Решение № 7227 от 18.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Българския институт по метрология (съгласно уточнението на касационната жалба) срещу решение 7721/20.12.2021 г. по адм.дело 9845/2021 г. на Административен съд София град, с което е отменена по жалба на З. Халваджиев негова заповед А-244/29.09.2021 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд, не претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба З. Халваджиев, жив. в гр. София, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорената заповед е прекратено преназначаването на Халваджиев за длъжността главен секретар в БИМ, ДОА, отдел ПАДЧР, на основание чл.7, ал.1, т.22 от Устройствения правилник на БИМ и във връзка с чл.82а от Закона за държавния служител (ЗДСл), считано от 01.10.2021 г. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но страда от липса на реквизити по чл.59, ал.2, т. 4 АПК - липса на фактическо основание за издаването му, което е самостоятелно основание за отмяната му. Прието е, че е нарушен принципа на "съразмерност" по чл. 6 АПК. Решението е правилно. Безспорно от текста на оспорената заповед не се разбират конкретните фактически основания за прекратяване на преназначаването на служителя Халваджиев, поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 АПК е било налице самостоятелно основание за отмяна на заповедта и не може да бъде преодоляно чрез посочване на фактически основания в хода на съдебното производство. В заповедта липсва и позоваване на друг документ, в който да е посочено основание за необходимостта от прекратяване на преназначаването на длъжност главен секретар и възстановяването на длъжност началник отдел на З. Халваджиев преди изтичане на крайния срок. Събраните от АС доказателства относно правнорелевантните факти не могат да заместят липсата на фактически основания в оспорения акт, тъй като не е налице хипотезата на на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Представеният доклад от 27.09.2021 г. е с автор, различен от издателя на акта, в оспорената заповед липсва позоваване на него и е свързан с трансформиране на други длъжности в същия отдел, поради което няма характер на мотиви на административния акт. Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането на страната да задължи Халваджиев да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроси, поставени от другата страна. Никакви изявления на Халваджиев по поставените въпроси не биха могли да санират липсата на мотиви в оспорения акт, поради което оставянето на доказателственото искане без уважение не е нарушило правото на защита на касатора, нито е възпрепятствало установяването на относимите към спора обстоятелства. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че правото на органа по назначаване на оперативна самостоятелност не е абсолютно и самоцелно. Непосочването на причините за прекратеното преназначаване на З. Халваджиев и нарушаване стабилитета на служебното му правоотношение сочи на неспазване принципа на съразмерност по чл.6 АПК, както и на принципа на последователност и предвидимост по чл.13 АПК, което е основание за отмяна за заповедта като незаконосъобразна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от БИМ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение