Решение № 15883 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2017 г.

Решение № 15883 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8092/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. М. и М. М. М., гр. В., чрез проц. им представител адв. Д. Г. Г., против решение № 592/07.04.2017 г., постановено по адм. д. № 3224/2016 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. И. М. и М. М. М. против заповед № 299/24.11.2016 г. на кмета на район "Младост", О. В., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда, находяща се в ПИ № 2, кв. 245, по плана на 15 м. р. на гр. В., с идентификатор 10135, 3517.455 по КК и КР на гр. В.". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателите са изградили пристройка без издадени строителни книжа и разрешение за строеж. В изготвения констативен протокол е налично описание на извършеното строителство, което е установено в хода на съдебното производство, вкл. и заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото експертиза. Представеният архитектурен проект, одобрен на 20.11.1970 г. е приет от административния орган за неотносим към строежа, предмет на проверка, а за сграда, ситуирана на северната граница на имота. Корекцията на фактическите обстоятелства, с оглед заключението на експертизата, съгласно която спорната постройка е част от съществуващата сграда, не променя крайния извод за незаконно строителство. Последното по своя характер е основен ремонт с промяна на конструктивни елементи на съществуващата постройка и първоначално използваните материали за изграждане. В обстоятелствената част на експертизата са описани конкретните действия, предприети във връзка с наличното изграждане. Тези факти не са опровергани, нещо повече - видно от касационната жалба - те не се отричат от касаторите. Фактите, в тяхната съвкупност, оформят състава на основен ремонт, по смисъла на § 5, т. 42 от ДР ЗУТ. Правилно е прието, че се касае за дейности, които попадат в хипотезата на т. 42, свързана с възстановяване и замяна на конструктивни елементи по смисъла на § 1, т. 3 от Наредба № 3/2004 г., на замяна на износени такива и на материали, заменени с други за възстановяване на експлоатационната им годност. Ноторно е, че при извършване на основен ремонт е необходимо и разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Позоваването на чл. 151, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗУТ (ред. съгласно Д. в. бр. 82/2012) е неоснователно и с него не се променя направения правен извод за значенето на разрешение за строеж в настоящия спор. При установено извършване на строителните дейности към 2016 г., който факт не е опроверган, тази редакция на чл. 151 не е изменена и съдържанието й не съответства на доводите. При извършване на строежа действаща е била разпоредбата на чл. 151 от ЗУТ (Д. в. бр. 101/2015 г.) и позоваването на предходната редакция е неотносимо. В настоящия случай не са установени фактическите обстоятелства, обуславящи извършването на текущ ремонт (§ 5, т. 43 от ДР ЗУТ), т. е. действия за подобряване и поддържане на сградата и вътрешни преустройства, които не засягат конструкцията. Извършените дейности, свързани с конструкцията, не се покриват от определението по т. 43 и не изключват изискването за разрешение за строеж. Правилно съдът е приел, че заповедта не противоречи на целта на закона, свързана с недопускане на незаконно строителство и санкциониране на извършеното такова чрез премахване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на отметника в касационното производство следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав