Решение № 7479 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2007/2009 г.

Решение № 7479 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2007/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава десета, раздел първи - чл. 145 - чл. 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Мата Димова Бояджиева - Вълкова от гр. София, като наследник на Яни Вълчев Делигрудев, бивш жител на Тополовград срещу заповед № РД - 46 - 1470 от 24.11.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която не се уважава искането й, заявено на основание чл. 10в, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ за обезщетяване на земеделските земи на наследодателя й, намиращи се на територията на Република Гърция. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта като противоречаща на закона и целта му, изразяващо се в това, че неправилно административният орган е приел, че представената молба за ликвидиране от архивен фонд 719к, А. Е. 54, опис 12, досие № 2560 на Централен държавен архив, като не е заверена с печат и подпис от кмета на общината не може да докаже правото на обезщетение. От представената молба за ликвидиране по друго досие в опис 1 на архивен фонд 719к се вижда, че качеството на бежанец на Яни Вълчов е налице и двете молби за ликвидиране са попълнени от него. В представените преписи от молбите за ликвидиране са дадени указания за попълването им, като е указано кога се извършва заверката от кмета на общината и след като молбата му за ликвидиране е била приета от съответната комсия и е отнесена в опис 12 на архивен фонд 719к, то следва, че тя е била подадена лично от него и следва да бъде ценена като източник на доказателствени изводи за правото на обезщетение. Ответникът, Министърът на земеделието и храните чрез юрисконсулт Цанова взема становище за неоснователност на жалбата със съображения, че при липса на заверката от кмета на общината както е в случая в молбата за ликвидиране не може да се направи категоричен извод по отношение авторството на тази молба, съответно за извод по отношение правото на обезщетение. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния орган е започнало по заявление от Мата Димова Бояджиева - Вълкова като наследник на Яни Вълчев Делигрудев до министъра на земеделието и храните за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за земи на наследодателя й, намиращи се в Република Гърция, които видно от молбата за ликвидиране, намираща се в Централен държавен архив, той заявил за оценяване. Към заявлението са приложени молба за ликвидиране, удостоверения от ЦДА, че досие № 2560 не съдържа декларация за изселване и свидетелство за етническо малцинство. За да откаже правото на обезщетение с обжалваната заповед министърът на земеделието и храните е приел, че в представената молба за ликвидиране липсва подпис и печат на кмета на общината, каквито са мотивите на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Пред съда се представят като доказателства копие от молба за ликвидиране, подписана и заверена с печат и подпис на кмет на община, свидетелство за етническо малцинство и ликвидационен лист, които са със заверка на ЦДА от фонд 719к, опис 1, А. Е. 230, д. 7348. Според разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 ЗСПЗЗ български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), се обезщетяват както следва: т. 2 - за изселилите се през периода 1913-1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин - с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. В чл. 19а, ал. 1 ППЗСПЗЗ е визиран реда за доказване правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от закона. Българските граждани, имащи право на обезщетение, подават заявления до Министерството на земеделието и горите, като към заявлението прилагат свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, съгласно изискванията на § 66 ПЗРППЗСПЗЗ. Признаването на правото на обезщетение е в съответствие с писмените доказателства на българските граждани или техните наследници, а тези доказателства са съответни на действащото към момента на създаването им приложимо право. На първо място това е Конвенция между България и Гърция относно свободата за емиграция на малцинствата, подписана от пълномощниците на Гърция от една страна и на България от друга, приета според чл. 56, ал. 2 от договора за мир с България, сключен на 27 ноември 1919 г. и съобразена с решението на Съюзните и сдружени велики сили от 27 ноември 1919 г., обн. в ДВ, бр. 68 от 1922 г. С нея високодоговарящите страни признават на своите поданици от етническите малцинства, по вяра или език, правото да се изселват свободно в техните съответни територии. Според тази конвенция всяко лице над 18 години може доброволно да се изсели, а упражняването на това право е в срок от две години след създаването на Смесената комисия, предвидена в чл. 8 от нея. Смесената комисия има за задача както да следи за прилагането на конвенцията за доброволното изселване, а така също и да ликвидира недвижимите имущества на изселниците. Тя определя начините на ликвидация на недвижимите имоти на изселниците. В изпълнение на конвенцията е приет Правилник по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българското изселване, въз основа на гръцко-българската конвенция относно взаимното изселване, подписана на 27 ноември в Ньой на Сена (наричан в изложението само правилник). В чл. 7 от него е посочен кръга на субектите, които могат да се ползват от конвенцията. Тя разграничава две групи изселници: кандидат-емигранти, посочени в чл. 7, б. "а" и лица, които са напуснали територията на съответната държава - чл. 7, б. "б" - "бежанци" - при наличието на три условия. В чл. 15 на раздел III - Права и задължения на лицата, които се ползват от конвенцията на същия правилник, е предвидена възможност за кандидат-емигрантите, които са подали своите декларации за изселване до 18.12.1922 г., да продадат направо или чрез пълномощници, недвижимите си имоти, намиращи се в държавата, която напускат. В случай, че това не стане, непродадените от кандидат-емигранта недвижими имоти да се ликвидират служебно от Смесената комисия при условията за оценяване и изплащане, посочени в чл. 18 - 21 от правилника. На Смесената комисия е предоставено правомощие да продължава срока след 19.12.1922 г. за тези кандидат-емигранти, които са започнали, но не са довършили продажбата на недвижимите си имоти било лично, или чрез пълномощници. Всеки кандидат-емигрант има право да иска от Смесената комисия да ликвидира неговите имоти, а ликвидирането се извършва чрез оценяването им. Стойността на ликвидираните недвижими имоти се изплаща от части в брой - обикновено 10%, а останалата част - чрез поименни облигации, издадени специално за това от двете правителства. Никой от кандидат-емигрантите не може да бъде лишен от имотите си преди пълното изплащане на тяхната стойност, по начина определен в чл. 19. След изплащането на стойността им, ликвидираните от Смесената комисия имоти остават на държавата където са се намирали и от фондовете, на която са изплатени - чл. 21. Същите права са предвидени и за вече изселилите се (бежанците), които биха подали до Смесената комисия или на нейните представители декларация, по образец, приложен към правилника, установяваща желанието им да се ползват от конвенцията по изселването. Тази категория изселници (бежанци) са имали същото задължение да продадат или ликвидират чрез Смесената комисия всичките си недвижими имоти, които са оставили в родната си страна. В част II, раздел IV, "А" от правилника е описана процедурата за изселването за кандидат-емигрантите. Всяко лице, навършило 18 години, което желае да се ползва от конвенцията по взаимното изселване, трябва да подаде до Смесената комисия или на някоя от подкомисиите декларация за изселване - напечатан формуляр за изселване съответно на български или гръцки, или на френски език, представляващ образец № 1А към чл. 33 от правилника, придружена със свидетелство за етническо малцинство - предвидено в чл. 34. В чл. 34 е визирано, че за да бъде допуснат да подаде декларация за изселване, всеки кандидат-емигрант трябва да установи, че принадлежи на гръцкото или на българското етническо малцинство в държавата, от която иска да се изсели. Той трябва да попълни свидетелство за етническо малцинство по образец № 2А, приложен към правилника, което кмета на общината, в която живее, му издава безплатно. Прилагането на такова свидетелство към декларация за изселване е задължително. В третия абзац на чл. 34 е описано изключението за представяне на свидетелство за етническо малцинство, от което кандидат-емигранта се освобождава след специална процедура, изпълнена от подкомисията, но това обстоятелство се отбелязва изрично върху декларацията за изселване. Всеки кандидат-емигрант, който желае да ликвидира чрез Смесената комисия един или няколко свои недвижими имоти, трябва да подаде "молба за ликвидиране" изготвена по образец № 3, приложен към правилника. Молбата за ликвидиране може да бъде подадена едновременно с декларацията за изселване или след това, но тя трябва да носи същата дата и входящ номер на декларацията за изселване. Един и същи емигрант може в един и същи ден или в различни дати да подава няколко "молби за ликвидиране", ако те се отнасят до различни имоти. В случай че до 18.12.1922 г. кандидат-емигрантът не е продал сам недвижимите си имоти или не е поискал тяхното ликвидиране, подкомисията по искане на един от членовете й, може да пристъпи служебно към оценяването на недвижимите имоти, но само след като го призове по реда на чл. 43. При неявяване след призоваването, оценката на имота се извършва в негово отсъствие. В чл. 44 от правилника са уредени възможностите за представителство в случай, че кандидат-емигрантът не се явява лично, а така също и лицата, които могат да бъдат пълномощници. Кандидат-емигрантите установят по един от начините, описани в чл. 48 правото си на собственост върху имотите, на които искат ликвидирането. Подкомисията след заседание изготвя решение. За всяка оценка се съставя протокол с пълно описание на имотите, претенциите на заинтересувания, естеството на доказателствата за правоспособност, имената и качествата на изслушаните свидетели и решението на подкомисията. Препис от протокола се връчва на кандидат-емигранта. Той в 30-дневен срок има право да изпрати възражение, чрез съответната подкомисия, до Смесената комисия. След изтичането на 30-дневния срок се съставя дело относно оценката на имотите, за които решението се отнася, което съдържа: молбата за ликвидиране и декларацията за изселване, ако последната не е била изпратена по друг случай; протокола на подкомисията за оценката; бележки на членовете на подкомисията, ако има такива; възраженията на кандидат-емигранта, ако има такива, а ако няма - забележка от секретаря на подкомисията, че няма такива; евентуални възражения на заинтересувани лица и документи за собственост или автентични преписи. Така съставеното дело се изпраща на Смесената комисия, която след завеждането му го вписва в списъка на ликвидиранията по реда на постъпилите дела. Цялата процедура пред Смесената комисия е писмена - чл. 61 от правилника. Устно изслушване на заинтересуваните не се допуска. Решенията на Смесената комисия са окончателни и не подлежат на обжалване - чл. 62. Извлечения от решенията се изпращат на правителството, в териториите на което се намират ликвидираните имоти, както и на заинтересуваните. Тези извлечения могат да се отнасят до ликвидирането на различни имоти, принадлежащи на един и същи собственик. След решението по ликвидирането Смесената комисия изплаща на правоимащия стойността на ликвидирания имот по начините, предвидени в чл. 19. След това изплащане изселникът губи всички права върху ликвидираните имоти, които стават собственост на държавата, от фондовете на която са изплатени. Подобна е и процедурата за ликвидиране на имотите на бежанците - субектите посочени в чл. 7, б. "б" от правилника. Тези от тях, които желаят да се ползват от облагите на конвенцията за да бъдат считани за емигранти, подават до 18.12.1922 г. до подкомисията или Смесената комисия декларация за изселване по образец № 1Б, придружена от свидетелство за етническо малцинство по образец № 2Б, издадено от кмета на общината, на досегашното им местожителство. Правилата предвидени в чл. 33 и 34 от правилника се прилагат еднакво за декларацията за изселване образец № 1А и свидетелство по образец № 2А. Според чл. 68 от правилника процедурата за ликвидиране на имотите на бежанците е същата, както тази на имотите на кандидат-емигрантите. Съобразно така описания ред за ликвидиране на имотите на изселниците, разграничени в две категории: кандидат-емигранти и бежанци, е и възприетият ред на доказване на правото на обезщетение в чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ. Този ред не би могъл да е друг поради това, че е изминал твърде дълъг период от време от една страна, а от друга - всички искания, молби и взаимоотношения със Смесената комисия са се осъществявали единствено писмено. Делата по ликвидираните имоти и техните оценки са били предавани на съответните правителства от Смесената комисия. В България те се съхраняват в Централния държавен архив в архивен фонд 719к "Гръцко-българска емиграционна комисия в България". Ето защо в чл. 19а, ал. 1, т. 2 ППЗСПЗЗ е предвидено при подаването на заявление за признаване право на обезщетение към него да се прилагат свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и молба за ликвидиране, както и други архивни документи. Тези три писмени доказателства са образците № 1А, със съответния № 1Б, образец № 2А със съответния № 2Б и молба за ликвидиране, образец № 3 - попълнените документи, относими за двете групи изселници. Тези документи (образци), подавани до подкомисиите на Смесената комисия или направо до нея, въз основа на които са се образували досиета, са предадени на Република България. Съхраняването им е станало в опис 1 на архивен хонд 719к на Централния държавен архив, а при липса на оценка за ликвидиране на имотите - съответно в опис 12. Това е и първото изискване на § 66 - приложените към заявлението за обезщетяване документи да носят заверката, чрез печат на съответния архивен фонд и опис, на Централния държавен архив. Това е изпълнението на първата положителна материална предпоставка за признаване на правото на обезщетение. Оценката на имотите и тяхното ликвидиране, чрез частично заплащане на стойността в брой, а останалата, чрез облигации, е предмет на одобрената Спогодба, сключена в Женева на 9.12.1927 г. между българския и гръцкия министър на финансите за уреждане на задълженията между България и Гърция, произтичащи от прилагането на конвенцията от 27.11.1919 г. за свободата на емиграцията на малцинствата, обн. в ДВ, бр. 23 от 1928 г. (Спогодбата "Моллов-Кафандарис). Редът и начинът на изплащането на оценката на ликвидираните имоти е предмет на Плана за плащанията, които България и Гърция са приели, в изпълнение на Гръцко-Българската конвенция за взаимното и доброволно изселване на малцинствата, подписана в Ньой на Сена на 27.11.1922 г., одобрен от Министерския съвет на заседанието му от 20.09.1922 г., обн. в ДВ, бр. 23 от 1928 г. Този план за плащанията (погасителен план) има за предмет да уреди плащанията принадлежащи на Българското и Гръцко правителства към емигрантите в изпълнение на конвенцията по взаимното изселване и да уреди прехвърлянето на сумите от едната в другата държава, свързани с прилагането й. Тези плащания са обособени в две групи: в плащане стойността на недвижимите имоти, ликвидирани от Смесената комисия, изчислени от последната, според чл. 18 от правилника и във връщане на известни доходи, наеми и суми от продажби, получени от фиска, и плащане на някои обезщетения, според чл. 27 и 29 от правилника. В изпълнението на този план е предвидено, че всяко от правителствата замества изцяло другото правителство при изпълнение на срочните плащания, дължими от него и едновременно срещу това, то замества емигрантите-кредитори, на които то поема плащането, в правата които те имат срещу това друго правителство. Вследствие на това заместване и встъпване в права, вземането на всеки емигрант, срещу правителството на което той напуска територията, се превръща във вземане срещу правителството, на което той става поданик; едновременно с това, всяко правителство става кредитор на другото правителство за цялата сума по срочния дълг на това последното. В съответствие с погасителния план, приет в изпълнение на спогодбата "Моллов-Кафандарис", е и втората отрицателна предпоставка - т. 1 на § 66, а именно имотите да не са оценени и ликвидирани по цитираната спогодба. При изпълнението на този погасителен план договарящите държави не са уредили окончателно финансовите си взаимоотношения. Това е станало със сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн. в ДВ, бр. 87 от 3.11.1964 г. Тя има за предмет да уреди насрещните претенции, датиращи от периода отпреди Първата световна война и насрещните претенции, датиращи от периода на започването на Първата световна война до подписването й. В чл. 1 на § II, б. "в" е включено уреждането на претенциите за обезщетение на български физически и юридически лица спрямо гръцката държава. Според раздел III имуществата, правата и интересите, уреждани от Спогодбата, съгласно цитираните ал. "в" от § II на чл. 1, стават собственост на държавата, на територията на която се намират и втора точка от § 66 от ПЗРППЗСПЗЗ е свързана с разпоредбата на с чл. 1, § II, б. "в", т. 1 от Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Третата точка от § 66 повтаря съдържанието на чл. 1, § II, б. "в", т. 2 от цитираната спогодба от 1964 г. Наличието на това изискване представлява положителна материалноправна предпоставка. Само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни, за българският гражданин или неговите наследници възниква правото на обезщетение. Доказването на правото на обезщетение се извършва чрез писмени доказателства, тъй като всички отношения със смесената комисия и подкомисиите са били са били писмени. Въз основа на молбите за изселване, свидетелствата за етническо малцинство и молбите за ликвидиране са се образували досиета, в които са се прилагали решенията на подкомисиите, респективно на Смесената комисия за оценка на недвижимите имоти. Само неликвидираните имоти, тези които не са оценени, съответно заплатени частично в брой, а остатъка чрез облигации, са съхранени в опис 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Всеки български гражданин или неговите наследници може да се снабди с копия от документите в архивния фонд 719к. Когато те се съдържат в опис 12 на Централния държавен архив - неликвидирани, неоценени недвижими имоти се приема, че искането отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66, съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и 2 от § 66 са по своя характер отрицателни материалноправни предпоставки и доказването им е в тежест на административния орган. Той трябва да установи положителния юридически факт, че недвижимите имоти са били оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис" и че имотите са били прехвърлени от собствениците им и са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн. в ДВ, бр. 87 от 1964 г. Ако не може да стори това за молителя, претендиращ право на обезщетяване са налице всички материалноправни изисквания за да му бъде признато правото на обезщетяване. В случая от представеното копие на молба за ликвидиране, съдържаща се в опис 12 на архивен фонд 719к, поради лошото копие не може да се установи има ли записвания в нея на дата и номер на декларация за изселване. От представеното копие на молба за ликвидиране от опис 1 по досие 7348 се виждат дати на подаване и заверката от кмета на общината, но в полето, където следва да се посочат сведения за декларацията за изселване се забелязват знаци, които не могат да се разчетат. Представеното копие на свидетелство за етническо малцинство за кандидат емигрант не се разчита за кого се отнася. В крайна сметка от представените пред съда доказателства, се установява, че по отношение на Яни Вълчев Делигрудев са оценявани и ликвидирани имоти от Смесената комисия, за което се съхраняват данни в ЦДА. Това налага общата преценка в случая на всички данни от двете досиета и евентуално да се прецени как са били подадени молбите за ликвидиране на имотите - на коя дата, заедно ли са подавани няколко молби, с една заверка или поотделно, заедно с декларацията за изселване или в по късен момент след което да се правят доказателствени изводи по отношение правото на обезщетение. Със заявлението до министъра на земеделието и храните не са били представени доказателствата, приложени по делото пред съда и административният орган е преценил само молбата за ликвидиране, при липса на декларация за изселване и свидетелство за етническо малцинство в опис 12, но при наличието на данните от ЦДА, че такива евентуално се съдържат в опис 1 по друго досие на жалбоподателя се налага те да бъдат събрани и преценени в тяхната съвкупност по повод заявеното право на обезщетение от Мата Димова Бояджиева - Вълкова. При изложените съображения заповедта в обжалваната част следва да бъде отменена и преписката върната на министъра на земеделието и горите за ново произнасяне при което се съберат и съобразят всички относими доказателства към спорното право. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение