Решение № 64 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2016 г.

Решение № 64 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Е. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр. д. № 3139/15 г. в допуснатата до обжалване част по иска с пр. осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД /според дадената от въззивния съд квалификация/. Искът е уважен, като е призната нищожността на сключения между първоначалната ищца Е. Иванова, починала и заместена от наследника по завещание С. Д., чрез пълномощника й Е. И. и отв. Е. И., при договаряне сам със себе си на осн. чл. 38 ЗЗД, договор за продажба на недвижим имот - апартамент с площ 146 кв. м., в [населено място], на [улица], поради липса на съгласие на продавача - упълномощител. Договорът е оформен с нот. акт № 138/22.08.2002 г. на Софийски нотариус. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР № 5/16 г. по т. д. № 5/14 г. ОСГТК по правните въпроси от предмета на спора: Какъв е видът недействителност на договора, сключен от пълномощник без представителна власт - нищожен поради липса на съгласие или относително недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като може да бъде потвърден от представлявания или е налице висяща недействителност на сделката, която може да бъде потвърдена от представлявания? В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение - поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на иска. Ответницата по жалба я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение в допуснатата до обжалване част. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Неоснователни са оплакванията за недопустимост на въззивното решение по иска за признаване на продажбата за нищожна: Всяка от страните по сделката има интерес от установяване на твърдяна нищожност, както е в случая, независимо от последващото отчуждаване на имота, на което се позовава касаторът. В р. по гр. д. № 914/11 г. на четвърто г. о. на ВКС, което настоящият състав споделя, е посочено, че гражданският процес цели да възстанови законосъобразното състояние на гражданските правоотношения. Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото /тяхното възникване, съдържание или съществуване/ и трябва да се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото. Две са формите на правния спор - неоснователното отричане на право, което съществува и неоснователно претендиране на право, което не съществува. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита още и придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на субективното право, или предизвикване на правна промяна при конститутивните искове. Завещанието по чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е извършено, качеството на универсален правоприемник- наследник, и това лице - С. Д. в случая, законосъобразно е конституирано в процеса на мястото на починалата ищца и завещателка Е. Иванова, на осн. чл. 120 ГПК, отм. Саморъчното завещание, на което основава легитимацията си по настоящото дело Ст. Д. е оспорено от касатора по друго дело, което е прекратено поради заявен от него отказ от иска / л. 120 от първоинст. дело/. Оплакванията за неправилност на решението на апелативния съд следва да се разгледат, след като се даде отговор на правния въпрос, по който е допуснато обжалването. За да уважи иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че за извършване на продажба на недвижим имот не е достатъчно генерално пълномощно / каквото е даденото в случая на ответника/, а се изисква изрично упълномощаване. Пълномощното за продажба на имота следва да съдържа описанието му по площ, граници и местонахождение, както и посочване на цената. Когато не е налице такова упълномощаване и липсва потвърждаване на договора от продавача, то договорът е нищожен поради липса на съгласие, според цитираната във въззивното решение и споделена от въззивния съд практика на състави на ВКС по чл. 290 ГПК. В случая, според въззивния съд пълномощното, с което е сключен договорът за продажба, не индивидуализира в достатъчна степен имота, не сочи вида на разпореждането, за което се дава, нито съществените условия - цената, на договора. Съдържанието на пълномощното, с което е изповядана процесната продажба, го определя като общо и договорът за продажба е нищожен, като сключен от лице, действащо като представител на собственика на имота, без да има представителна власт да продаде имота и без упълномощителят да е потвърдил процесния договор за продажба. По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ТР № 5/16 г. на ОСГТК, т. 2 / мотиви/ е прието, че когато се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява воля, т. е. - прави волеизявление, изразява съгласие от името на представлявания, и съобразно чл. 36, ал. 2 ЗЗД правните последици от договора настъпват направо за представлявания. Поради това, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Установената с нея висяща недействителност само временно препятства директното настъпване на правните последици от договора в неговия патримониум, като нормата му предоставя потестативното право да потвърди договора. Ако той го потвърди, правните последици са същите, каквито биха били при наличие на надлежно учредена представителна власт още при сключването на договора. Потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД означава и че мнимо представляваният се отказва от възможността да се позове (включително и пред съда) на недействителността, която е установена единствено в негов интерес. Ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора, той окончателно отклонява произтичащите от него права и задължения от своята правна сфера и същевременно се позовава на установената в негов интерес недействителност. ...Следователно, единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. - правен интерес да се позове на недействителността; още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица..... След позоваване (извънсъдебно или пред съда) от страна на мнимо представлявания на недействителността, когато от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици (насрещни права и задължения за страните по него, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД), всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Или в случая, съобразно дадените в ТР № 5/16 г. разяснения, точната правна квалификация на иска е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Ищцата е предявила иск за признаване недействителността на продажбата по нот. акт № 138/22.08.2002 г., като сключена за нея от пълномощник без представителна власт с оглед общия характер на упълномощаването, в което не е посочен видът на разпореждането и цената на имота при продажба, както и поради оттегляне на пълномощното преди изповядване на продажбата. По касационната жалба: Твърдяната недействителност на договора по чл. 42, ал. 2 ЗЗД не се установява: С процесното пълномощно от 30.03.99 г. ищцата е упълномощила ответника, неин син, и адв. Сливов заедно и поотделно да я представляват във връзка с нейни недвижими имоти, измежду които е и процесният имот - апартамент на партерния етаж на [улица], [населено място]. Овластила ги е с право да управляват, владеят и се разпореждат едноактово под всякаква форма и чрез всякакви сделки с имотите, вкл. като учредяват ограничени вещни права, но изключително в интерес на представляваната, както и да договарят при тези сделки и по отношение на тези имоти сами със себе си или с лица, които представляват на основание на настоящото пълномощно или на друго основание. Процесното пълномощно отговаря по съдържание на изискванията за валидно упълномощаване за разпореждане с имота, според дадените в ТР № 5/16 г. ОСГТК, т. 1 разяснения, а именно: За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Допълнителни гаранции за правата и интересите на упълномощителя са установени с разпоредбите на чл. 38 и чл. 43 ЗЗД - за да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, както и за да преупълномощи друго лице, пълномощникът следва изрично да е овластен за това от упълномощителя, като последният винаги може да оттегли пълномощното. С оглед на тези задължителни указания, сключената чрез пълномощник процесна продажба не е недействителна на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради общото овластяване на пълномощника. Не се установява по несъмнен начин и твърдяното от упълномощителката Иванова оттегляне на пълномощното преди сключване на сделката, което въззивният съд е приел за ирелевантно, поради решаващия му / и погрешен/ извод за липса на валидно упълномощаване на ответника за сключване на договора за продажба. Изготвената нотариална покана за оттегляне на пълномощното е връчена на адв. Сливов на 18.06.02 г., а на отв. Е. И. - на 24.09.02 г. или след сключване на сделката. Не се установява с категоричност преди сделката ищцата устно да е уведомила ответника, че оттегля пълномощното от 30.03.99 г. В кредитираните от първоинстанционния съд показания на св. К., дъщеря на ищцата Д., се сочи, че свидетелката присъствала на конкретен разговор между упълномощителката Иванова и отв. И., на който упълномощителката "недвусмислено и доста ясно" заявила на пълномощника, че си иска обратно пълномощното и той следва да спре да упражнява правата по него. Тези показания според ВКС са недостатъчни и не установяват по несъмнен начин устното оттегляне на пълномощното - упълномощителката Иванова, в представените от ищцовата страна нейни искови молби и жалби на л. 149 и сл., лично е посочила, че през 2002 г. е направила опит да оттегли пълномощното от 30.03.99 г., но ответникът И. се укрил дори по телефона и не получил нотариалната покана /л. 149, л. 153, л. 156/. Св. К. също сочи, че ответникът се укривал, не вдигал телефона и избягвал контакт с упълномощителката Иванова. Освен това, за м. 06.2002 г., когато според св. К. е проведен разговорът между упълномощителката и упълномощения ответник за оттегляне на пълномощното, има данни за излизане на ответника извън страната със съответстващо му влизане на 9.07.02 г. / удостоверение на л. 40/. В трайната практика на ВКС е разяснено, че ако оттеглянето на пълномощното достигне до пълномощника след сделката, каквито са данните в случая, сделката е валидна - р. по гр. д. № 2725/07 г. на трето г. о. Жалбата е основателна. Въззивното решение по иска с пр. осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД - неточно квалифициран от АС по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение за отхвърляне на иска като неоснователен. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на договора за продажба, поради неизпълнение на задължението на купувача за плащане на цената/ уточняваща молба на л. 80 от първоинстанционното дело/. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.