Решение № 11727 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2016 г.

Решение № 11727 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. Д. Д. и Ц. Д. от гр. В., чрез адв. Жеков и 2. главен архитект на район "Приморски" при О. В. срещу решение № 306 от 15.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2885/2015 г. по описа на Административен съд - В. В жалбите се излагат подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна със законните последици. О. К. С., П. В., Г. В. и Ц. Я., в писмено възражение оспорват касационните жалби като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби, поради неправилно тълкуване на закона досежно правото на главния архитект да делегира правомощията си за издаване на виза по чл. 140 от ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а по същество - основателни по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на виза изх. № АУ058471ПР/23.06.2015 г. за надстройка на жилищна сграда на граница със съседен имот /свързано застрояване/ на главния архитект на район "Приморски". Прието е, че визата е издадена при упълномощаване от главния архитект на О. В. със заповед, която е служебно известна на съда и е "общоизвестен акт", но липсва законова възможност за делегиране на тези правомощия от главния архитект на общината, който е компетентния орган съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Решаващият правен извод се базира на тълкуване нормите на чл. 140 ЗУТ във връзка с § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ в приложимата редакцията към 23.06.2015 г. -главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, но не и правомощия, каквото е изрично даденото такова за издаване на виза по чл. 140 ЗУТ. Този извод е подкрепен и с разписаните в чл. 5, ал. 3 от ЗУТ функции на главният архитект. Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разпоредбата на чл. 140 от ЗУТ регламентира реда за издаването на виза за проектиране, като съгласно ал. 1 компетентен да издава виза е главния архитект на общината. С нормата на § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ се регламентира възможността за делегиране това правомощие, но само от законово визирания орган, а именно: главния архитект, т.е. още с редакцията на нормата от 2007 г. /ДВ 61/27.07.07 г./ е изрично разписана възможността главния архитект на общината да преотстъпва свои функции на други длъжностни лица от общинската администрация, в частност на главните архитекти на районите. Тази норма не визира ограничения за главния архитект при предоставянето на негови функции на други длъжностни лица от общинската администрация, а понятието функции безспорно включва и законово предоставени правомощия. С оглед на горното, преценката за валидност на оспорения пред първата инстанция административен акт следва да се извърши при съобразяване на заповед № 279/22.06.2015 г., вписана изрично в оспорената виза под подписа на издателя - главен архитект на район "Приморски". Тази заповед обаче не е представена по делото и с административната преписка и не е изискана от съда. Позоваването на съда на "общоизвестен акт" по отношение на заповедта съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като цитираната заповед не е приобщена по надлежния ред като доказателство по делото. Това препятства възможността на преценка валидността на визата от настоящата инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено в нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 АПК и чл. 171, ал 4 вр. с чл. 9, ал. 3 и чл. 152, ал. 4 от АПК, които са от категорията на съществените по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение