Решение № 5622 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6973/2011 г.

Решение № 5622 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6973/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Шумен против решение № 33 от 13.04.2011 г. по адм. дело № 9/2011 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменена заповед № РД-10-0080 от 9.12.2010 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Венета Петрова Даракчиева на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най-ниска оценка при атестиране. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като процедурата по атестиране е проведена при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Даракчиева против заповедта да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Шумен е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Шумен е орган по назначаването) и съдържа изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРАСДА, е законосъобразен. Процедурата по атестиране на служителката е проведена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11- 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). В разглежданата хипотеза изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени, но по съображения, които частично се различават от изложените от първоинстанционния съд. Изводът за допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 12, ал. 6 от НУРАСДА не се споделя от настоящата инстанция. Служителката е оценявана за периода 1.12.2009 г. - 30.11.2010 г., през който първоначално заема длъжността старши експерт в отдел "Регионална политика" в Областна дирекция "Земеделие" - Шумен, а с оглед извършените с новия Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие" структурни промени е преназначена на длъжност "старши експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие", считано от 5.02.2010 г. Тъй като функциите на двете длъжности по същността са идентични (налице са несъществени разлики, които не променят характера на задълженията), т. е. фактически длъжността е същата, но в нова структура на дирекцията, обстоятелствата, че в нарушение на чл. 9, ал. 1 от НУРАСДА атестацията е изготвена за първата длъжност и в нарушение на чл. 12, ал. 6 от наредбата работен план след преназначаването не е съставен, в случая не съставляват съществени нарушения на процедурата, водещи до опорочаване на крайната оценка. Останалите констатации на първоинстанционния съд за нарушения на процедурните изисквания на наредбата и на материалноправните норми, регламентиращи атестирането, следва да бъдат споделени. В нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и професионалната компетентност на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА в работния план са възпроизведени задълженията на служителката по длъжностна характеристика, а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителката следва да реализира през периода. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Освен това анализът на компетентностите на служителката не е съобразен с изискванията на чл. 20 от НУРАСДА, а е заменен с общи фрази, преразказващи текста на посочената норма от наредбата, като изводите за неприемливо изпълнение са направени въз основа на допуснато от служителката дисциплинарно нарушение, за което й е наложено съответно наказание. Описаните нарушения на изискванията на чл. 16 и чл. 20 от НУРАСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителката професионални качества и способности за оценявания период, а съдържа общи фрази и констатации за нарушения на трудовата дисциплина, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА, свързани с установяване равнището на професионална квалификация, подобряване дейността на съответното административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя, подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителката обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, Административен съд - Шумен постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт в обжалваната част също е неоснователен. Решението на Административен съд - Шумен е постановено след преценка и обсъждане на всички събрани по делото доказателства, а направените изводи съответстват на установеното в хода на процеса. След анализ на представените длъжностни характеристики, изясняващи йерархическата подчиненост в областната дирекция и функционалните задължения на длъжностите, заемани от оценяваната служителка, заповед за преназначаване и представения формуляр на оценка съдебният състав достига до извод за допуснати съществени нарушения на процедурата и материалноправните изисквания при атестирането, които опорочават изготвената обща оценка. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Шумен е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Областна дирекция "Земеделие" - Шумен следва да заплати на Венета Петрова Даракчиева сумата 450.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение