доводите си представя писмени доказателства служебна бележка изх. 151-018/21.03.2018 г. от Маком Сертифициране ООД, сертификационни писма от 11.07.2019 г., 05.12.2019 г., 05.06.2018 г. от Маком Сертифициране ООД, приложение към сертификационно писмо от 04.10.2019 г., Анекс 5 към стандартен договор BG-3821/21.12.2013 г. за инспекция на биологична селскостопанска продукция, сключен с Лакон ООД и приложения към договор за контрол и сертификация, сключен с Маком сертифициране ООД. Поддържа, че в представените писмени документи процесните земеделски парцели са описани с кадастралните си номера, както и че номерата на БЗС може да са различни за различните кампании, но площите са със сертифицирано биологично производство или в преход, поради което съдът неправилно е приел, че наложените намаления от Разплащателната агенция са законосъобразни. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение като се реши спорът по същество или се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне по спорните въпроси. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие , чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: По делото са установени следните фактически обстоятелства: Касационната жалбоподателка Р. С. К., регистриран земеделски производител, е подала заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН [номер], форма за физически лица, с приложени в табличен вид заявени за подпомагане 21 парцели през 2019 г., с обща площ 34,63ха, разположени в землищата на с. Злати войвода, с. Камен и с. Мечкарево, по посочените схеми и мерки. По обсъжданата в настоящото дело Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна) жалбоподателката е заявила за подпомагане земеделски парцели с обща площ 18,03 ха, както следва: парцел 30990-462-3-1 с площ 6,01 ха; парцел 30990-796-1-2 с площ 3,82 ха и парцел 30990-799-1-2 с площ 0,55 ха в землището на с. Злати войвода; парцел 35660-247-1-4 с площ 3,96 ха в землището на с. Камен; парцел 47980-409-5-2 с площ 1,98 ха; парцел 47980-455-2-2 с площ 0,43 ха и парцел 47980-493-2-1 с площ 1,28 ха в землището на с. Мечкарево. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, изх. 02-200-6500/10887/15 от 23.06.2023 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", е отказана изцяло оторизация на заявената сума за финансово подпомагане по СП основна в размер на 33831,85лв. Жалбоподателката е оспорила издаденото уведомително писмо пред съда, като по жалбата й е образувано адм. дело 385/2021 г. на АС - Сливен.По делото е приложена административната преписка по заявлението за подпомагане на земеделския производител за кампания 2019 г., в хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства и са приети основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. От събрания доказателствен материал по делото може да се изведе заключение, че причина за пълния отказ на финансова оторизация по СП основна е приетото наддеклариране поради това, че заявеният земеделски парцел 35660-247-1-4, с площ 3,96 ха, с трайни насаждения череши, е без правно основание. Това обстоятелство е опровергано по делото, т.к. е установено, че е допусната техническа грешка при прехвърляне на информацията в ИСАК. С влязло в сила решение 56 от 04.04.2022 г. по адм. дело 385/2021 г. на АС Сливен съдът е отменил оспореното уведомително писмо поради липса на фактически и правни основания за отказаното финансово подпомагане и наложените намаления по различните схеми и мерки и върнал преписката на административния орган. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, изх. 02-200-6500/10887/15 от 23.06.2023 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в изпълнение на указанията, дадени с решение 56 от 04.04.2022 г. по адм. дело 385/2021 г. на АС Сливен, по СП основна е оторизирано финансово подпомагане за 28353,42лв. и е отказано одобрение и са наложени намаления за 5478,24лв. С решение 382 от 29.11.2023 г. по адм. дело 266/2023 г. на АС Сливен съдът е отменил оспореното от Р. К. уведомително писмо и върнал преписката за ново разглеждане на административния орган. В решението административният съд е приел от фактическа страна, че от заявените за подпомагане земеделски парцели по СП основна, за четири от тях са налице данни, че са сертифицирани за биологично производство парцели 30990-462-3-1 с площ 6,01 ха и 35660-247-1-4 с площ 3,96 ха, с култура череши и парцели 47980-409-5-2 с площ 1,98 ха и 47980-455-2-2 с площ 0,43 ха с култура праскови/нектарини. За парцели 30990-796-1-2 с площ 3,82 ха и 30990-799-1-2 с площ 0,55 ха, заявени с култура 222040 (череши), в землището на с. Злати войвода, както и парцел 47980-493-2-1 с площ 1,28 ха, заявен с култура 222020 (праскови/нектарини) няма данни, че са сертифицирани за биологично производство. Съдът е приел, че по делото не е ясно каква част от декларираната от жалбоподателката продукция през 2019 г. е получена от площи сертифицирани за биологично производство и каква част е получена от такива, които не са сертифицирани. Поради това съдът е отменил обжалваното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. С обжалваното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-200-6500/10887/#22 от 18.01.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ"Земеделие", в изпълнение на решение 382 от 29.11.2023 г. по адм. дело 266/2023 г. на АС Сливен, отново не е оторизирана цялата сума за подпомагане по СП основна, като са наложени намаления в размер на 5478,43лв. Според съдържанието в табличен вид на акта, заявените парцели 30990-462-3-1 череши, с площ 6,01 ха; 35660-247-1-4 череши, с площ 3,96 ха; 47980-409-5-2 праскови/нектарини, с площ 1,98 ха и 47980-455-2-2 - праскови/нектарини, са биологични и за тях се прилага правилото на чл. 32, ал. 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за 50% добив от минимално изискуемия, съгласно Приложение 5 на Наредбата, а за парцели 30990-796-1-2 череши, с площ 3,82 ха; 30990-799-1-2 - череши, с площ 0,55 ха в землището на с.Злати войвода, както и парцел 47980-493-2-1 праскови/нектарини, с площ 1,28 ха, които не са биологични и не са в преход, съгласно чл. 29, ал. 2, т. 3 се прилагат изискванията за минимален добив от съответната култура, посочени в Приложение 5 на Наредбата. В уведомителното писмо минималният добив за култура праскови/нектарини на хектар е определен на 5050,813 кг, съответно изискуемият минимален добив от заявените площи за произведена и реализирана продукция праскови/нектарини е изчислен на 18637,50 кг, а реализираният и признат по документи е 17900 кг, общата площ, за която е доказан минимален добив и е оторизирано подпомагане е 3,54 ха. За културата череши минималният добив е изчислен на 3066,143 кг, минималният изискуем добив на 43968,50 кг, а приет за доказан по представените документи и декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредбата добив в размер на 36140 кг, общата площ, за която е доказан минимален добив и е оторизирано подпомагане е 11,79 ха. В поясненията към Таблица 5 от уведомителното писмо е посочена формулата, по която е определен минималният изискуем добив за всяка от заявените за подпомагане култури. От заявените по СП основна за подпомагане 18,03 ха, установената площ е 18,03 ха, общата допустима площ, за която е доказан минимален добив за култури е 15,ЗЗ ха, оторизираната площ е 15,ЗЗ ха, оторизираната сума е 28353,42 лв. и са наложени намаления в размер на 5478,43 лв. Съдът е установил от фактическа страна, че между земеделският производител и "Маком Сертифициране" ООД гр. Велико Търново е сключен договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти от 21.03.2018 г., приложение 1, в което са посочени 13 парцела в землищата на с. Злати войвода, с. Камен и с. Мечкарево, с предназначение за производство на череши, сливи, праскови и овощен посадъчен материал. С писмо вх. СД 01-01-3511 от 09.10.2023 г., приложено по делото, е предоставена справка от "Маком Сертифициране" ООД за данните, предоставени на ДФ Земеделие за кампания 2019 по мярка 11, в която фигурират девет парцела в състояние биологичен и 1 парцел в преход, с отбелязване, че не е предоставяна информация на ДФ Земеделие по Схема за обвързано подпомагане плодове, т. к. контролиращите лица не са имали такова задължение. Според представената от земеделския производител декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. и фактурите към нея, произведената и реализирана продукция от заявените за подпомагане за кампания 2019 г. земеделски площи по Схема за обвързано подпомагане за плодове е 17900 кг от праскови/нектарини и череши 36140 кг. Съдът е констатирал, че данните в приложеното по делото извлечение от електронния регистър, поддържан от Министерството на земеделието и храните, са идентични по отношение на земеделските парцели, площ и култура, посочени в уведомителното писмо като биологични. Посочил е, че не са представени данни за останалите три парцела, заявени по СП основна, че са сертифицирани за биологично производство или са в преход. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че оспореното уведомително писмо не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК и отхвърлил жалбата на земеделския производител. Съдът е приел, че административният орган е спазил указанията на съда, дадени в решение 382 от 29.11.2023 г. по адм. дело 266/2023 г. на АС Сливен. Намерил е, че по делото не е спорно и е установено от събраните писмени доказателства, че от заявените за подпомагане парцели по СП основна за четири са налице данни, че са със сертифицирано биологично производство, а за останалите няма такива доказателства. Приел е, че изискуемият добив за съответната култура е изчислен коректно, съгласно разпоредбите на чл. 29, ал. 2, т. 3 и чл. 32, ал. 