Решение № 194 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2017 г.

Решение № 194 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 28.08.2017 г. по гр. д. № 321/2017 г. на ОС Бургас, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. Допуснато е по въпроса следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване да се отчете противоправното поведение на ищеца, представляващо престъпление от частен характер, за което не е бил осъден с влязла в сила присъда, но се установява от доказателствата по делото, както и съставлява ли основание за приложение на чл. 5 ЗОДОВ социално-укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия, довили до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в причинно- следствена връзка с проведеното наказателното преследване. Жалбоподателят – П. на РБ чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която е уважен предявения иск е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение. Ответникът В. Г. Т., редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Възззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил П. на Република България, [населено място], [улица], да заплати на В. Г. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от привличането му като обвиняем по ДП № 04-687/2013 г. по описа на РУП – Б., ДП № 1765/2013 г. по описа на РП – Б. и НОХД № 85/2015 г. по описа на БРС, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 20.08.2015 г. присъда № 79/08.05.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. по описа на РС Бургас. Установено е по делото от приложените като доказателства НОХД № 85/2015 г. по описа на РС Бургас и ВНОХД № 454/2015 г. по описа на ОС Бургас, че В. Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 НК за това, че на 17.06.2013 г., чрез нанасяне на юмручни удари по лицето, стомаха и гърдите, е причинил на Ч. М. лека телесна повреда, изразяваща се в оток с драскотина по лицето, кръвонасядане на лява ушна мида и областта зад нея, кръвонасядане по тялото, ранички по лява длан, вследствие на което са причинени болки и страдания, като деянието било извършено по хулигански подбуди. Констатирано е, че В. Г. е задържан на 17.06.2013 г. за 24 часа, продължени от прокурора на 72 часа, след което спрямо него е била взета постоянна мярка за неотклонение "Задържане под стража", която с определение от 09.08.2013 г. по ЧНД № 3429/2013 г. на БРС е изменена в по–лека такава "Парична гаранция" в размер на 1000 лв., потвърдена с окончателно определение от 15.08.2013 г. по ВЧНД № 767/2013 г. на ОС Бургас, т. е. ищецът е бил задържан за времето от 17.06.2013 г. до 15.08.2013 г. С присъда № 79/08.05.2015 г. по НОХД № 85/2015 г. на РС Бургас Величко Г. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 НК – причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди и е оправдан по повдигнатото му обвинение, като същото е потвърдено от въззивния съд с решение № 170/20.08.2015 г. по ВНОХД № 454/2015 г. на ОС Бургас и е влязла в законна сила на 20.08.2015 г., т. е. воденото наказателно преследване е продължило за периода от 17.06.2013 г. до 20.08.2015 г. Въззивният съд е счел, че предишните осъждания на ищеца несъмнено са повлияли на доброто му име, чест и достойнство, но това обстоятелство не означава, че същите не могат да бъдат накърнени с незаконното обвинение и оттам да е неоснователен иска за тяхната обезвреда, а е от значение за размера на обезщетението (в този смисъл – Решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по чл. 290 ГПК). Съдът, анализирайки доказателствата по делото, е приел, че в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение и неправомерното му задържане в ареста, В. Г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошено психично здраве и емоционален стрес, поради нарушаване на правото на лична свобода и неприкосновеност, на правото му на личен и семеен живот и посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Прието е, че в резултат на първоначалното обвинение Г. неоснователно е бил задържан в ареста на за период от 17.06.2013 г. до 05.07.2013 г., както и в Затвора – Б. за период от 05.07.2013 г. до 15.08.2013 г., т. е. общо за два месеца, за което време неправомерно е било ограничено правото му на лична свобода и неприкосновеност, както и незачитане на правото му на личен и семеен живот. Съдът е съобразил също продължителността на воденото срещу ищеца наказателното производство (досъдебно и съдебно) за период от две години и два месеца, който не се явява неразумен според стандартите на ЕСПЧ, като делото в съдебна фаза се е развило пред две инстанции и е приключило в рамките на 5 съдебни заседания, в които ищецът се е явявал лично. Вземайки предвид всички обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение и спазвайки принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД въззивният съд е приел, че справедливият паричен еквивалент на причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 5 000 лв. и за този размер предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен, като за разликата до претендираните 14 000 лв. е отхвърлен. Допуснато е касационно обжалване по въпросите за приложението на чл. 52 ЗЗВ, във вр. с чл. 5 ЗОВОД, а именно: следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване да се отчете противоправното поведение на ищеца, представляващо престъпление от частен характер, за което не е бил осъден с влязла в сила присъда, но се установява от доказателствата по делото, както и съставлява ли основание за приложение на чл. 5 ЗОДОВ социално-укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия, довили до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в причинно- следствена връзка с проведеното наказателното преследване. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че въззивният съд е дал разрешение на поставените за разглеждане въпроси в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т. 3 от ТР № 3/2004 ОСГК ВКС, където е прието, че Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия – чл. 5 ЗОДОВ и в този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Приема се, че ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря, а ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Както е изяснено в решение от 14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. ІV г. о., IV г. о. ВКС и решение № 244/25.07.2013 г. по гр. д. № 1205/2012 г. на IV г. о. на ВКС, в случаите, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение (дал е недобросъвестно неистински обяснения; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи разследването на престъпление), то дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като настъпилия от наказателното преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка и с поведението на пострадалия. Такава проява на недобросъвестност представлява и противоправното поведение на ищеца, представляващо престъпление от частен характер, за което не е бил осъден с влязла в сила присъда, но се установява от доказателствата по делото, както и социално-укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия, довили до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в причинно- следствена връзка с проведеното наказателното преследване. Това е така, защото както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и множество съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелств., Анализът на всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото овъзмездяване, е от значение и поради забраната размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а също и с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ - трябва да се вземат предвид от съда надлежно въведените и установени по делото обстоятелства, обуславящи извод за съпричиняване. Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел противоправното поведение на ищеца, който макар и оправдан за престъпление от общ характер е осъществил такова от частен характер, причинявайки лека телесна повреда на Ч. М., чийто граждански иск за вреди от деликт е бил уважен в наказателния процес. Единствено противоправното поведение на ответникът по жалба – ищец в производството пред първата инстанция, е станало причина, както за взетата мярката за неотклонение така и за осъщественото спрямо нето наказателно преследване за престъпление от общ характер. В случая съдът неправилно е определил общия размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди на сума от 5 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания, произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, както и с предвид факта, че задържането му под стража за около два месеца е резултат и на провеждани разследвания по други наказателни производства спрямо него и за да се компенсират в най-пълен размер вредите е достатъчна сума от 1 400 лева. При така определения общ размер следва да се приеме съпричиняване в размер на 1/2 идеална част предвид обстоятелството, че ищецът недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, с което е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат и размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 700 лева. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 700 лева до уважения от въззивния съд размер от 5 000 лева. Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и: ОТМЕНЯ решение от 28.08.2017 г. по гр. д. № 321/2017 г. на ОС Бургас, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 700 седемстотин/ лева до 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява: ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Т. иск срещу П. на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над 700 седемстотин/лева до 5 000/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 20.08.2015 г. до окончателното заплащане на сумата.