Решение № 6641 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 4574/07.07.2023 г., постановено по адм.д. 11490/2022 г. от Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи за липса на непълнота в Решение 000030-9844/21.11.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, респективно липса на основание това решение да бъде допълвано по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК. Иска се да бъде отменено съдебното решение и бъде потвърдено Решение 000030-10073/29.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът К и КООД чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 4574/07.07.2023 г., постановено по адм.д. 11490/2022 г. от АССГ е отменено Решение 000030-10073/29.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, с което отказано по искане с вх. 26-К-1069-1/24.11.2022 г. на К и КООД да бъде допълнено на основание чл. 62, ал. 1 от АПК Решение 000030-9844/21.11.2022 г. на изпълнителния директор на НАП. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалния закон и целта на закона. Решаващият съд е обосновал извод, че липсата на изрична уредба в Закона за държавните такси (ЗДТ) и Закона за хазарта (ЗХ) относно дължимостта на лихви за забава върху главницата на таксите следва да бъде запълнена с разпоредбите на чл. 84 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при което с позоваване на чл. 162, ал. 3, предл. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е приел, че законната лихва е дължима от 07.06.2021 г., когато е поискано връщане на недължимо платена държавна такса, до окончателното изплащане на тази сума. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Според установената съдебна практика (определение 9100/29.09.2023 г., постановено по адм.д. 8626/2023 г. по описа на Върховния административен съд) административният съд се е произнесъл по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване изричен административен акт, която е разгледана при спазване правилата на подведомственост и подсъдност с участието на надлежно конституирани страни (адресат и издател на акта). Основателно е основното оплакване в касационната жалба, че АССГ се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка по спора и без да анализира всички събрани по делото доказателства, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В мотивите на обжалваното съдебно решение АССГ е възпроизвел съдържанието на оспореното пред него решение на изпълнителния директор на НАП, несъгласието с него от страна на "К и КООД и подробната позиция на дружеството относно приложимия закон, които е посочил като изложение от фактическа страна, въз основа на която е обосновал своите правни изводи, според които празнотата в ЗДТ и ЗХ следва да се запълни едновременно с разпоредбите на чл. 84 и чл. 86 от ЗЗД и ДОПК. Вътрешното противоречие в правните изводи на решаващия съд не е възможно да бъде отстранено от касационната инстанция с правилно приложение на материалния закон поради забраната в чл. 220 от АПК и пълната липса на фактически установявания в обжалваното съдебно решение. Изрично трябва да бъде посочено, че липсата на фактически установявания в обжалваното съдебно решение се дължи не само на непълнота на мотивите на съдебния акт, но и на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно събирането на доказателствата. В открито съдебно заседание от 09.02.2023 г. първоинстанционният е приел като писмени доказателства само документите по административната преписка е дал ход по същество на спора, защото делото е попълнено с необходимия доказателствен материал. В това заседание страните по делото не са формулирали доказателствени искания с изключение на изявленията им да бъдат приети представените писмени доказателства. Към този момент по делото са представени изпратените на основание чл. 152, ал. 2 от АПК под опис документи, представляващи административната преписка и писмени доказателства, приложени към жалбата на К и КООД под опис, представляващи доказателства за редовността на жалбата и становище от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на НАП. Съдът не е приел доказателствата, ангажирани от К и КООД и не ги е обсъждал в решението си, но с оглед изхода на спора пред първата инстанция при липса на касационна жалба от тази страна това нарушение на правото й на защита, не съставлява основание за отмяна на съдебния акт. Но с определение от 22.02.2023 г. съдът служебно е констатирал, че делото не е изяснено от фактическа страна и е насрочил ново открито съдебно заседание на 20.04.2023 г., когато отново са приети като писмени доказателства само тези от административната преписка. Докладваното в това открито заседание като приложено адм.д. 7957/2021 г. по описа на АССГ не е прилагано с изричан акт и писмените доказателства, които се съдържат в него не са приемани по адм.д. 11490/2022 г.. Съдът е цитирал искане 26-К-1069/07.06.2021 г. като част от становището на К и КЕООД, но това искане формално не е прието като писмено доказателство по адм.д. 11490/2022 г.. В кориците на адм.д. 11490/2022 г. по описа на АССГ липсва искане 26-К-10069/24.11.2022 г., което е обаче е посочено като основание за издаване на отмененото от АССГ решение на изпълнителния директор на НАП. Това искане е представено за първи път пред настоящата инстанция и прието в заседанието на 17.04.2024 г. в подкрепа на наведените касационни основания. Налага се извод, че АССГ се е произнесъл с обжалваното съдебно решение без преди това да е събрали като писмени доказателства всички документи от административната преписка, въпреки двете изрични определения за това. Посоченото искане е с различно съдържание от цитираното от първата инстанция искане, респективно неговото обсъждане от фактическа страна е задължително и трябва да бъде съобразено при преценката относно правилното приложение на материалния закон. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение без обсъждане на останалите касационни оплаквания и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховния административен съд