Решение № 12688 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 706/2012 г.

Решение № 12688 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 706/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стемакс Трейдинг" ЕООД - гр. София чрез управителя си Илиян Илиев срещу решение № 5179/15.11.2011 г., постановено по адм. дело № 6317/2011 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2001007855/10.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 964/09.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за за установено данъчно задължение за ДДС за месец декември 2009 г. на стойност 178 000 лв., вследствие отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Жерард рипортинг индъстри" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът в нарушение на служебното начало е отхвърлил жалбата поради несъбирането на доказателства и не е указал на страните да го сторят. Изложени са оплаквания, че съдът не е анализирал и преценил всички събрани по делото доказателства и не е взел предвид, че процесната фактура (и) е издадена за авансово плащане на доставката на замразени храни - месо и риба. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Николова я оспорва и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение, както и да се присъди в негова полза юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че наличието на данъчна фактура и осчетоводяването й не е достатъчно да се приеме, че е налице реална доставка. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел, че не са налице безспорни доказателства за реалността на доставките - замразено месо, приемайки, че жалбоподателят не е уточнил коя фактура документира авансово плащане и това твърдение не отговаря на съдържанието на представените фактури, тъй като в тях няма отразявания за авансово плащане. Съдът е обсъдил, че наличието на договор между доставчика и "Еврофиго" АД не е факт, който сам по себе си е достатъчен да установи по несъмнен начин, че към 01.12.2009 г. "Жерард рипортинг индъстри" ЕООД е разполагал с над 21 тона замразено месо, щом преди това в склада на "Еврофиго" АД не е съхранявано месо, собственост на доставчика. Направен е извод, че не са ангажирани доказателства, с които е документирано прехвърляне на собственост от доставчика на жалбоподателя на фактурираното количество замразено месо. Обжалваното решение е правилно постановено. Законодателят в разпоредбите на чл. 68, чл. 69, ал. 1 и чл. 71 ЗДДС дефинира правото на приспадане на данъчен кредит и условията за неговото упражняване. Те регламентират, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да се установи по несъмнен начин, че доставката е извършена реално, т. е. че е налице прехвърляне правото на собственост на стоката - замразено месо от доставчика на касатора. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Оплакването, че съдът е нарушил служебното начало и не е събрал доказателства, е неоснователно. Доказателствената тежест е за касатора, който е следвало при условията на пълно насрещно доказване да установи твърдените от него положителни факти - че са налице всички положителни предпоставки по чл. 68 и сл. от ЗДДС за възникване в полза на касатора правото на приспадане на данъчен кредит. Приходната администрация в ревизионния акт е твърдяла отрицателни факти, като по общите правила на доказването, този който твърди отрицателните факти не е длъжен да ги доказва. Затова макар в ДОПК да няма изрична разпоредба за презумпцията за верност на констатациите на ревизионния акт, както беше по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), то въз основа на изложеното по-горе в тежест на касатора е било да докаже, че са осъществени реални доставки на замразено месо през месец декември 2009 г., но това не е направено. Наличието на сключен договор между доставчика "Жерард рипортинг индъстри" ЕООД (преименувано впоследствие на "Валдес Консулт" ЕООД) с "Еврофиго" АД за съхраняване в склада на последния на замразено месо не доказва неговото изпълнение. Освен това от извършената по време на ревизията насрещна проверка на "Еврофиго" АД е установено, че в неговия склад за месец декември 2009 г. "Жерард рипортинг индъстри" ЕООД не е съхранявал месо, води до извод, че доставчикът не е могъл за посочения период да продаде замразеното месо на касатора, предвид твърденията, че месото е придобито от доставчика чрез ВОД от Румъния през месец август 2009 г., още повече като се вземе предвид и спецификата на процесната стока - замразено месо и неговата трайност. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е доказано по безспорен начин по делото наличието на реалност на процесните доставки - прехвърляне правото на собственост на замразено месо по смисъла на чл. 6 и чл. 25 ЗДДС от доставчика на получателя (касатора), както и е установено още по време на ревизията, че доставчикът не е разполагал с кадрова обезпеченост за доставките. Процесните фактури - 5 бр. от месец декември 2009 г. са с предмет доставка на замразено месо, поради което твърденията на касатора, че съдът не е отчел факта, че се претендира право на данъчен кредит по фактури за авансово плащане, са неоснователни и недоказани. Видно от доказателствата по делото, от процесните фактури, издадени през месец декември 2009 г. не се установява предмета на стопанската операция в тях да е авансово плащане, а за доставка на замразено месо, предвид и придружаващите фактурите спесификации. Наличието обаче само на фактури, в какъвто смисъл е и константната практика на ВАС не е достатъчно да се приеме, че с тях се доказва осъществяването (прехвърлянето на собствеността на стоките) реалността на доставките. Нещо повече, в договора за доставка от 01.07.2009 г. изрично е прието, че плащането на стоките ще се извършва след предаването им - чл. 2 от договора, което още веднъж показва несъстоятелността на тезата на касатора, че процесните фактури са за авансово плащане. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че като е приел, че не се доказва реалността на доставките, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, съответстващо на разпоредбите на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, на съдопроизводствените правила, както и при правилно установена фактическа обстановка по делото са изградени и правните изводи на съда, затова съдебното решение е и обосновано и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, на ответника по касационната жалба не се присъжда възнаграждение, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,