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. Оторизираната субсидия и намаленията са определени при спазване на правилото на чл. 29, ал. 3, че размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 3 и са представени доказателства за това. По отношение на формулата за изчисление на минималния добив за всяка от културите съдът е приел, че правилно е изчислен минимално изискуемият добив за хектар като среден добив от биологичните и небиологичните площи и съответно определен минималният добив за заявените за подпомагане площи, въз основа на което е установена обща площ от 15,33 ха, за която е доказан минимален добив, съгласно Приложение 5 и са представени доказателства за това. Съобразно допустимите за подпомагане хектари и посочената в УП ставка за кампания 2019, правилно е определен размерът на полагащото се подпомагане по СП-основна и са наложени намаления в размер на 5478,43 лв. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно интерпретиране на доказателствения материал, при което съдът е достигнал до необосновани правни изводи за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. В нарушение на чл. 170, ал. 3 АПК съдът не е дал точни и ясни указания за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт след като събере и анализира относимите доказателства за спора. Поради визираните нарушения на съдопроизводствените правила и във връзка с касационните доводи за неправилност на съдебния акт, касаторът представя писмени доказателства, които касационната инстанция намира за релевантни към преценката за законосъобразност на обжалваното пред първата инстанция уведомително писмо. Предвид установените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и с оглед забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при следните съображения: Основният спорен въпрос по делото е относно спазване на изискванията за минимален добив на продукция от заявените за подпомагане земеделски парцели по Схемата за обвързано подпомагане плодове при приложение на хипотезата на чл. 32, ал. 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 година. Съгласно чл. 29, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., в приложимата редакция обн., ДВ, бр. 20 от 08.03.2019 г., заявените площи от кандидатите по схемата за обвързано подпомагане за плодове подлежат на подпомагане, когато през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от заявените за подпомагане култури съгласно приложение 5. Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото земеделските стопани са реализирали количество плодове по ал. 2, т. 3 и са представили доказателства за това. В чл. 32, ал. 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. е предвидено, че кандидатите по схемите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 20в и 31, с площи със сертифицирано биологично производство и площите в преход към биологично земеделие удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер 50 % от минималните добиви, определени в приложение 5. Кандидатите по схемите за подпомагане, изброени в чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация. Според таблица 2 от Приложение 5 минималният добив за праскови и нектарини следва да бъде 7500 кг/ха, а за череши 4700 кг/ха. В случай, че заявените площи представляват такива по чл. 32, ал. 5, минималният добив за праскови и нектарини следва да бъде 3750 кг/ха, а за череши 2350 кг/ха. Съгласно приложената по делото декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. и приложените фактури към нея, земеделският производител е заявил добив от изброените земеделски площи, заявени за подпомагане по СП основна, в размер на 17900 кг праскови/нектарини и 36140 кг череши, за които претендира, че са биологично производство. От цитираната нормативна уредба и данните по делото следва, че благоприятен факт за жалбоподателката, подлежащ на доказване, е наличието на фактическите основания за прилагане на чл. 32, ал. 5 от Наредба 3/17.02.2015 г., т.е., че заявените земеделски площи са със сертифицирано биологично производство или са площи в преход към биологично земеделие и минималните добиви от заявените площи за съответната култура следва да са в размер 50 % от минималните добиви, определени в приложение 5. С разпореждането от 01.03.2024 г. по адм. дело 101/2024 г. първоинстанционният съд не е указал на оспорващата, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, съответно тя не е ангажирала в пълен обем доказателства, че продукцията, предмет на декларацията по чл. 32, ал. 1, е добив от земеделски площи, изцяло сертифицирани за биологично производство или площи в преходи и съответно са налице основанията по чл. 32, ал. 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за прилагане на по-благоприятния режим. Без да е изяснил от фактическа страна сертифицирани ли са площите за биологично производство или са площи в преход спорните земеделски парцели, съдът необосновано е приел, че не отговарят на изискванията за подпомагане при условията на чл. 32, ал. 5 от Наредбата. За да достигне до извод за липса на данни, че парцели 30990-796-1-2, 30990-799-1-2 и 47980-493-2-1 са сертифицирани за биологично производство, съдът се е позовал на приложеното пред първата инстанция писмо изх. 051-023/09.10.2023 г. от Маком Сертифициране ООД и извадка от електронния регистър за биологично производство. На първо място съдът не е отчел, че това за земеделски площи, заявени за подпомагане по мярка 11 и не всички от тях са заявени по Схема за обвързано подпомагане за плодове, и на следващо - не е обсъдил в тази връзка приложените по делото договор за контрол и сертификация, сключен между Р. К. и Маком Сертифициране ООД, приложенията и анексите към същия, в които са посочени земеделските площи, обект на инспектиране от контролиращия орган. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 5 от Наредба 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, в договора за сертификация и контрол идентификацията на поземлените имоти се извършва по КВС или кадастрална карта. Касаторът подържа, че е налице идентичност на поземлените имоти, описани с кадастрални номера в договора за сертифициране и контрол и заявените за подпомагане земеделски площи, за които органът е приел, че не са биологични, както и че става въпрос за едни и същи земеделски площи, заявени за подпомагане през предходни години и за кампания 2019 г., които обаче са въведени с различни номера на БЗС в ИСАК за различните кампании. В подкрепа на доводите си в тази насока в касационната жалба касаторът представя писмени доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че според нормативната уредба на биологичното земеделие, дейностите се осъществяват на едни и същи земеделски площи за целия период на поет ангажимент (увеличаването и намаляването на площите също подлежи на оторизация от Разплащателната агенция), като биологичното им състояние и на производство от тях подлежат на контрол и сертифициране от контролиращите лица, съгласно сключените договори. Съгласно чл. 45, ал. 3, т. 6 от Наредба 5 от 03.09.2018 г, в приложимата редакция, информацията за парцели в система на контрол по КВС или КК, начало на преходния период, площи и информация за култури се въвежда от контролиращото лице в публичния електронен регистър. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство, касационната инстанция не разполага с възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон, респективно да разгледа по същество доводите на касатора по същество на спора за биологичния статус на земеделските парцели. Поради това тези обстоятелства следва да бъдат изяснени на плоскостта на приложимата нормативна уредба от първоинстанционния съд след връщане на делото за ново разглеждане. Съдът следва да разпредели коректно доказателствената тежест между страните и обсъди представените пред касационната инстанция писмени доказателства поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, както и да прецени необходимостта от назначаване на съдебно-техническа експертиза във връзка с доводите на касатора за идентичност на земеделските площи, заявени за подпомагане за кампания 2019 с тези, предмет на договора за сертифициране и контрол, с оглед изясняване на биологичното им състояние. Производен на основния спорен въпрос за биологичния статус на земеделските площи, за които административният орган е приел, че не са такива, е въпросът дали е постигнат необходимият минимум добив от културата на заявените за подпомагане земеделски парцели по СП основна и кои изисквания са приложими по чл. 29, ал. 3 или чл. 32, ал. 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 година. В тази насока касационният жалбоподател представя с касационната жалба сертификационни писма за произведена продукция череши 36,14 тона и праскови -17,90 тона за 2019 г. при спазване на правилата за биологично производство от описаните в тях земеделски площи, респ. поземлени имоти с различни сигнатури, включително с идентични на посочените в заявлението за подпомагане и оспореното уведомително писмо. Тези писмени доказателства следва да бъдат обсъдени от съда при новото разглеждане и преценена правилността на приложената формула от административния орган за определяне на минималния изискуем добив и законосъобразността на наложените намаления. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция в зависимост от изхода на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение: