Решение № 7746 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2011 г.
ВАСVII отделение02.06.2011 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. София срещу решение № 274 от 03.12.2010 г. по преписка № 239/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава териториалното й звено в гр. Видин, на ул. "Цар Александър" № 13, ет. 4, считащо се за дискриминация по чл. 5 от Закона за защита от дискриминация и в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр са дадени предписания. ИЗМЕНЯ решение № 274 от 03.12.2010 г. по преписка № 239/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта с която е основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр за установеното нарушение на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., като я НАМАЛЯВА на 500 лв. Осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. София да заплати на Комисията за защита от дискриминация разноски по делото в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 7746 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и § 23 от ЗИДАПК /ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г./ Образувано е по жалба, подадена от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. София срещу решение № 274 от 3.12.2010 г. по преписка № 239/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в която се помещава териториалното й звено в гр. Видин на ул. "Цар Александър" № 13, ет. 4, което в съответствие с чл. 5 от ЗЗДискр се смята за дискриминация и представлява нарушение на закона, наложена е на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр имуществена санкция в размер на 2500 лв. за установеното нарушение на закона - поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата, в което се помещава териториалното й звено в гр. Видин, на ул. "Цар Александър" № 13, ет. 4, предписано е на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 да преустанови дискриминацията по признак "увреждане", състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до и в сградата, в която се помещава териториалното й звено и да бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъп за хора с увреждания до сградата, в която се помещава териториалното й звено. Излагат се доводи, че агенцията не притежава право на собственост върху сградата, в която се помещава териториалното й звено, офисите са разположени в сграда, собственост на "Напоителни системи" АД. Посочва се, че на входната врата на сградата е поставена табела с телефонния номер на ТЗ "РК" Видин, като в случай на необходимост служител на звеното обслужва лицето на партерния етаж на сградата. Възразява се, че агенцията не е задължен субект по чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр и за изпълнението на предписанията съответният орган следва да има качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Представителят на КЗДискр излага становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованото лице Петър Илиянов Кичашки счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр. Разгледана по същество е неоснователна. Една от хипотезите на чл. 5 от ЗЗДискр предвижда, че се смята за дискриминация и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда" съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания, е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Безспорно е, че в сградата на териториалното звено на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в гр. Видин, на ул. "Цар Александър" № 13, ет. 4, няма изградена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания и лица с двигателни затруднения, тъй като няма рампа и парапети и липса асансьор за обслужване на гражданите, което е установено и с констативен протокол от 25.11.2009 г., поради което е налице нарушение на задължението за поддържане на достъпна архитектурна среда. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че агенцията не се явява адресат на изискването на нормата на чл. 5 ЗЗДискр, тъй като ползва обекта по договор за съвместна дейност с "Напоителни системи" ЕАД, с който й е предоставено безвъзмездно ползване на стаи на четвъртия етаж от сградата и няма законови права да извърши в имота изисканите от комисията действия, тъй като не е собственик и няма учредено вещно право на строеж върху имотите. Задължението за създаване на достъпна архитектурна среда е на агенцията като юридическо лице на бюджетна издръжка, което извършва в сградата дейностите по издаване на билети и разрешителни за риболов, за което е необходим достъп за лица с увреждания. Жалбоподателят пред комисията е заявил, че семейството му притежава рибарници в гр. Видин и като пълномощник на фирмата няма достъп до териториалното звено на ИАРА в гр. Видин Правилни са изводите на комисията, че организационните мерки при обслужването на лица с увреждания, като посрещането, подпомагането им и обслужването им от служители на агенцията на входа не отстраняват допуснатото нарушение. Изискването за достъпна среда предполага лицата с увреждане да имат възможност да се предвиждат самостоятелно да гишетата за обслужване. Не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на решението на комисията. Обстоятелството, че в диспозитива на решението не е записано засегнатото лице, не води до незаконосъобразност на решението. Относно размера на санкцията комисията е взела предвид, че агенцията не е предприела действия за осигуряване на архитектурна достъпност на клона. Размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали от 2500 лв. на 500 лв., което е достатъчно за изпълнение на целта на закона. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение