Решение № 7482 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2017 г.

Решение № 7482 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1169/28.06.2017 г. по адм. дело № 944/2017 г. Административен съд гр. В. е отхвърлил жалбата на "АС" ЕООД с ЕИК: ********* от с. П., община Г. Т., област Д., против Акт за установяване на задължения № П- 03000816213263-135-001/06.02.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., с който е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 16119.02 лв. и лихва за забава в размер на 1397.53 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "АС" ЕООД чрез пълномощника му адв. Каменова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. В. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на ТД на НАП - гр. В. не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт за установяване на задължения по декларация, основанията на органа по приходите, поради които приема, че не са изпълнени изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, поради което неправомерно е ползвана отстъпка на същия за 2015 г., в резултат на което са определени задължения за такъв данък в размер на 16119.02 лв. и лихва за забава в размер на 1397.53 лв. Направен е извод, че спорът между страните е правен и се свежда до това налице ли са общите изисквания на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за ползване на данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО/данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители/. След тълкуване на нормата на чл. 167 ЗКПО, административният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в акта не е отчетена разликата между "публични задължения" и "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения", като в тази насока е направено позоваване на практиката на Върховния административен съд, съответно е посочено, защо не се споделя друга практика на ВАС. Н. е краен извод за законосъобразност на оспорения акт, съответно неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - гр. В. е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Основните оплаквания на касатора за допуснати нарушения на материалния закон, както и за необоснованост. В жалбата се излагат аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че дружеството има задължения за осигурителни вноски и е налице хипотеза по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, която препятства преотстъпване на корпоративния данък за 2015 г. при условията на чл. 189б ЗКПО. По направените оплаквания настоящата касационна инстанция съобрази следното: Съгласно непротиворечивата практика на Върховния административен съд: решение № 1349/09.02.2016 г., по адм. д. № 14207/2014 г.; решение № 12021/09.11.2016 г., по адм. д. № 7508/2014 г. на VIII отделение; в решение № 11282/25.10.2016 г., по адм. д. № 12556/2015 г. на I отделение; решение № 7975/30.06.2016 г. по адм. д. № 6434/2015 г. на II отделение и др., с акт по чл. 106, ал. 1 от ДОПК се осъществят служебни корекции само относно основата за данъчното облагане или размера на задължението въз основа на данни от самата декларация. При анализ на предпоставките за приложение на чл. 106, ал. 1 ДОПК е видно, че по този ред, с АУЗД, могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от задължено лице обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията. По този процесуален ред не могат да се разрешават правни спорове, въз основа на установени от приходните органи нови факти и обстоятелства, различни от декларираните. Такива констатации следва да бъдат обосновани в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, което е недопустимо по реда на чл. 106, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1 ДОПК. Алинея трета на чл. 106 ДОПК постановява, че независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. От тази разпоредба не следва, че във всеки случай, в който е допустимо извършването на ревизия, може да се издаде акт за установяване на задължение по декларация. Тълкуването на целия нормативен текст на чл. 106 ДОПК налага извод, че извършването на ревизия е допустимо, независимо от издаване на АУЗД, докато издаването на последния е само при наличие на несъответствия в самата декларация относно данъчната основа или размера на установения данък. След като в случая не става дума за несъответствие в данните на декларацията относно данъчната основа и размера на установения данък, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по ЗКПО и по специално за наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на декларатора към 31.12.2015 г. като основание за преотстъпване на корпоративен данък за периода, то е следвало да бъде възложено извършването на ревизия, като в ревизионното производство, при гарантиране на правото на защита на данъчно-задълженото лице, се извърши събиране на доказателствата, обосноват се фактически констатации, въз основа на тях и се установят публичните задължения за периода. В случая органите по приходите са обосновавали несъответствие между подадената декларация и основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на това са определили задължения по ЗКПО, поради това доколкото преценката за наличието на изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 ЗКПО засяга основанието на данъчното задължение, тази преценка подлежи на установяване в ревизионно производство. След като административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и вида на административното производство. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на акта, поради което и независимо от обсъждането на доводите по приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за случая, първоинстанционният съд неправилно не е отменил акта като незаконосъобразен. При този изход на спора ТД на НАП - гр. В. следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в размер на 1 341 лв., съгласно направеното в касационната жалба искане и приложените доказателства. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,