Решение № 6594 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 151/2010 г.

Решение № 6594 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 151/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Плевен, против решение № 663 от 3.12.2009 г. по адм. дело № 913 по описа за 2009 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена издадената от касатора заповед № СП-02-Д-3143 от 07.10.2009 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания. Посочените пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 8в, ал. 1 във вр. с чл. 3, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), на административнопроцесуалната норма на чл. 16а, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД), необоснованост. Ответницата Преслава Йонкова Дилова от гр. Плевен е оспорила касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е заповед № СП-02-Д-3143 от 07.10.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Плевен, с която на Преслава Йонкова Дилова от гр. Плевен е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД и чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД по мотиви, че заявителката е "редовно учаща се студентка в Румъния, не може да се грижи за детето си, за което саморъчно е декларирала, че се отглежда в страната, т. е. в България". Решението на Административен съд - Плевен, с което оспореният административен акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, съдът законосъобразно е приел за изпълнени и двете предвидени от закона условия за отпускане на еднократната помощ за деца: майката е студентка, учаща в редовна форма на обучение в Университет Овидиус в Констанца, Румъния и детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Касационните доводи за необоснованост и материалноправни нарушения са неоснователни. Съгласно чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година възниква за майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Наличието на първото предвидено от закона фактическо условие се доказва по реда на чл. 16, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД - с представяне на уверение от висшето училище, че майката е записана като редовна студентка към датата на подаване на молба-декларацията. Касационната ответница Преслава Йонкова Дилова е подала молба-декларация на 25.09.2009 г. и е приложила удостоверение № 1510/21.09.2009 г. на Университет Овидиус Констанца, Юридически факултет и административни науки, относно обстоятелството, че е записана за учебната 2009/2010 г., четвърти курс, редовно обучение и продължава обучението си. В същия смисъл е и удостоверение на № 1479/15.09.2009 г., издадено от същия университет, съгласно което Преслава Йонкова Дилова е студентка редовно обучение. В мотивите към оспорения административен акт Директорът на ДСП - Плевен е приел за безспорно обстоятелството, че заявителката е "редовно учаща се студентка в Румъния", но е отказал отпускането на еднократната помощ по съображения, неотносими към хипотезиса на чл. 8в от ЗСПД - "не може да се грижи за детето си, за което саморъчно е декларирала, че се отглежда в страната, т. е. в България". Съгласно така възприетото от административния орган фактическо положение заявителката изпълнява и условието по чл. 3, т. 3 от ЗСПД - тя е български гражданин, по данни от удостоверението за раждане детето й Моника-Никол е с баща гражданин на Румъния, но самото то също е български гражданин, и се отглежда в страната. Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, е издадено в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е уважил жалбата, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,