Решение № 29 от 7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 535/2008 г.

Решение № 29 от 7.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 535/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на З. "Д" гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 23.05.2008 г., постановено по гр.д. № 3276/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 30.07.2007 г. по т. д. № 28009/2006 г. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу "Д" А., гр. С. обективно кумулативно съединени искове - по чл. 402 ТЗ (отм.) във вр. с чл. 407 ТЗ (отм.) за сумата 1149 лв. и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава от 215 лв. за периода 22.06.2005 г.-18.12.2006 г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 293, ал. 3 ТЗ и чл. 305 ТЗ, поради което се иска отмяната му. Касационното обжалване на съдебния акт, предмет на подадената касационна жалба е допуснато с определение № 75 от 11.11.2008 г. на ВКС на второ отделение, търговска колегия на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Прието е, че по съществените материалноправни въпроси - извършено от застрахователя плащане на застрахователното обезщетение явява ли се предпоставка за субругиране на последния в правата на застрахования срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента и достатъчно ли е за да се приеме за осъществено безкасовото плащане наличието на издадено от длъжника платежно нареждане за превеждане на суми по сметката на кредитора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, като същевременно по отношение на последните е противоречива и практиката на отделните съдилища, за както илюстрация е приложеното с касационната жалба решение на СГС от 7.05.2007 г. по гр.д. № 3084/2006 г. Ответната по касационната жалба страна чрез своя процесуален представител е възразила по основателността на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 293 ГПК, намира: Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) във вр. с чл. 407 ТЗ (отм.), въззивният съд е счел, че в случая предпоставките на закона, обуславящи правото на застрахователя да се суброгира в правата на удовлетворените от него чрез застрахователното обезщетение лица спрямо причинителя на щетата, респ. спрямо застрахователя на гражданската му отговорност, отсъстват. Изложените в тази насока съображения на въззивната инстанция са основани върху констатациите и за липса на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "автокаско" между ищцовото А. и собственика на увредения от настъпилото ПТП товарен автомобил "М" с ДК№ ***** - "Д" А. по време на застрахователното събитие и за липса на извършено от застрахователя по тази имуществената застраховка плащане на застрахователното обезщетение по см. на чл. 305 ТЗ. Решението е неправилно. По делото е безспорно, че на 26.05.2005 г. в гр. П., на 169 км на път II-37 по вина на водача - собственик на лек автомобил "П"309 с ДК № Р* е настъпило ПТП, в резултат на което са нанесени редица повреди на товарен автомобил "Мерцедес-2540 А., с ДК№ С* собственост на "Д" А., изразяващи се в деформация на корпуса на автомобила и възлизащи общо на сумата 1134 лв. Не е съществувал спор в процеса и относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка"гражданска отговорност" между виновния за настъпилото ПТП водач на л.а. "Пежо-309" К. Л. Г. и ответника "Д" АД. Следователно основният спорен въпрос по делото е относно наличието на валидно сключена с ищеца застраховка "автокаско" за процесния товарен автомобил, собственост на "Д" А., увреден в резултат на настъпилото ПТП и надлежно осъществено от застрахователя с издаденото от него платежно нареждане плащане на застрахователно обезщетение на застрахования. Необосновано СГС, позовавайки се на липсата на индивидуализация на отделните МПС, собственост на ТД "Д" А. в приложената към делото застрахователна полица № 036392/28.12.2004 г., в която е обективирана сключената между последния и ищеца имуществена застраховка "автокаско", е отрекъл наличието на валидно възникнало помежду им застрахователно правоотношение. Обстоятелството, че освен общият посочен в застрахователния договор брой застраховани МПС, собственост на "Д" А., съконтрахентите са индивидуализирали последните в допълнително съставен на 8.01.2005 г. опис, подписан от застрахователя и определен като неразделна част от сключената имуществена застраховка за риска им "автокаско", е достатъчно, предвид съдържанието на подаденото от застрахованото лице уведомление за образуване на щета на МПС от 1.06.2005 г., за да се приеме, че изискуемата се от закона - чл. 381 ТЗ (отм.) писмена форма с въведените задължителни реквизити е спазена и застрахователното правоотношение - един от елементите от фактическия състав на чл. 402, ал. 1 ТЗ (отм.) е възникнало валидно. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране са както общите правила на чл. 9 и чл. 20а от ЗЗД отнасящи се до двустранните договори, правно важими и за застрахователния договор, доколкото друго не произтича от специалните разпоредби на закона, така и законовото правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ (отм.) и като не е съобразил горното въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Следователно доколкото констатациите в протокол за ПТП № 662613/ 26.05.2005 г. на РПУ ПП гр. П. относно механизма на същото не само не са оборени в хода на делото, но са потвърдени от доказателствения материал, събран в процеса, то настъпилото застрахователното събитие е обвързало застрахователя да изплати на собственика на увредения товарен автомобил застрахователно обезщетение по риска "автокаско" в необходимия да замести имотната му загуба размер, определена с ликвидационния акт на сумата 1149 лв., а в заключението на в.л. по допуснатата и изслушана автотехническа експертиза, възприета от решаващия съд, съобразно процесуалното правило на чл. 202 ГПК в размер на 1134 лв. Ето защо фактът, че с 2 бр. авизо по платежно нареждане за щета № 4201201050069/1.06.2005 г., първото с дата 22.06.2005 г., а второто от 6.07.2005 г., неоспорени в процеса, ищцовото застрахователно дружество е превело безкасово на "Д" А., гр. Д. изцяло сумата 1149 лв., при безспорно установената за настъпилото ПТП вина на водача на л. а. "ПЕЖО- 309" с ДК№ Р* К. Л. Г., гражданската отговорност на който е покрита от сключената с ответника имуществена застраховка "гражданска отговорност", обосновава правен извод, че предпоставките на чл. 402 ТЗ (отм.) в случая са осъществени и касаторът е могъл успешно да се суброгира в правата на застрахования и да упражни регресното си право да иска платеното от него по реда на чл. 407 ТЗ. В тази вр. следва да бъде споделено като правилно изразеното от СГС в приложеното с касационната жалба решение от 7.05.2007 г. по гр.д. № 3084/2006 г., разбиране, че издаденото платежно нареждане от застрахователя е достатъчно, за да удостовери предприетото от последния плащане и то не е в противоречие със законовото правило на чл. 305 ТЗ. Обстоятелството, че завършване на плащането по см. на цитираната правна норма, означава, че сумата по плащането е станало част от имуществото на нейния притежател, само по себе си, при отсъствие на направено от кредитора възражение за получаването и дадената от закона легалната дефиниция на понятието" преводното нареждане" (чл. 3 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи), не е основание да се отрече в случая изпълнението на основното задължение на ищеца, като застраховател - плащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, в каквато насока са неправилните съждения на въззивния съд. С оглед горното исковата претенция, основана на чл. 407 ТЗ (отм.), във вр. с чл. 402 ТЗ (отм.) следва да бъде уважена изцяло. С оглед изхода на спора по главния иск, основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава, но до размера на сумата 49.65 лв., изчислена по заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, за периода от крайната дата на определения в отправената до ответника покана за плащане срок - 28.07.2005 г. до датата на исковата молба - 18.12.2006 г. В останалата част за разликата от 49.65 лв. до пълния размер на исковата сума от 215 лв., предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Водим от горното и на осн. чл. 293 ГПК, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия