Решение № 13908 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15135/2011 г.

Решение № 13908 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15135/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Цанко Любомиров Дренски, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4292/05.10.2011 г., постановено по адм. дело № 9417/2010 г. по описа на Административен съд -София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 2000800302/27.06.2008 г., издаден от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София град, потвърден мълчаливо, а впоследствие и изрично с Решение № 1616/06.11.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на съда досежно установеността на предвидените в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК предпоставки за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК е необоснован и не съответства на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства. Сочи, че в полученото уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК не се съдържат мотиви, обосноваващи преминаването към ревизия при особени случаи, както и, че не са събрани относими доказателства във връзка с релевираните от лицето твърдения за произхода на средствата, в резултат на което атакуваният РА е издаден при съществени процесуални нарушения. Навежда довода, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е приел, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК тя лежи върху ревизираното лице. Поддържа, че от представените доказателства се установява, че " Партньори" АД му е върнал поетапно предоставените по двата договора за заем суми, като към 31.12.2001 г. размерът на погасения заем възлиза на 480 440 лв., който следва да се включи в началното салдо. Сочи, че в резултат на това сумиране, наличните му средства за 2002 г. са в по- голям размер от извършените разходи, като при съпоставката им следва да се отчете и получената от Тодор Милчев Тодоров в заем сума от 500 000 лв. В тези насоки касаторът излага подробни съображения в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения ревизионен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в срока по чл. 163, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК не депозира писмен отговор по жалбата, не се явява и представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 2000800302/27.06.2008 г., издаден от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София град, потвърден мълчаливо, а впоследствие и изрично с Решение № 1616/06.11.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в частта, с която са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 124 542.50 лв. и 84 4848.68 лв. лихви за забава. За да отхвърли предявената жалба, административният съд е приел от фактическа и правна страна следното: РА е издаден от териториално и материално компетентен орган, в законоустановената форма и при установеност на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, обосноваващи приложението на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Този извод е мотивиран с извършеното от ревизираното лице на 21.02.2002 г. внасяне по банковата му сметка на сумата от 500 000 лв., чийто произход е приет за недоказан, а размерът й е отчетен като разход във връзка с изготвения паричен поток за 2002 г. Въз основа на него е установено превишение на извършените от лицето разходи спрямо получените доходи за 2002 г., което е квалифицирано като укрит и недеклариран доход по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След като е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е приел, че те не опровергават фактическите констатации в РА досежно достоверността на декларираните от ревизираното лице обстоятелства и дадените обяснения от трети лица. Досежно договора за заем от 20.12.2001 г., сключен с Тодор Тодоров, решаващият състав е посочил, че не е доказана разполагаемостта за заемодателя на заетата сума от 500 000 лв., в резултат на което не е установено главно и пълно твърдяното заемно правоотношение. Относно получаването на заети от ревизираното лице суми от "Партньори" АД е прието, че представените ПКО и РКО нямат доказателствена сила поради липса на изискуемите реквизити, поради което те не установяват получаването и връщането на сочените суми. Отделно от това е преценено, че липсват доказателства, че Цанко Дренски е разполагал с парични средства в размер на 1 078 440 лв., в резултат на което той не е имал обективната възможност да предостави такава сума, съответно - не е получавал обратно същата през периода 31.08.1999 г. - 28.12.2002 г. В обобщение е прието, че лицето не е получило сочените приходи, поради което законосъобразно съответните суми не са отчетени при изготвените за целите на облагането парични потоци. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Административният съд е изложил конкретни мотиви във връзка с установеността на предпоставките за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, както и досежно обосноваността и законосъобразността на РА в тази му част, поради което релевираните в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Те са били поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени от първоинстанционния съд, като изложените съображения и направените изводи са правилни и се споделят от настоящия състав. Извършената ревизия е повторна след отмяна с решение на ответника на предходен РА от 22.06.2007 г., а преминаването към особения ред по чл. 122 от ДОПК е предшествано от изискуемите се процесуални действия по събиране на относимите доказателства, включително и чрез извършване на насрещни проверки. Правилен е изводът на съда, че техният съвкупен анализ обосновава заключението на органа по приходите за неустановеност на произхода на внесената от лицето по банковата му сметка сума от 500 000 лв. и доказва наличието на алтернативно предвидените в чл. 122, ал. 1 от ДОПК основания по т. 2 и т. 7 за преминаване към облагане по аналог. За прилагането на този ред ревизираното лице е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, който не предвижда изискване за мотивиране на уведомлението чрез посочване на конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е прието за установено наличието на съответните основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В този аспект неоснователно е възражението на касатора, че липсата на мотиви в уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК представлява съществено процесуално нарушение при издаването на РА, чието допускане е игнорирано от първоинстанционния съд. Същият правилно е отграничил спора между страните, концентриран върху установеността на получени в периода 31.08.1999 г. - 28.01.2002 г. от касатора суми от заемополучателя "Партньори" АД по договори за заем от 24.02.1997 г. и 01.09.1997 г. В тази връзка и в изпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд по адм. дело № 3267/2010 г. съдът обосновано не е кредитирал представените от търговското дружество РКО за поетапно връщане на заетите от касатора суми. В тях не са посочени имената на съставилите ги лица и не са положени подписи на касиер/главен счетоводител, поради което и на основание чл. 11 от ЗСч (отм.) същите нямат доказателствена сила и не установяват получаването на сумите от ревизираното лице. Този извод не се опровергава от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, което, като основано в тази си част на коментираните РКО, обосновано не е кредитирано от съда. При липсата на аналитична отчетност, от която да е видно на кои правни субекти са върнати получените от "Партньори" АД суми, липса на пълна съпоставимост между стойностите по дебитните обороти на главната книга и размера на посочените като погасени суми в декларацията на изпълнителния директор на дружеството, както и осчетоводяването на върнатите суми във валута при деклариране на връщане на суми в левове по касов път, решаващият състав обосновано не е дал вяра на показанията на свидетеля Иван Янков и правилно е приел, че ревизираното лице, върху което лежи доказателствената тежест за това, не е установило получаването на посочените суми през релевантния период. Настоящият състав не споделя доводите на касатора във връзка с издадения РА № 2300-900211/23.07.2009 г. на "Партньори" АД за 2002 г., тъй като в него не се съдържат сочените констатации, а и фактическите установявания в едно ревизионно производство нямат обвързваща доказателствена сила в друго такова. Без правно значение за дължимата преценка са и изложените в жалбата съображения досежно договора за заем с Тодор Милчев Тодоров. Това е така, тъй като дори и да бе прието за установено получаването на сумата от 500 000 лв. в края на 2001 г., то при твърдяното от ревизираното лице предоставяне на тази сума в заем на "Поли - Ф" ЕООД на 14.01.2002 г., същата не променя крайното салдо на изготвения паричен поток, установяващ превишение на разходите над доходите на лицето в посочения размер. При липсата и на подадена от лицето годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и констатираното несъответствие между доходите и имущественото и финансово състояние на касатора през ревизирания период, съдът обосновано е приел за доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е зачел верността на неопроверганите фактически констатации в РА. С него законосъобразно е определена данъчната основа и размерът на данъчните задължения на касатора по ЗОДФЛ (отм.), а формираният от съда в тази връзка идентичен извод е правилен. Ето защо, настоящият състав приема, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение