Решение № 10856 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2018 г.

Решение № 10856 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. срещу Решение № 2333 от 28.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1372 по описа на Административен съд – В. (АС – В.) за 2017 г., в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Иванов иск за имуществени вреди срещу Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – В. за присъждане на обезщетение в размер на 4433, 00 лв. заради недължимо платени осигурителни и здравни вноски в периода от 2000 г. до 2011 г. и в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Иванов иск за неимуществени вреди срещу ТД на НАП – В. за присъждане на обезщетение в размер на 1000,00 лв. във връзка с недължимо платени осигурителни и здравни вноски в периода от 2000 г. до 2011 г. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол е неправилно. Излагат се съображения по същество на спора. Поддържа се становище, че неправилно първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на предявените искове поради липса на искане от страна на Иванов пред административния орган за връщане на недължимо платени от него "вноски по НЗОК". Иска се отмяната на решението в обжалваната част. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично. Поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът – ТД на НАП – В. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, представен от упълномощен юрисконсулт. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представя писмени бележки, в които прави искане решението в обжалваната част да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. С Решение № 2333 от 28.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1372 по описа на АС – В. за 2017 г. съдът е признал за установено по отношение на ТД на НАП – В., че Иванов не дължи сумата от 250, 00 лв., представляваща глоба по Наказателно постановление № 11-11925 от 18.10.2011 г., издадено от заместник – директора на ТД на НАП – В., ведно с лихвите за забава, като погасени по давност, отхвърлил е като неоснователен предявения от Иванов иск за имуществени вреди срещу ТД на НАП – В. за присъждане на обезщетение в размер на 4433, 00 лв. заради недължимо платени осигурителни и здравни вноски в периода от 2000 г. до 2011 г. и е отхвърлил като неоснователен предявения от Иванов иск за неимуществени вреди срещу ТД на НАП – В. за присъждане на обезщетение в размер на 1000, 00 лв. във връзка с недължимо платени осигурителни и здравни вноски в периода от 2000 г. до 2011 г. Решението в частта, с която първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ТД на НАП – В., че Иванов не дължи сумата от 250, 00 лв., представляваща глоба по Наказателно постановление № 11-11925 от 18.10.2011 г., издадено от заместник – директора на ТД на НАП – В., ведно с лихвите за забава, като погасени по давност, не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Видно от решението в обжалваната му част, съдът е приел, че наред с отрицателния установителен иск, предявен от Иванов, е сезиран и с два иска, предявени от него срещу ТД на НАП - В., с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4433, 00 лв., изразяващи се в платени от него осигурителни вноски за периода 2000 г. – 2011 г., които не дължал като пенсионер по болест и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв. във връзка с неоснователно платени осигурителни вноски за същия период от 11 години. За да отхвърли тези два иска, съдът се мотивирал, че в случая, за да е основателен искът за обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ трябва да е налице незаконосъобразен акт на органите по приходите, с който е отказано възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни и здравни вноски, наложени от НАП или отменен с влязло в сила съдебно решение ревизионен акт за дължими от Иванов осигурителни и здравни вноски. Наред с това, следвало да е налице и причинно – следствена връзка между тези актове и претърпените имуществени и неимуществени вреди. Съдът съобразил това, че по делото няма данни за съществуването на акт на орган по приходите, с който да му е отказано възстановяване на недължимо платени осигурителни вноски, нито такъв да е отменен с влязло в сила съдебно решение. По тези причини съдът направил извод за неоснователност на предявените искове за вреди и ги отхвърлил. Решението, в обжалваната част е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, поради което то следва да бъде обезсилено в тази част. Установява се, че Иванов е предявил жалба до Районен съд – В.. След като съдът му дал указания с оглед уточняване на претенциите му, с "Уточняваща молба" от 02.05.2017 г. (л. 43 от делото на Районен съд – В.) Иванов уточнил, че иска постановяването на решение, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 11-11925 от 18.10.2011 г. на директора на ТД на НАП – В. и да бъде осъдена НАП – В. да му заплати обезщетение в размер на 1000, 00 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в психическо напрежение и в размер на 4433, 00 лв. заради неправомерно "... внесените здравни осигуровки за периода 2000 – 2011 г. ". След изпращане на делото от Районен съд – В. в АС – В., с Разпореждане № 8953 от 29.05.2017 г. съдът е оставил без движение предявената от Иванов искова молба. Указал му да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 10, 00 лв. по сметката на АС – В.; такива относно обжалването на Наказателно постановление № 11-11925 от 18.10.2011 г. на директора на ТД на НАП – В.; да уточни дали предявява само иск срещу ТД на НАП – В. или оспорва и посоченото наказателно постановление и да уточни дали претендира обезщетение срещу ТД на НАП – В. за имуществени вреди в размер на 4433, 00 лв. и за неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв. Предупредил Иванов, че при неотстраняване на нередовностите, производството по делото ще бъде прекратено. Съобщение за това разпореждане било връчено на Иванов на 05.06.2017 г. чрез неговата съпруга. В срока за изпълнение на разпореждането по делото постъпила "Искова молба" (л. 58, 59 от първоинстанционното дело) от Иванов. С Разпореждане № 10120 от 13.06.2017 г. съдът приложил молбата към делото, като отново указал на Иванов да изпълни указанията, които са му дадени с разпореждането от 29.05.2017 г. в седемдневен срок от съобщението за новото разпореждане. Предупредил Иванов, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. Указал му също така, че може да поиска предоставянето на правна помощ, ако финансовото му положение не позволява наемането на адвокат. Съобщението било връчено на Иванов на 21.06.2017 г. чрез неговата съпруга. Постъпила "Уточнителна молба" от него (л. 62 от посоченото дело), с която нередовностите не били отстранени. С Разпореждане № 11330 от 28.06.2017 г. съдът дал на Иванов допълнителни указания във връзка с възможността да му бъде назначен адвокат по Закона за правната помощ. Без да даде отговор на това разпореждане, с Определение № 2000 от 21.07.2017 г. (л. 79 от първоинстанционното дело) на Иванов била предоставена правна помощ. Не се констатира определеният адвокат от Адвокатска колегия – В. да е назначен на Иванов за процесуален представител. Предвид изявлението на Иванов, направено в открито съдебно заседание на 08.11.2017 г. пред първоинстанционния съд, бил даден ход на делото без той да е представляван от адвокат. Съдът докладвал делото така: "Производството е по реда на чл. 292 от АПК във връзка с предявен отрицателен установителен иск от В. И., постъпил като "уточняваща молба" с вх. № 9873 от 05.04.2017 г., с която се иска съдът да признае по отношение на ТД на НАП – В., че ищецът не дължи сумата от 250, 00 лв., представляваща наложена глоба с наказателно постановление № 11-11925 от 18.10.2011 г. на директора на ТД на НАП – В., за това че жалбоподателят не е подал в срок декларации за дължимите осигурителни вноски за 2010 г. " В съдебното заседание на 20.12.2017 г. страните не се явили и бил даден ход по същество. Б. постановено обжалваното решение, с което съдът е признал за установено по отношение на ТД на НАП – В., че Иванов не дължи сумата от 250, 00 лв., представляваща глоба по Наказателно постановление № 11-11925 от 18.10.2011 г., издадено от заместник – директора на ТД на НАП – В., ведно с лихвите за забава, като погасени по давност, отхвърлил е като неоснователен предявения от Иванов иск за имуществени вреди срещу ТД на НАП – В. за присъждане на обезщетение в размер на 4433, 00 лв. заради недължимо платени осигурителни и здравни вноски в периода от 2000 г. до 2011 г. и е отхвърлил като неоснователен предявения от Иванов иск за неимуществени вреди срещу ТД на НАП – В. за присъждане на обезщетение в размер на 1000, 00 лв. във връзка с недължимо платени осигурителни и здравни вноски в периода от 2000 г. до 2011 г. Определение за конституиране на страните по делото на основание чл. 154 АПК не се констатира да е постановено от първоинстанционния съд. Установено било по делото, че Наказателно постановление № 11-11925 от 18.10.2011 г. на зам. директора на ТД на НАП – В. било потвърдено с Решение № 3422 от 26.11.2012 г., постановено от Районен съд – В., оставено в сила с Решение № 570 от 07.03.2013 г., постановено по адм. д. № 125 по описа на АС – В. за 2013 г. Съгласно чл. 19, ал. 1 - 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище С. (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП). Последните не са юридически лица. По аргумент от чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. На фона на посочената по - горе нормативна основа, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че ТД на НАП – В. разполага с процесуална правосубектност да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по които се е произнесъл и в която част решението сега е предмет на касационна проверка. Всъщност, съдът не само неправилно е призовал ТД на НАП – В. като ответник в производството по исковете по ЗОДОВ, но и се е произнесъл по нередовна искова молба. В допълнение, в първото по делото съдебно заседание двата иска за присъждане на обезщетение за претърпени от Иванов имуществени и неимуществени вреди не са били докладвани, без да е налице съдебен акт, с който производството по тях да е било прекратено. Съдът не е извършил преценка за допустимост на производството в частта, в която е образувано по предявените от Иванов искове за присъждане на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди в контекста на чл. 204 и чл. 205 АПК. Съдът не е получил отговор на Разпореждането от 29.05.2017 г. и на това от 13.06.2017 г., но въпреки това е насрочил делото в открито съдебно заседание и е разгледал повдигнатия пред него спор. Именно на този етап съдът е следвало да извърши преценка за допустимост на исковете за вреди по чл. 204 АПК. В тази връзка е следвало да съобрази изявлението на Иванов в приложената на л. 43 от делото на Районен съд – В. "Уточняваща молба" от 02.05.2017 г., видно от обстоятелствената част на която се споменават решения на Върховния административен съд, за които съдът не е изяснил относимостта им към спора. Пак там се твърди, че Иванов е претърпял вреди поради "действия на НАП В.". Освен това, в тази молба Иванов е посочил, че насочва исковете си не срещу ТД на НАП – В., а срещу НАП – В., предвид което съдът е следвало да изиска уточнение и в тази насока, като съдейства чрез указанията си на ищеца относно надлежното упражняване на правото на иск, вместо да го замества при избора му срещу кого да насочи исковете си. Именно това практически е извършил съдът, като е призовал като ответник и по исковете за вреди непосочената от Иванов - ТД на НАП – В.. Като съобрази изложеното в предходния абзац и това, че съдът не е получил отговор на Разпореждането от 29.05.2017 г. и на това от 13.06.2017 г., настоящият състав на Върховния административен съд намира, че съставът на АС – В. се е произнесъл по нередовна искова молба и срещу ответник, който по предписанието на чл. 205 АПК не може да отговаря по исковете. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изиска уточнение досежно ответника, срещу когото са насочени исковете. Както се посочи, съгласно чл. 205 АПК ответник по иска за обезщетение за вреди е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск и съдът следи служебно за наличието й. Съдът следва служебно също така да предприеме действия, за да отстрани нежелания резултат от липсата й. Част от тези мерки е уведомяването на ищеца, че е предявил иска си срещу неправосубектен ответник, щом волята му е била разбрана от съда по този начин (тоест, че исковете са предявени срещу ТД на НАП – В.) и даването на срок за отстраняване на този недостатък на исковата молба. В конкретния случай, съгласно волята на ищеца, ответник по исковете е НАП - В.. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е указал с нарочно разпореждане на Иванов да извърши уточнение досежно ответника предвид твърденията в обстоятелствената част на "Уточняващата молба" от 02.05.2017 г. и това, че посоченият не е ясно дефиниран. Така исковете са били разгледани от съда при участието на ответник, който няма процесуална правоспособност, което има за последица недопустимост на постановения съдебен акт в тази част. При така констатираното, според настоящия състав на Върховния административен съд, решението, предмет на касационна проверка, в обжалваната част се явява постановено по нередовна искова молба. Съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и ГПК, приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Дължимо от съда е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти Иванов във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Следвало е да му укаже да посочи еднозначно ответника, срещу когото насочва иска си, предвид посоченото по – горе, както и да изиска уточнение в коя хипотеза на чл. 204 АПК Иванов е предявил исковете (във връзка с кой акт, действие или бездействие), като му определи срок за изпълнение на даденото указание и да го предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение. Като не е направил това, исковите претенции на Иванов са останали неуточнени по отношение на ответника, срещу когото ги насочва, както и по въпроса кои са правопораждащите отговорността на посочения ответник актове, действия или бездействия. В допълнение, искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неуточнен и по период, като Иванов не е конкретизирал в какво се състои изпитваното от него "психическо напрежение", както и какво именно го е провокирало. Искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди също е следвало да бъде уточнен, като Иванов е следвало ясно да заяви от какво произтичат те, доколкото изявленията му са свързани от една страна с платени "здравни" вноски, а от друга – с платени "осигурителни" вноски и "задължителни осигурителни" вноски. Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, решението да бъде обезсилено в обжалваната част като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - В.. Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл. 129, във вр. с чл. 101 ГПК следва да даде указания на Иванов за отстраняване на пречките за разглеждане на исковете, свързани както с посочването на ответник в съответствие с разпоредбата на чл. 205 АПК, така и с отстраняване на посочените по – горе нередовности. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение