Решение № 3 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2009 г.

Решение № 3 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 894/10 от 27.09.2010 г. е допуснато обжалване на решение от 9.07.2009 г. по гр. д. № 9 от 2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение от 30.05.2008 г. по гр. д. № 1988 от 2007 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е намалено извършеното с н. а. № 99, т. 02, н. д. № 710 от 1984 г. от Д. С. С. в полза на сина му С. Д. С. дарение на недвижим имот до размера на разполагаемата му 1/3 идеална част по касационната жалба на С. Д. С. Въпроса по който е допуснато касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е отпаднало ли е дарението, по което под отлагателно условие е уговорена тежест, която не е осъществена. Вторият въпрос е относно приложението на института на чл. 79, ал. 1 ЗС при наличие на сделка-дарение, с която е прехвърлена собствеността върху имота. Допуснато е касационно обжалване и по насрещната касационна жалба, подадена от Т. Д. С. Въпроса, по който е допуснато касационно обжалване касае приложението на чл. 343 ГПК, а именно задължението за произнасяне на съда с решението по първата фаза на делбата по направеното искане за намаляване на дарението - чл. 30, ал. 1 ЗН. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби - основна и насрещна са допустими, защото са подадени от надлежни страни срещу тези части на въззивното решение, които са неблагоприятни за всяка от тях, в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Кюстендилския окръжен съд е допуснал делба при равни квоти между С. Д. С. и Т. Д. С. на втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в У. ХIХ, им. пл. № 2576 в с кв. 106 по плана на [населено място] заедно с * идеална част от общите части на сградата. Този имот е бил притежание на техния баща Д. С. С., който също го е получил по дарение с н. а. № 55, т. 04, н. д. № 1082 от 1975 г. Делба е допусната и на съществуващият в имота търговски обект. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. То е влязло в сила и в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на И. И. С., както и относно дворното място, за което е посочено, че представлява обща част по предназначение, предвид създадената вертикална и "хоризонтална" етажна собственост. Кюстендилския окръжен съд е приел, че дарението, извършено с н. а. № 99, т. 02, н. д. № 710 от 1984 г. в полза на С. Д. С. е отпаднало защото е направено при отлагателно условие, което не е осъществено. Съделителката Т. Д. С. е навършила пълнолетие, а надареният С. Д. С. не е подарил * идеална част от втория етаж, каквото условие е било уговорено в нотариалния акт. По тази причина действието на дарението е отпаднало и имота се е върнал в наследствената маса, т. е. налице е съсобственост при равни квоти в каквато насока е допусната делбата. Първият спорен въпрос е относно валидността на дарението при наличието на уговорена под отлагателно условие тежест, изразяваща се в задължението на надарения да подари * идеална част от етажа на сестра си - касаторката Т. Д. С. при навършване на пълнолетието й, т. е. налице ли е забраната на чл. 226, ал. 3, пр. последно ЗЗД, а именно условието и тежестта са невъзможни. Дарението е осъществено с н. а. № 36, т. 04, н. д. № 1446 от 22.12.1982 г. Откриването на наследството със смъртта на Д. С. С. е на 14.07.2007 г. Искането за намаляване на дарението до размера на запазената част на Т. Д. С. е станало с предявяването на иска за делба на 25.09.2007 г., т. е. преди изтичане на петгодишната погасителна давност. Няма спор, че тя има право на запазена част, като разполагаемата част при две деца е 1/3 ид. ч. от наследството, а запазената част на всяко дете е също 1/3 идеална част, касае се до субективно потестативно право. Настоящия състав споделя виждането на касатора, че уговорката за тежест с нотариалният акт за дарение не е нищожна и макар да не е осъществена дарението е запазило своето действие. Не са налице условията, предвидени в чл. 226, ал. 3 ЗЗД. Общите и специални основания за нищожност на договорите са изчерпателно изброени в закона и се явява незаконосъобразно разширителното им тълкуване и уговорката за последващо дарение на * идеална част от имота на трето лице, отразена в нотариалния акт не прави сключеният договор нищожен. По поставеният втори въпрос с касационната жалба на С. въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика - Решение № 80 от 25.VI.1965 г. по гр. д. № 58/65 г., ОСГК. Ако дарението на недвижим имот е извършено при спазване предписаната от закона форма и дарителят е бил собственик, надареният владее имота като собственик, придобил това право въз основа на дарението. Той не е добросъвестен или недобросъвестен владелец. Затова при иск за намаляване дарението и възстановяване запазената част надареният не може да се позовава, че е придобил собствеността по давност. Недопустимо е собственикът да може да придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е придобил. Основателно е поставен процесуалния въпрос от Т. С. за задължителното произнасяне на съда по исковете, които са съединени за съвместно разглеждане с производството за делба, какъвто е и настоящия случай с предявяването на конститутивния иск по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството. С решението се дължи произнасяне и по него, макар съда да счита, че същия е неоснователен. В случая съдът макар, че е приел, че дарението не е произвело действие поради което липсва основание за произнасяне по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН той е следвало да се произнесе с диспозитив, тъй като по иска се формира сила на пресъдено нещо. Настоящия състав обаче намира, че иска е основателен, тъй като извършеното дарение от наследодателя в полза на единият от двамата законни наследници низходящи, накърнява запазената част на ищцата. С оглед направеното изявление, че имуществото се състои само от спорния недвижим имот дарението следва да бъде намалено с идеална част, която се равнява на запазената част на наследника, заявил искането или в размер на 1/3 идеална част. При квоти 2/3 за С. С. и 1/3 за Т. С. следва да се допусне делбата на втория жилищен етаж. Не се налага извършване на допълнителни процесуални действия, поради което настоящия състав следва да се произнесе по съществото на спора, като уважи претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН до размера на 1/3 идеална част и допусне делба на втория жилищен етаж при квоти 2/3 идеални части за С. Д. С. и 1/3 идеална част за Т. Д. С. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.