Решение № 4155 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2016 г.

Решение № 4155 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ гр. Велико Търново обжалва решение № 538 от 29.12.2015 г. по адм. д. № 547/2015 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04001114001153-091-001/22.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 299/17.07.2015 г. на ДД "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, в която за период 01.01.2008 г. – 14.02.2011 г. са определени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 9148,45 лв. и съответните лихви, ЗОВ общо в размер на 4217,55 лв. и съответните лихви и вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 3330, 15 лв. и съответните лихви. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че АСВТ е постановил решението си в обжалваната част при неправилно тълкуване на закона и приложение на предвидените в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК правила за определяне на данъчната основа. Претендира постановяване на решение, с което да отмени обжалваното решение на АС Велико Търново в обжалваната част и по същество на спора да се потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба – М. П. М. от [населено място] - в отговор – взема становище за неоснователност на касационната жалба. Касаторът - М. П. М. от [населено място], чрез адв. Цветомир Ангелов, обжалва решение № 538 от 29.12.2015 г. по адм. д. № 547/2015 г. по описа на АСВТ в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-04001114001153-091-001/22.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 299/17.07.2015 г. на ДД "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП. Навежда и развива оплаквания за необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за отмяна на решението на АСВН в обжалваната от него част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и в тази му част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба – Директор на Д "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Найденова, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. По жалбата на Директора на Д "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП. Обжалва решение № 538 от 29.12.2015 г. по адм. д. № 547/2015 г. по описа на АСВТ в частта, в която е отменен РА № Р-04001114001153-091-001/22.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 299/17.07.2015 г. на ДД "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, в която за период 01.01.2008 г. – 14.02.2011 г. са определени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 9148, 45 лв. и съответните лихви, ЗОВ общо в размер на 4217, 55 лв. и съответните лихви и вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 3330, 15 лв. и съответните лихви. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК (в сила от 15.02.2011 г.) е материалноправна норма и няма обратно действие. Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК-т. е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препраща норма-към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращащата норма е с материалноправен характер и като такава по принцип няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО. В този смисъл е и задължителния характер на Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, съгласно което - разпоредбите на чл. 122 – 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Като е тълкувал приложимия закон по сходен начин и е достигнал за незаконосъобразност на РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила в същата част. По жалбата на М. П. М. Обжалва решение № 538 от 29.12.2015 г. по адм. д. № 547/2015 г. по описа на АСВТ в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-04001114001153-091-001/22.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 229/17.07.2015 г. на ДД "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, а именно относно установени задължения по ЗДДФЛ за период 2008-2013 г. вкл. в общ размер от 9841, 17 лв. и 3484, 16 лв. лихви и установени задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице, ЗОВ и вноски за ДЗПО-УПФ, както и лихви върху тях за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2013 г. /в размери по т. 3 от заключението на приетата ССчЕ/. За да потвърди РА в тази му част съдът е приел, че същият е валиден акт, издаден от компетентен орган като при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че са били налице предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред и за формиране на данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ на РЛ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради което и при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК в производството по обжалване на РА фактическите констатации в него се смятат верни до доказване на противното – чл. 124, ал. 2 ДОПК. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оспорване. При служебна проверка касационният съд не констатира противоречие с материалния закон. Налице са били индиции и основания по ал. 1, т. 1, 2 и 7 за провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Установено е от една страна превишение на разходите над приходите за всеки един данъчен период, при годишно формиране на паричен поток и съответно годишно облагане и от друга страна – неподаване на годишни декларация по ЗДДФЛ за всеки от периодите, при наличие на основания за подаване – получени облагаеми доходи от ОЗК [фирма] и ФЦ [фирма]. Спорен по делото е бил размерът на разполагаемата сума за ревизираното лице към 01.01.2008 г. като начално салдо за периода. Приходните органи са приели, че това начално салдо е нулево, в който смисъл са и мотивите на първоинстанционното съдебно решение, а твърдението на РЛ и настоящ касатор е за начално салдо в размер на 900 000 евро или 1 760 247 лева. Съгласно приетата ССчЕ в първия случай е налице превишение на разходи над приходи в според паричния поток на РЛ за процесните периоди, и дължимият данък и осигурителни вноски /след 15.11.2011 г./ е в размера по РА, а във втория случай – няма превишение на разходи над приходи за всеки от процесните данъчни периоди, съответно не се дължи данък по ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ЗОВ и вноски за ДЗПО-УПФ. В касационната жалба и допълнението към нея са развити оплаквания във връзка с изводите на съда за прието нулево начално салдо към 01.01.2008 г. Твърди се, че тези изводи са необосновани и незаконосъобразни. Касационните оплаквания са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдението на РЛ, че към 01.01.2008 г. е разполагал със сумата 900 000 евро, не са оборени презумптивно верните констатации в РА за нулево начално салдо. За да твърди, че към 01.01.2008 г. е имал разполагаема сума от 900 000 евро касаторът се позовава на получаване на сума в такъв размер от М. М., негов дядо. Позовава се на обстоятелството, че М. М. е получил сума в същия размер по договор за временна финансова помощ от 10.01.2006 г. от [фирма] със седалище В., Сейшелска република, както и на придобиване на правата и задълженията по този договор от РЛ и неговия брат – М. М. по силата на договор за цесия от 21.02.2007 г. с цедент - М. М. и цесионери при равни права - М. М. и М. М., при извършено уведомяване на [фирма]. Позовава се също на задължителна сила по смисъла на чл. 297 ГПК на влязло в сила решение на СГС по гр. дело № 2754/2014 г. по описа на СГС. В доказателствена тежест на РЛ е да установи наличието на разполагаема сума в размер на 900 000 евро към 01.01.2008 г. Обосновано съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи ползващия касатора извод за наличие на такава сума. Обратно на твърденията на касатора съдът е спазил разпоредбата на чл. 297 ГПК и е съобразил задължителната сила на влязлото в сила решение по гр. дело №№ 2754/2014 г. по описа на СГС. Само диспозитивът на това решение са ползва със задължителна сила и тя касае зачитане от страна на държавни органи и съдилища на установена недължимост между страните по делото - М. М. и [фирма] на сума в размер на 90 000 евро като част от получена по договор от 10.01.2006 г. сума от 900 000 евро, поради изтекла давност. Както правилно е посочил съставът на АСВТ обстоятелството, че РЛ не дължи на [фирма] сума от 90 000 евро като част от 900 000 евро по договора на неговия дядо с [фирма] по никакъв начин не означава, че 1. РЛ е получило реално сума в размер на 900 000 евро от дядо си през м. 02. 2007 г. и че 2. РЛ е разполагало с тези парични средства към 01.01.2008 г. Именно тези две обстоятелства са релевантни за целите на данъчното облагане и следва да са били установени при условията на пълно доказване от РЛ. Преди всичко не е установено дали все още М. М. е разполагал с тази сума към 21.02.2007 г., когато е прехвърлил на внуците си правата и задълженията си по договора за финансова помощ от 10.01.2006 г. В тази връзка по делото не са събрани и налични доказателства или доказателствени средства. Както правилно посочва касаторът, договорът за прехвърляне на права и задължения е консенсуален, т. е. не може и не служи като разписка за прехвърляне и на сума в размер на 900 000 евро. Няма данни М. М. да е предал по какъвто и да било начин сума в посочения или друг размер на РЛ. Поемането на задължения по договора от 21.02.2007 г. по никакъв начин не удостоверява това и не е обвързано с предаване, съответно реално получаване на парични средства. По делото не са събрани и доказателства РЛ да е притежавало и съхранявало сума в посочения размер към 01.01.2008 г. При така събраните доказателства напълно обоснован се явява изводът на АСВТ, че в ревизионното производство и по делото не е установено РЛ да е разполагало към 01.01.2008 г. с парични средства, по-големи от установеното с РА нулево начално салдо. Не са оборени презумптивно верните фактически констатации по РА. При тези фактически изводи обосновано е прието наличието на превишение на разходи над приходи за РЛ за процесните периоди, а оттам законосъобразни се явяват изводите за наличие на укрити доходи или приходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ. По изложените съображения касационният съд намира решението на АСВТ за правилно и тази му обжалвана част. Решението на АСВТ следва да се остави в сила в своята цялост. Разноски: С оглед неоснователността и на двете касационни жалби не се присъждат разноски в касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,